Вятърна енергия: Какъв е потенциалът на страната ни за изграждане на ветрогенератори
Вятърна сила: Какъв е капацитетът на страната ни за създаване на ветрогенератори
Европейският съюз удвоява производството на вятърна енергия до 2030 година. Еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон разгласи, че ще се върви към облекчение на условията, свързани с издаването на разрешителни.
Много планове за вятърни централи са в режим на изчакване.
През 2030 г делът на възобновимите запаси би трябвало да достигне 42.5% и даже 45% от общия енергиен микс. За да се реализира това, броят на вятърните турбини би трябвало да се усили доста. В България обаче концепцията все звучи като далечна екзотика,
а построяването на нови вятърни мощности постоянно основава дискусия в публичното пространство.
През последните години една тематика поражда дискусия сред политици, екоактивисти и енергетици – концепцията в България да се изградят вятърни паркове, които да бъдат включени към електропреносната система на страната. На фона на дебатите в обществото –
интерес от вложители има сериозен.
„ Фактът, че има емфатичен инвеститорски интерес, изключително в Североизточна България, там инвеститорският интерес към сегашния миг надвишава 2000 мегавата – демонстрира, че несъмнено това произвеждане има капацитет, има успеваемост “,
заяви проф. Валентин Колев, председател на Българската браншова камара на енергетиците.
Към момента у нас има 175 вятърни парка, само че в България едвам % и половина от електрическата енергия се създава с вятърни перки по данни на Електроенергийният систематичен оператор. И това са единствено наземни вятърни паркове. Експертите считат, че построените в морето или по този начин наречените офшорни зони – имат още по-голям капацитет. „ Офшорните вятърни централи имат очебийно по-висока часова приложимост на конфигурираната мощ или по-голямо чисто характерно произвеждане,
би могло да се чака, че ще има развиване “, показва професор Колев.
В България планове за вятърни централи в морето няма даже на пилотен стадий. А концепцията за създаване на още вятърна мощ почтено обаче е придружена от екологични, политически и социо-икономически дезинформационни послания, считат енергетици. Най-често споменаваната рецензия е, че ветрогенераторите водят до гибелта на огромен брой прелетни птици.
Европейският съюз удвоява производството на вятърна енергия до 2030 година. Еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон разгласи, че ще се върви към облекчение на условията, свързани с издаването на разрешителни.
Много планове за вятърни централи са в режим на изчакване.
През 2030 г делът на възобновимите запаси би трябвало да достигне 42.5% и даже 45% от общия енергиен микс. За да се реализира това, броят на вятърните турбини би трябвало да се усили доста. В България обаче концепцията все звучи като далечна екзотика,
а построяването на нови вятърни мощности постоянно основава дискусия в публичното пространство.
През последните години една тематика поражда дискусия сред политици, екоактивисти и енергетици – концепцията в България да се изградят вятърни паркове, които да бъдат включени към електропреносната система на страната. На фона на дебатите в обществото –
интерес от вложители има сериозен.
„ Фактът, че има емфатичен инвеститорски интерес, изключително в Североизточна България, там инвеститорският интерес към сегашния миг надвишава 2000 мегавата – демонстрира, че несъмнено това произвеждане има капацитет, има успеваемост “,
заяви проф. Валентин Колев, председател на Българската браншова камара на енергетиците.
Към момента у нас има 175 вятърни парка, само че в България едвам % и половина от електрическата енергия се създава с вятърни перки по данни на Електроенергийният систематичен оператор. И това са единствено наземни вятърни паркове. Експертите считат, че построените в морето или по този начин наречените офшорни зони – имат още по-голям капацитет. „ Офшорните вятърни централи имат очебийно по-висока часова приложимост на конфигурираната мощ или по-голямо чисто характерно произвеждане,
би могло да се чака, че ще има развиване “, показва професор Колев.
В България планове за вятърни централи в морето няма даже на пилотен стадий. А концепцията за създаване на още вятърна мощ почтено обаче е придружена от екологични, политически и социо-икономически дезинформационни послания, считат енергетици. Най-често споменаваната рецензия е, че ветрогенераторите водят до гибелта на огромен брой прелетни птици.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ