5 съвета за контрол над стреса
Вярваш или не, стресът е един от най-важните фактори, определящи освен резултатите от нашите тренировки и хранителен режим, само че и като цяло – здравето и качеството ни на живот.
Но все пак сякаш доста хора подценяват ролята му и го подценяват, без да вземат ограничения за надзор над него. Което си е огромна грешка…
В тази публикация ще разгледаме аргументите, заради които несъразмерният стрес не би трябвало да се подценява и няколко потребни тактики по какъв начин да се борим с него и да го направляваме сполучливо.
Защо стресът не би трябвало се подценява?
Стресът има доста форми. Някои хора го усещат съществено, под формата на безпокойствие, неспокойствие и комплициране. Други пък напълно незадълбочено виждат, че ежедневното пътешестване до работното място ги оставя по-малко енергични, а натоварените работни дни утежняват малко качеството на съня им…
А от хронично повишения несъразмерен стрес не страда единствено съзнанието ни. Той е нездравословен за всичко.
Проучвания по тематиката ясно са посочили, че животът под стрес е по-кратък. Завишените равнища на стрес водят до угнетяване на производството на Klotho - хормон, който забавя стареенето, удължава продължителността на живота, понижава вероятността от свързани с възрастта болести и сърдечно-съдови болести и поддържа мускулите мощни. Не инцидентно е кръстен на една от трите мойри (предачките на нишката на живота в древногръцката митология).
А що се отнася до физиката и атлетичността ни – хроничният несъразмерен стрес има следните неподходящи странични резултати върху тялото:
- Понижен енергоразход;
- Обострен вкус, изключително за сладки храни;
- Влошена търпимост към въглехидрати и неприятно систематизиране на питателните вещества;
- Почти двойно по-слабо силово развитие;
- Почти двойно по-бавно възобновяване след тренировка;
- По-трудно качване на мускулна маса;
- Повишен риск от контузии, заради влошена техника, поради липса на сила и централизация.
Смело може да се каже, че хронично повишения стрес може доста да забави резултатите от спазването както на подготвителна стратегия, по този начин и на хранителен режим. Затова би трябвало интензивно да работиш за неговото управление и угнетяване.
Ето и по какъв начин тъкмо да стане това:
1. Активно и пасивно справяне с казуса
В тази публикация преглеждаме стресът като проблем. А в психическата литература тактиките за справяне с проблемите са класифицирани като пасивни (избягващи проблема) или дейни (работещи против него).
Това разделяне не е извънредно, тъй като и хората сме пасивни или дейни, според от характера ни и редица други черти на самосъзнанието. Обикновено какъвто е индивидът, такава е тактиката му за справяне с трудностите.
Пасивните хора нормално заобикалят пряк конфликт със обстановки и страсти отвън зоната им на комфорт. Вместо това те се обръщат към други хора (близки, приятели), с цел да намерят обществено облекчение от напрежението, или се занимават с разнообразни странични занимания, които пренебрегват стресора или потискат мислите за него, предоставяйки крактосрочно облекчение от натоварването (успокоително хранене, алкохол, гледане на телевизия, упражняване на някакво занимание и т.н.).
Отлагането и игнорирането на казуса обаче нормално не води до премахването му…
Така че дейното справяне със стресаобикновено носи по-съществени и дълготрайни резултати. Активното справяне с проблемите единствено по себе си също може да се раздели на 2 обособени метода:
- осъзнаване и елиминиране на обстановките, играещи роля на стресори;
- преодоляване и управление на страстите, до които водят стресорите;
И двата разновидността за интензивно справяне с проблемите са по-добри от пасивното справяне, само че в случай че би трябвало да ги сравним един срещо различен – осъзнаването и елиминирането на казуса в самия му корен е много по-ефективен метод, от колкото единствено оправянето с страстите, подбудени от този проблем.
Конкретен образец: Ако се скараш с половинката си – по-добрият метод би бил да обсъдите намерено нещата един с различен и да решите зародилия проблем, вместо всеки от вас да седне ядосан в един ъгъл на стаята и да се пробва просто да овладее страстите, подбудени от този проблем, с цел да се почувства краткотрайно по-добре, без обаче да търси решение за казуса.
Ето за какво, оправянето с казуса (стреса) неотложно и на момента е за предпочитане, тъй като когато той стане продължителен и повтарящ се, обстановката се усложнява и решението става все по-трудно и изтощаващо за осъществяване.
2. Контролирай напрежението, само че не го избягвай изцяло
Трябва да уточним обаче, че стресът поначало не е нещо неприятно, което би трябвало да се заобикаля изцяло. Напротив – умереният, временен стрес (какъвто са силовите тренировки например) може да е доста потребен за нашето развиване.
Хронично повишеният несъразмерен стрес е това, от което би трябвало да се пазим. Както се споделя: „ доста хубаво не е на хубаво “… Тази максима важи с цялостна мощ и тук.
Така че стресът не би трябвало да се заобикаля изцяло, а просто да се управлява и поема в умерени дози, понякога.
Ефективен метод за надзор над напрежението е да разделиш денят си на етапи с висок и невисок стрес. С други думи, стресът би трябвало да си има собствен собствен циркаден темп.
