Обединените арабски емирства са крайбрежна държава и е важно да проследим темповете на топене на ледниците, каза за БТА ученият Ахмед ал Кааби
Обединените арабски емирства (ОАЕ) са дребна страна, ситуирана на Арабския полуостров и заобиколена от две водни пространства – Оманския залив и Арабския залив. За ОАЕ, като крайбрежна страна, е доста значимо да има визия за темповете на размразяване на леда и по какъв начин това ще се отрази на ОАЕ в бъдеще. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция метеорологът от ОАЕ Ахмед ал Кааби, който е част от 34-тата българска антарктическа експедиция.
Ал Кааби работи в Националния център по метеорология в Абу Даби и е отпред на Секцията по метеорология и геофизика.
„ ОАЕ е част от Земята и когато има световна самодейност, ОАЕ е ангажирана да бъде част от решаването на световните проблеми. Затова като учени разположихме две научни станции и ще бъдат ситуирани още научни уреди в Антарктида, с цел да помогнем по-добре да покрием тази празнота, което ще ни помогне да използван тези умения и данни, с цел да разберем по-добре околната среда “, изясни той.
Проектът на Ал Кааби и започва предходната година, а тази година те конфигурират нови станции – метеорологична и мареограф. Целта им е да събират наземни наблюдения за разнообразни метеорологични и сеизмологични параметри за по-дълъг интервал. От първата метеорологична станция, конфигурирана предходната година, ученият към този момент има данни за 365 дни.
„ След известно време за анализиране и пречистване на данните те ще бъдат въвеждани в числените модели за прогноза на времето, с цел да се усъвършенства локалната прогноза за региона на Ливингстън. Това ще се случва посредством световните модели, с които работи Световната метеорологична организация. Подаваме данните към модели като GFS (Global Forecast System) и към локалния WRF (Weather Research and Forecasting Model), с цел да подобрим прогнозата за региона “, уточни Ал Кааби.
Данните се изпращат на всеки час от Антарктида към центровете за данни в ОАЕ, съответно към Националния център по метеорология. След това деликатно се проучват и се употребяват за запълване на празнините в прогнозата за региона на о. Ливингстън. „ Лабораторията на ОАЕ стартира като съдействие сред Националния център по метеорология в границите на Полярната стратегия на ОАЕ и Българския антарктически институт, с цел да се построи първата наша лаборатория на територията на българската антарктическа база “, описа Ал Кааби. „ Много сме щастливи, че я приключиха тази година, и тя ще се употребява за предпазване на датчици, като работно място за учени, където да приготвят оборудването си, да го поддържат и да го усъвършенстват в комфортна работна среда “.
Той добави, че съдействието сред учени от ОАЕ и българската антарктическа база се реализира с помощта на Българския антарктически съюз (БАИ) и по-специално ръководителя на българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев и заместник-директора на Националния център за полярни проучвания на Софийския университет Драгомир Матеев, които насочат покана към ОАЕ да стартира да изпраща свои учени в Антарктида и да употребява българската антарктическа база, с цел да стартира първата си научна задача и научна стратегия. Към екипа им на терен се включва и доктор Петър Сапунджиев - логистик въз основата и електроинженер.
„ В арабската просвета имаме израз, който споделя: който не обича да се изкачва по планини, в никакъв случай няма да стигне върха. Да решиш да дойдеш в Антарктида и да прекараш време в инсталиране на научни планове, по-късно да събираш данни и да се върнеш с доста значими данни от една от най-отдалечените области на Земята, звучи доста мъчно, само че в това време е доста хубаво и оптимистично, че младежите имат късмет да създадат нещо освен за себе си, само че и за света и за идващото потомство “, означи Ал Кааби.
(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.
През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари-февруари 2026 година
Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.
Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери организацията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.
Ал Кааби работи в Националния център по метеорология в Абу Даби и е отпред на Секцията по метеорология и геофизика.
„ ОАЕ е част от Земята и когато има световна самодейност, ОАЕ е ангажирана да бъде част от решаването на световните проблеми. Затова като учени разположихме две научни станции и ще бъдат ситуирани още научни уреди в Антарктида, с цел да помогнем по-добре да покрием тази празнота, което ще ни помогне да използван тези умения и данни, с цел да разберем по-добре околната среда “, изясни той.
Проектът на Ал Кааби и започва предходната година, а тази година те конфигурират нови станции – метеорологична и мареограф. Целта им е да събират наземни наблюдения за разнообразни метеорологични и сеизмологични параметри за по-дълъг интервал. От първата метеорологична станция, конфигурирана предходната година, ученият към този момент има данни за 365 дни.
„ След известно време за анализиране и пречистване на данните те ще бъдат въвеждани в числените модели за прогноза на времето, с цел да се усъвършенства локалната прогноза за региона на Ливингстън. Това ще се случва посредством световните модели, с които работи Световната метеорологична организация. Подаваме данните към модели като GFS (Global Forecast System) и към локалния WRF (Weather Research and Forecasting Model), с цел да подобрим прогнозата за региона “, уточни Ал Кааби.
Данните се изпращат на всеки час от Антарктида към центровете за данни в ОАЕ, съответно към Националния център по метеорология. След това деликатно се проучват и се употребяват за запълване на празнините в прогнозата за региона на о. Ливингстън. „ Лабораторията на ОАЕ стартира като съдействие сред Националния център по метеорология в границите на Полярната стратегия на ОАЕ и Българския антарктически институт, с цел да се построи първата наша лаборатория на територията на българската антарктическа база “, описа Ал Кааби. „ Много сме щастливи, че я приключиха тази година, и тя ще се употребява за предпазване на датчици, като работно място за учени, където да приготвят оборудването си, да го поддържат и да го усъвършенстват в комфортна работна среда “.
Той добави, че съдействието сред учени от ОАЕ и българската антарктическа база се реализира с помощта на Българския антарктически съюз (БАИ) и по-специално ръководителя на българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев и заместник-директора на Националния център за полярни проучвания на Софийския университет Драгомир Матеев, които насочат покана към ОАЕ да стартира да изпраща свои учени в Антарктида и да употребява българската антарктическа база, с цел да стартира първата си научна задача и научна стратегия. Към екипа им на терен се включва и доктор Петър Сапунджиев - логистик въз основата и електроинженер.
„ В арабската просвета имаме израз, който споделя: който не обича да се изкачва по планини, в никакъв случай няма да стигне върха. Да решиш да дойдеш в Антарктида и да прекараш време в инсталиране на научни планове, по-късно да събираш данни и да се върнеш с доста значими данни от една от най-отдалечените области на Земята, звучи доста мъчно, само че в това време е доста хубаво и оптимистично, че младежите имат късмет да създадат нещо освен за себе си, само че и за света и за идващото потомство “, означи Ал Кааби.
(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.
През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари-февруари 2026 година
Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.
Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери организацията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ