Работата на ангелите е да предлагат щастие
- Вземете го, апелирам ви, вземете го! – едно момченце на към 8 години държеше в ръцете си уплашено котенце.
Жената, която таман излизаше от магазина, просто поклати глава и отхвърли.
- То е доста добричко - сподели момчето жалостиво и притисна пухкавото животинче до себе си.
Котето измяука и стартира да шава и това накара един инцидентен минувач да се обърне.
- То е доста любвеобилно. Имате потребност от него.
Мъжът махна снизходително с ръка и форсира ход.
- Твое ли е? – сподели някой зад рамото на момчето. Беше момиченце с две дълги плитки.
- Да, мое е. Но аз в действителност би трябвало да го дам на някого. Той има потребност от собственик.
- Толкова е сладко! - момиченцето погали котето. До нея изникна женска фигура и изкрещя жестоко:
- Не го докосвай!
- Мамо, аз го желая. Той е мой! Искам го толкоз доста.
- Не ти би трябвало! - прекъсна я майката и повлече плачещата си щерка надалеч…
Котето погледна момчето право в очите и внезапно рече:
- Слушай, задръж ме.
- Не мога - въздъхна момчето. - Ние, ангелите, не можем да задържим щастието си. Предлагаме го.
- Значи аз съм щастието? И ти би ме дал на който и било?
- Предлагам те на индивида, който има най-голяма потребност от теб. А хората не схващат и не те одобряват.
- Но тези хора се отхвърлят от мен, аз съм просто едно малко коте.
- Жената в магазина се отхвърли от щастието да има семейство. Ако те беше взела, на път за у дома един мъж я заприказва и искаше да ѝ помогне да те носи, а по-късно щеше да стане неин брачен партньор. Мъжът се отхвърли от щастието да се сдобри с щерка си, те имат доста комплицирана връзка. Ако той те беше взел, дъщерята и бащата щяха да стартират да се грижат за теб дружно и последователно студенината в връзките им щеше да отстъпи.
- А момиченцето? Тя имаше потребност от мен, само че майка ѝ не ѝ разреши да ме вземе.
- Момиченцето също се нуждаеше от теб. Ако ѝ беше разрешено да те вземе, щеше да се научи на грижа и самообладание, до момента в който растеш. А след година щеше да си има братче и щеше да се грижи за него. Това щеше да е от огромна изгода и за майка ѝ. Това е щастието да се грижим и да си оказваме помощ взаимно.
- Значи те са се отказали от щастието си... Как може да живеят без благополучие?
- Ще опитам още веднъж. По-късно. По различен метод. Нашата работа е да предлагаме благополучие. А изборът зависи от обособения човек.
Котето въздъхна и затвори очи. Вече не го беше боязън. То беше нечие благополучие!
Източник: cluber.com.ua
