Вярвате или не, но оказва се, че най-смъртоносните животни в

Вярвате или не, само че става известно, че най-смъртоносните животни в света е „ нищожният ” на пръв взор комар. Може и да наподобява невероятно нещо толкоз дребно да убива толкоз доста хора, само че е реалност, тъй като международната здравна статистика твърди, че повече от 2,7 милиона душа по света годишно умират в резултат на инфекциозни болести провокирани от захапване от комар. По-голямата част от тези смъртни случаи се дължат на малария.Дори СЗО сигнализира, че сред 300 и 500 милиона случая на същата се появяват всяка година. За това заболяване провинен е женският тип Anopheles. Но не самият комар е този, който убива индивида, а маларийният паразит, който носи. Той попада в кръвообращението на индивида след захапване от насекомото. И въпреки комарите да са главните разпространители на маларийната зараза, то те надалеч не се лимитират единствено с нея.Други типове заболявания, породени от тях, са не по-малко застрашаващите живота – Западнонилската и Денга тресчица. Първото е заболяване, с което насекомите се снабдяват, кръвосмучейки от инфектирани птици. То визира нервната система и сходно на маларията, може да бъде доста рисково, изключително при хора с намалена имунна система. Денга треската пък алармира за наличието си чрез обриви, непоносими мускулни и ставни болки. Тя може да бъде съдбовна, в случай че не се лекува вярно.С времето е потвърдено, че комарите също по този начин се явяват вектор и на други тежки диагнози като чикунгуня, жълта тресчица, филариоза, туларемия, дирофилариоза, японски енцефалит, енцефалит Сейнт Луис, Зика и доста други. Това е по този начин, защото комарите се явяват носители на разнообразни по рода си патогени, като тук не е наложително насекомото да е инфектирано с тях. То просто може да се явява притежател.Женският комар в тази ситуация е този, който придвижва Plasmodium falciparum Plasmodium malariae, Plasmodium ovale и Plasmodium vivax – протозоите, причиняващи маларията. Известно е също по този начин, че някои други типове от летящите досадници са в положение да паразитизират в хора или бозайници, употребявайки комарите като междинни гостоприемници, в които да снесат яйцата си. Крайният резултат, рефлектиращ върху хомосапиенс, е болестта миаза. Например бръмбарите от рода Dermatobia hominis прикрепят яйцата си в долната част на комара и когато той влезе в контакт с човек или животно, от телесната топлота на гостоприемника се провокира излюпването на ларвите, явяващи се заразен сътрудник. Миазата от своя страна, е много неприятно заболяване, чиято клинична картина се дефинира от това къде е локализиран причинителят.В този смисъл в здравната процедура се разграничава кожна форма на диагнозата, засягаща откритите елементи на тялото. Тук, в границите на часове, откакто ларвата е попаднала в кожата, се появават мъчителни промени при еритема.
На по-късен стадий образуваните лезии се трансформират в извънредно мъчителни фурункули.При раневата миаза обстановката е много по-различна, защото некротичната тъкан, образувана в раната, се явява храна за ларвите. Поради тази причина се стига до неспособност за зарастване на пострадването, вторични инфекции, мощни болки и фебрилитет. Изключително рисково е, когато ларвите попаднат в органите на зрението, защото се засягат засягат очите, орбиталните и периорбиталните тъкани. Обичайните клинични признаци при очната миаза, с изключение на болежка, са появяването на оток на клепача, увеличени лимфни възли, конюнктивит.
Миазата може да засегне както носа и ушите, по този начин и урогениталната и чревна системи. Някои типове комари могат да бъдат носители и на паразити от семейство Filarioidea, причиняващи положението, наричено “елефантиаза ” (лимфатична филариоза), характеризиращо се с отичане на части на тялото. Макар болестта да се смята за необичайност и за такова, особено за радикално разнообразни географски ширини от родните, това по никакъв начин не дава гаранция, че то ще остане там, където е, заради простата причина, носеща името миграция.