Генерал Тодор Бояджиев пред ”Труд“: “Гинка” е резултат на отказа ни от разузнаване
„ Вярвам, че разузнаването е повече бъдеще, в сравнение с минало. “ Тази мисъл на Тодор Бояджиев е изписана на титулната страница на новата му книга „ Изповед на шпионина “ – забавно четиво, в което спестовната автобиография на генерала е съчетана с обилие от исторически обстоятелства. Още по-интересен се оказа обаче нашият диалог за разузнаването с днешна дата.
– Разузнавачи от всички страни, съединявайте се! Под това мото, ген. Бояджиев, вие представихте първите си книги за тихия фронт, където сте воювал. Но в новата си „ шпионска изповед ” цитирате летописеца на Централно разузнавателно управление на САЩ Ален Герен, който споделя: „ Когато държавните глави стартират да се прегръщат, има още по-голяма потребност от разузнаване. ”
– Споделям това мнение на Ален Герен, което продължава по този начин: „ Прегръдката може да топли, само че може и да задушава ”.
– Звучи настоящо поради прегръдките на нашия министър председател с госпожа Меркел, господин Юнкер и другите…
– …и другите „ началници от Брюксел ”, както самият той ги назовава.
– Именно.
– Издигайки мотото „ разузнавачи, съединявайте се! ”, аз имах поради, че тероризмът и другите нови рискове за света са общ знаменател в ползите на страните със остарели и нови демокрации. Оказа се, че съм бил прекомерно огромен оптимист. Обсъждахме това мото с сътрудници от разузнаването – бяхме съперници, само че след 1990 година, като експерти намерихме общ език. С ген. Мирослав Туджман, шефа на хърватското разузнаване, разсъждавахме в една посока, само че Ричард Столц и Ричард Кар, шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ, не бяха такива запалянковци. Те смятаха, че е допустимо по-широко съдействие в разузнаването, само че не и в контраразузнаването и думите им се потвърдиха по-късно. Ген. Леонид Чебашин, шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), беше непосредствен: „ Тодоре, не ни чака ярко бъдеще, борбата ще се изостря и ще бъде за преразпределението на енергийните източници. ” И той се оказа прав. Очевидно разузнаването има повече бъдеще, в сравнение с минало. Няма да има приятелство в тая сфера, тъй като националния нарцисизъм не може да се преодолее. Разузнаването е инструмент, който обслужва първо националния, а след това общия интерес. А националните ползи на страните се разминават. Затова не се получи „ съединяване сред разузнавачите ”, а „ приятелско ” разузнаване. Още по време на Студената война, когато фронтовете бяха ясни, американците разгласиха компаниите в Съединени американски щати, чиито научно-технически тайни френското разузнаване се пробва да открадне. Французите им го върнаха, като изгониха от Париж американски дипломати – разузнавачи под прикритие. Още преди разпадането на Източния блок сътрудниците се шпионираха. А в този момент, когато има сякаш съдействие, видяхте с какви обстоятелства се сблъскахме.
– С какви?
– Централно разузнавателно управление на САЩ слуша телефона на госпожа Меркел – първи приятелки, само че се управляват. Американците не подслушват единствено Путин, а и стратегическите си сътрудници. Националният интерес го изисква, когато се конкурират. Доналд Тръмп го съобщи: „ Аз ще върна величието на Америка! ”, тоест – ще го върна и спрямо Русия, и с сътрудниците, които ме конкурират. Не сподели жестоко „ ще ги смачкам ”, а сподели – „ ще се разузнаваме. ” Разузнаването сред съдружници има много огромни размери през днешния ден. Така ще е и отсега нататък.
– Но по какъв начин тогава госпожа Гинка от Пазарджик купи ЧЕЗ и съобщи, че договорката е по чешките закони и зад нея е чешката страна, а българското държавно управление се изненада?
– Това провокира смях. Да се подписва по законите на непозната страна договорка за предприятия, регистрирани в България, които заплащат налози в България и са стратегически – енергетиката е основен детайл на националната сигурност! Недоумявам по какъв начин може да се изтърси такава нелепост и най-важното: по какъв начин може да се одобри това! В тая договорка прозира директна интервенция от избрани кръгове в България и то ръководещи, а не такива, които свирят втора цигулка или са девета дупка на кавала.
– Премиерът разпореди на ДАНС да види по какъв начин е. Той беседва с чешкия си сътрудник – и в този момент, и преди година, когато пресата писа, че чехът му „ идва на крайници ”, с цел да обсъдят кандидат-купувачите на ЧЕЗ, в това число Гинка.
– Според мен чешкото държавно управление също е подвластно от ползите на избрани кръгове. Тези ползи не са безусловно съобразени с българския народен интерес. Ако има договаряне зад кулисите, то приказва за външна политика на нестабилна основа.
– Предполагам, че нашият министър председател при диалозите с чешкия си сътрудник се е основавал и на сведения от разузнаването.
– Случаят „ Гинка ” е пагубният резултат от закриването на научно-техническото и икономическо разузнаване у нас. То не можеше да остане в същия тип. Но беше нужна промяна, а не разгром. Ако имаше мощно разузнаване, нямаше да стане кошмарната договорка „ Гад Зеееви ”, при която държавното управление продаде за жълти стотинки националната самолетна компания „ Балкан ”. И щяхме да знаем кой стои зад Гинка в този момент.
– Дори, в случай че е някой от ръководещите?
– Би трябвало. Разузнаването и контраразузнаването са надпартийни институции. Престъпление е назначението в тях да става с позвъняване по телефона за предани хора, които нямат разбиране от тая работа. В историята с Гинка се вижда отдалече груповия, частния интерес. Разбира се, че службите би трябвало да имат от дълго време информация за кандидат-купувачите на ЧЕЗ, още повече, като написа във вестника, че чешкият министър председател идва да пита по тая тематика.
– На премиерата на книгата ви във Военния клуб ваш сътрудник в стеснен кръг се оплака: „ Няма към този момент качествени претенденти за работа в разузнаването. Кандидатстват олигофрени и братовчеди ”. Така ли е?
– Не знам, само че не ме изненадва, че отиват на зле нещата. По едно време се наложи разбирането, че българското разузнаване не би трябвало да се занимава с агентурна работа – няма потребност да се вербуват източници на информация. И с базата за вербовка има проблем. По мое време тя беше идейна. На Запад имаше симпатизанти на нашата система, които бяха склонни да й оказват помощ, споделяйки идеологията за тъждество сред хората, с високо равнище на обучение, просвета и здравна помощ. Днес за информацията би трябвало да се заплаща, тя е безценен артикул, а ние не можем да осигурим на хората заплати. Смешно и парадоксално: разузнаването има по-малък бюджет от комисията по досиетата – тази, която поставя тъждество сред сътрудници и доносници и насажда ненавист към специфичните служби на страната. По закона за бюджета са отредени 16 млн. лева за българските разузнавачи, а над 22 млн. лева за комисарите. Това го няма в света.
– То няма в света и разузнаване, чийто началник е наказан за заграбване.
– Кирчо Киров имате поради.
– Вие още ли смятате, че процесът против него удря по институцията?
–Разбира се. Киров не ми е персонален другар. Не го помня от времето, когато бях зам.-шеф на разузнаването. По-късно научих, че е бил резидент, с сполучливи вербовки и богат опит зад граница. Като беше началник на Национална разузнавателна служба, аз заведох в неговия кабинет Ричард Столц и шефа на френското разузнаване адмирал Пиер ла Кост. Моите усещания са, че ген. Киров е човек с морал.
– Но е под домакински арест. Военната прокуратура твърди, че като шеф на Национална разузнавателна служба през 2007 – 2011 година е отчел с подправени фактури над 5 млн. лева за загадка активност, закрита 9 година по-рано.
– На мен ми е пределно ясно каква е тая активност. И се пробвам да възпитавам по тази тематика тия, които имат предпочитание да чуят. Тук държавна загадка няма. Още 500 година преди Христа, от трудовете на китайския мъдрец Сун Дзъ се знае какви посоки има в разузнаването. Знае се и кои са закрити у нас: научно-техническото, икономическото и незаконното – на разузнавачите, настоящи под непозната характерност. Те не са българи за света – не са Иван и Петкан, а Ахмед и Ибрахим, и са в ИДИЛ или в Близкия изток. Те са поели по тежък път, като са жертвали всичко персонално, с цел да служат на страната си, даже и без да има подписан контракт с тях. Те имат родители в България, които нямат визия къде са техните деца, считат ги за изчезнали, изгубени са за тях. Под някаква легенда те са почнали нов живот под нова идентичност, основали са нови фамилии, имат деца, които не знаят, че са с български корен…Тия хора непрестанно са в риск. Ако се чуе, че Ахмед не е Ахмед, а Иван – режат му главата. Ако страната е протекция направлението, в което са работили, тя не е протекция техния живот! Някои би трябвало да се предислоцират, в случай че са в страна, в която са в заплаха. Трябва им помощ – другаде да се устроят. В един миг страната се отхвърля да ги употребява директно, само че този отвод не снема отговорността, поела към тях.
– Разбирам. Разузнаването им заплаща пътни и квартирни. Но къде са подписите им под фактурите?
– Фактури?! Да си подпишат смъртните си присъди, по този начин ли? „ Аз Ибрахим, който пребивавам в Бейрут, получих от българското разузнаване пари, тъй като съм българин и съм нелегал. ” Щеше да е смешно, в случай че не беше тъжно, Ани! Никъде в света това не се прави. Ти разбираш ли какво казваш?!
– Важното е кой какво споделя в съда. О.з. полковникът Димитър Линдарев признал, че писал подправени фактури и теглил от касата по заповед на Кирчо Киров, който бе наказан и по друго дело със същия проблем: че с 1000 погрешни документи е оправдал други 5 млн. лева за сътрудници в задачи – за хотели, билети, жилища…
– Във всяко разузнаване в такива случаи се заобикалят финансовите условия. Това е казусът в тази ситуация. Той е и на съдиите, които извършват закона по буквата, а не регистрират духа.
– Било потвърдено, че парите не са давани никому и затова са присвоени от Киров.
– Не може от Киров или от който и да е началник на разузнаване да се чака, че ще призове нелегалите в съда или ще им изиска документ, който да послужи на отбраната му. То е парадокс!
– Той споделя единствено: „ Аз не съм получавал и не съм виждал такива пари. ” Това не убеждава съда в неговата непорочност.
– Случаят „ Кирчо Киров ” се обрисува като случая „ Драйфус ”. Обвиняват някой, който не може да се отбрани. Ако назове поименно лица, ген. Киров ще наруши държавна загадка, а към този момент има 2-годишна присъда за това. И то единствено тъй като е споделил нещо, което преди 5 година го пишеше във всеки вестник: че наш водач, заловен с опиати в Ирак, ще излежава присъдата си тук, вместо да му отрежат главата там и то става с помощта българското разузнаване. Това ли е огромната държавна загадка? Представете си какъв брой затвор ще му лепнат на генерала, в случай че каже: „ дадохме пари на еди-кои си нелегали ” и ги прати на гибел, тъй като те живеят във вражеска среда, а не в демократичния Европейски Съюз или у нас. За тях Кирчо е представител на страната. И той се държи уместно.
– Защо вие сте единственият от сътрудниците на ген. Киров, който го пази? Бившите шефове на разузнаването единствено оповестиха, че по тяхно време не могло да се случи – без извинителен документ да се дадат пари.
– Оправдателен документ има и при Киров. Но на него установъчните данни на лицето ги няма, има друго име – измислено.
– Това ли са подправените бумаги? 1000!
– Да се дръзвам или да рева! Киров не е писал тия документи. Той надали знае хората, на които парите са дадени. На него му е докладвано от зависещ, пътуващ по света, че би трябвало да се помогне на някой, който е в заплаха и той написа „ да ” на средствата за помощта. Този негов зависещ би трябвало да съобщи сумата и да я регистрира. И на доклада Киров написа „ да ”. Това е правилото. Маркус Волф – Човекът без лице, доайенът на източните разузнавания, споделя: „ Разузнаванията и на Изток, и на Запад работят по избрани правила. Но в случай че към тях се приложат условията на естествения човешки морал, всички би трябвало да се разгласят за антиморални ”. Това, което се прави за нелегалите, основава условия за облагодетелстване на някой, само че то не значи, че той е апаш. Прокуратурата упреква Киров, че е откраднал 10 млн. лева, нали? А къде са парите?
– Търси ги комисията по конфискацията. Но й е мъчно, май. Не е известно Киров да има скъпо жилище или кола, чийто генезис не може да се изясни със заплатата му.
– Защо въобще Киров би трябвало да потвърждава невинността си? Прокуратурата би трябвало да потвърди виновността му. Нарушава се изконен принцип от римското право. Кирчо не може да потвърди, че е почтен, тъй като ще сложи в доста хора в заплаха, а съдът приема, че е отговорен по дадени от един човек показания. Без да съм Нострадамус, ви споделям, че казусът ще излезе отвън България, ще стигне освен до Страсбург и Киров ще получи поддръжка откъдето никой не чака. Той беше шефът на Национална разузнавателна служба, който сътвори партньорските й връзки със 140 служби в света. Той се е срещал с хората там, те са го оценили. И знаят, че това, което е направил, е процедура на разузнаването по целия свят. Те ще реагират. Но до тогава Киров ще продължат да го мачкат.
– Медиите са в незнание от години насам за работата на българските разузнавачи. Дано не е правилно, че главното им занятие било да четат вестници и да ги преразказват.
– Нямам контакт с тази работа и аз. Но знам, че равнището на разузнаването е паднало. Безпаричието изключва вербовки на източници на информация. Второ, ние на процедура се отказахме от разследваща активност, като изтеглихме разузнавачите си от демократичните страни, до момента в който техни резиденти работят на територията на България. И ето ви „ Гинка ” – вследствие на отхвърли ни от разузнаване. Приятелското разузнаване се развива, а у нас го няма. Забравихме хубавата ни сентенция, че другарството е другарство, само че сиренето е с пари.
– Има и друга приказка: да не се следим, че ще се хванем. В положителните фамилии е по този начин. Може поради бездействието на нашето разузнаване да получим от сътрудниците ни признателност.
– Напомняте ми за един вицепремиер, който споделяше: „ Не ни би трябвало научно -техническо разузнаване, тъй като занапред нататък, каквото ни би трябвало, ще ни го дават гратис. ” Ама няма безвъзмезден обяд. Разграждайки българското разузнаване, ние си направихме неприятната услуга да влезем в НАТО и Европейски Съюз с ръка, която не е протегната за мъжко ръкостискане, а е обърната за лепта.
Нашият посетител
Тодор Бояджиев е роден през 1939 година Завършва радиоинженерство (1963). Работи над 30 година в българското разузнаване (по-рано Първо Главно на ДС), където стартира като лейтенат-разузнавач и стига до зам.-началник. Същевременно е зам.-търговски представител на България в Съединени американски щати и пълномощен министър в задачата ни към Организация на обединените нации в Ню Йорк. През 1990 година става първият основен секретар на Министерство на вътрешните работи и получава генералско звание. Депутат във Великото и 39-ото Народно заседание.
– Разузнавачи от всички страни, съединявайте се! Под това мото, ген. Бояджиев, вие представихте първите си книги за тихия фронт, където сте воювал. Но в новата си „ шпионска изповед ” цитирате летописеца на Централно разузнавателно управление на САЩ Ален Герен, който споделя: „ Когато държавните глави стартират да се прегръщат, има още по-голяма потребност от разузнаване. ”
– Споделям това мнение на Ален Герен, което продължава по този начин: „ Прегръдката може да топли, само че може и да задушава ”.
– Звучи настоящо поради прегръдките на нашия министър председател с госпожа Меркел, господин Юнкер и другите…
– …и другите „ началници от Брюксел ”, както самият той ги назовава.
– Именно.
– Издигайки мотото „ разузнавачи, съединявайте се! ”, аз имах поради, че тероризмът и другите нови рискове за света са общ знаменател в ползите на страните със остарели и нови демокрации. Оказа се, че съм бил прекомерно огромен оптимист. Обсъждахме това мото с сътрудници от разузнаването – бяхме съперници, само че след 1990 година, като експерти намерихме общ език. С ген. Мирослав Туджман, шефа на хърватското разузнаване, разсъждавахме в една посока, само че Ричард Столц и Ричард Кар, шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ, не бяха такива запалянковци. Те смятаха, че е допустимо по-широко съдействие в разузнаването, само че не и в контраразузнаването и думите им се потвърдиха по-късно. Ген. Леонид Чебашин, шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), беше непосредствен: „ Тодоре, не ни чака ярко бъдеще, борбата ще се изостря и ще бъде за преразпределението на енергийните източници. ” И той се оказа прав. Очевидно разузнаването има повече бъдеще, в сравнение с минало. Няма да има приятелство в тая сфера, тъй като националния нарцисизъм не може да се преодолее. Разузнаването е инструмент, който обслужва първо националния, а след това общия интерес. А националните ползи на страните се разминават. Затова не се получи „ съединяване сред разузнавачите ”, а „ приятелско ” разузнаване. Още по време на Студената война, когато фронтовете бяха ясни, американците разгласиха компаниите в Съединени американски щати, чиито научно-технически тайни френското разузнаване се пробва да открадне. Французите им го върнаха, като изгониха от Париж американски дипломати – разузнавачи под прикритие. Още преди разпадането на Източния блок сътрудниците се шпионираха. А в този момент, когато има сякаш съдействие, видяхте с какви обстоятелства се сблъскахме.
– С какви?
– Централно разузнавателно управление на САЩ слуша телефона на госпожа Меркел – първи приятелки, само че се управляват. Американците не подслушват единствено Путин, а и стратегическите си сътрудници. Националният интерес го изисква, когато се конкурират. Доналд Тръмп го съобщи: „ Аз ще върна величието на Америка! ”, тоест – ще го върна и спрямо Русия, и с сътрудниците, които ме конкурират. Не сподели жестоко „ ще ги смачкам ”, а сподели – „ ще се разузнаваме. ” Разузнаването сред съдружници има много огромни размери през днешния ден. Така ще е и отсега нататък.
– Но по какъв начин тогава госпожа Гинка от Пазарджик купи ЧЕЗ и съобщи, че договорката е по чешките закони и зад нея е чешката страна, а българското държавно управление се изненада?
– Това провокира смях. Да се подписва по законите на непозната страна договорка за предприятия, регистрирани в България, които заплащат налози в България и са стратегически – енергетиката е основен детайл на националната сигурност! Недоумявам по какъв начин може да се изтърси такава нелепост и най-важното: по какъв начин може да се одобри това! В тая договорка прозира директна интервенция от избрани кръгове в България и то ръководещи, а не такива, които свирят втора цигулка или са девета дупка на кавала.
– Премиерът разпореди на ДАНС да види по какъв начин е. Той беседва с чешкия си сътрудник – и в този момент, и преди година, когато пресата писа, че чехът му „ идва на крайници ”, с цел да обсъдят кандидат-купувачите на ЧЕЗ, в това число Гинка.
– Според мен чешкото държавно управление също е подвластно от ползите на избрани кръгове. Тези ползи не са безусловно съобразени с българския народен интерес. Ако има договаряне зад кулисите, то приказва за външна политика на нестабилна основа.
– Предполагам, че нашият министър председател при диалозите с чешкия си сътрудник се е основавал и на сведения от разузнаването.
– Случаят „ Гинка ” е пагубният резултат от закриването на научно-техническото и икономическо разузнаване у нас. То не можеше да остане в същия тип. Но беше нужна промяна, а не разгром. Ако имаше мощно разузнаване, нямаше да стане кошмарната договорка „ Гад Зеееви ”, при която държавното управление продаде за жълти стотинки националната самолетна компания „ Балкан ”. И щяхме да знаем кой стои зад Гинка в този момент.
– Дори, в случай че е някой от ръководещите?
– Би трябвало. Разузнаването и контраразузнаването са надпартийни институции. Престъпление е назначението в тях да става с позвъняване по телефона за предани хора, които нямат разбиране от тая работа. В историята с Гинка се вижда отдалече груповия, частния интерес. Разбира се, че службите би трябвало да имат от дълго време информация за кандидат-купувачите на ЧЕЗ, още повече, като написа във вестника, че чешкият министър председател идва да пита по тая тематика.
– На премиерата на книгата ви във Военния клуб ваш сътрудник в стеснен кръг се оплака: „ Няма към този момент качествени претенденти за работа в разузнаването. Кандидатстват олигофрени и братовчеди ”. Така ли е?
– Не знам, само че не ме изненадва, че отиват на зле нещата. По едно време се наложи разбирането, че българското разузнаване не би трябвало да се занимава с агентурна работа – няма потребност да се вербуват източници на информация. И с базата за вербовка има проблем. По мое време тя беше идейна. На Запад имаше симпатизанти на нашата система, които бяха склонни да й оказват помощ, споделяйки идеологията за тъждество сред хората, с високо равнище на обучение, просвета и здравна помощ. Днес за информацията би трябвало да се заплаща, тя е безценен артикул, а ние не можем да осигурим на хората заплати. Смешно и парадоксално: разузнаването има по-малък бюджет от комисията по досиетата – тази, която поставя тъждество сред сътрудници и доносници и насажда ненавист към специфичните служби на страната. По закона за бюджета са отредени 16 млн. лева за българските разузнавачи, а над 22 млн. лева за комисарите. Това го няма в света.
– То няма в света и разузнаване, чийто началник е наказан за заграбване.
– Кирчо Киров имате поради.
– Вие още ли смятате, че процесът против него удря по институцията?
–Разбира се. Киров не ми е персонален другар. Не го помня от времето, когато бях зам.-шеф на разузнаването. По-късно научих, че е бил резидент, с сполучливи вербовки и богат опит зад граница. Като беше началник на Национална разузнавателна служба, аз заведох в неговия кабинет Ричард Столц и шефа на френското разузнаване адмирал Пиер ла Кост. Моите усещания са, че ген. Киров е човек с морал.
– Но е под домакински арест. Военната прокуратура твърди, че като шеф на Национална разузнавателна служба през 2007 – 2011 година е отчел с подправени фактури над 5 млн. лева за загадка активност, закрита 9 година по-рано.
– На мен ми е пределно ясно каква е тая активност. И се пробвам да възпитавам по тази тематика тия, които имат предпочитание да чуят. Тук държавна загадка няма. Още 500 година преди Христа, от трудовете на китайския мъдрец Сун Дзъ се знае какви посоки има в разузнаването. Знае се и кои са закрити у нас: научно-техническото, икономическото и незаконното – на разузнавачите, настоящи под непозната характерност. Те не са българи за света – не са Иван и Петкан, а Ахмед и Ибрахим, и са в ИДИЛ или в Близкия изток. Те са поели по тежък път, като са жертвали всичко персонално, с цел да служат на страната си, даже и без да има подписан контракт с тях. Те имат родители в България, които нямат визия къде са техните деца, считат ги за изчезнали, изгубени са за тях. Под някаква легенда те са почнали нов живот под нова идентичност, основали са нови фамилии, имат деца, които не знаят, че са с български корен…Тия хора непрестанно са в риск. Ако се чуе, че Ахмед не е Ахмед, а Иван – режат му главата. Ако страната е протекция направлението, в което са работили, тя не е протекция техния живот! Някои би трябвало да се предислоцират, в случай че са в страна, в която са в заплаха. Трябва им помощ – другаде да се устроят. В един миг страната се отхвърля да ги употребява директно, само че този отвод не снема отговорността, поела към тях.
– Разбирам. Разузнаването им заплаща пътни и квартирни. Но къде са подписите им под фактурите?
– Фактури?! Да си подпишат смъртните си присъди, по този начин ли? „ Аз Ибрахим, който пребивавам в Бейрут, получих от българското разузнаване пари, тъй като съм българин и съм нелегал. ” Щеше да е смешно, в случай че не беше тъжно, Ани! Никъде в света това не се прави. Ти разбираш ли какво казваш?!
– Важното е кой какво споделя в съда. О.з. полковникът Димитър Линдарев признал, че писал подправени фактури и теглил от касата по заповед на Кирчо Киров, който бе наказан и по друго дело със същия проблем: че с 1000 погрешни документи е оправдал други 5 млн. лева за сътрудници в задачи – за хотели, билети, жилища…
– Във всяко разузнаване в такива случаи се заобикалят финансовите условия. Това е казусът в тази ситуация. Той е и на съдиите, които извършват закона по буквата, а не регистрират духа.
– Било потвърдено, че парите не са давани никому и затова са присвоени от Киров.
– Не може от Киров или от който и да е началник на разузнаване да се чака, че ще призове нелегалите в съда или ще им изиска документ, който да послужи на отбраната му. То е парадокс!
– Той споделя единствено: „ Аз не съм получавал и не съм виждал такива пари. ” Това не убеждава съда в неговата непорочност.
– Случаят „ Кирчо Киров ” се обрисува като случая „ Драйфус ”. Обвиняват някой, който не може да се отбрани. Ако назове поименно лица, ген. Киров ще наруши държавна загадка, а към този момент има 2-годишна присъда за това. И то единствено тъй като е споделил нещо, което преди 5 година го пишеше във всеки вестник: че наш водач, заловен с опиати в Ирак, ще излежава присъдата си тук, вместо да му отрежат главата там и то става с помощта българското разузнаване. Това ли е огромната държавна загадка? Представете си какъв брой затвор ще му лепнат на генерала, в случай че каже: „ дадохме пари на еди-кои си нелегали ” и ги прати на гибел, тъй като те живеят във вражеска среда, а не в демократичния Европейски Съюз или у нас. За тях Кирчо е представител на страната. И той се държи уместно.
– Защо вие сте единственият от сътрудниците на ген. Киров, който го пази? Бившите шефове на разузнаването единствено оповестиха, че по тяхно време не могло да се случи – без извинителен документ да се дадат пари.
– Оправдателен документ има и при Киров. Но на него установъчните данни на лицето ги няма, има друго име – измислено.
– Това ли са подправените бумаги? 1000!
– Да се дръзвам или да рева! Киров не е писал тия документи. Той надали знае хората, на които парите са дадени. На него му е докладвано от зависещ, пътуващ по света, че би трябвало да се помогне на някой, който е в заплаха и той написа „ да ” на средствата за помощта. Този негов зависещ би трябвало да съобщи сумата и да я регистрира. И на доклада Киров написа „ да ”. Това е правилото. Маркус Волф – Човекът без лице, доайенът на източните разузнавания, споделя: „ Разузнаванията и на Изток, и на Запад работят по избрани правила. Но в случай че към тях се приложат условията на естествения човешки морал, всички би трябвало да се разгласят за антиморални ”. Това, което се прави за нелегалите, основава условия за облагодетелстване на някой, само че то не значи, че той е апаш. Прокуратурата упреква Киров, че е откраднал 10 млн. лева, нали? А къде са парите?
– Търси ги комисията по конфискацията. Но й е мъчно, май. Не е известно Киров да има скъпо жилище или кола, чийто генезис не може да се изясни със заплатата му.
– Защо въобще Киров би трябвало да потвърждава невинността си? Прокуратурата би трябвало да потвърди виновността му. Нарушава се изконен принцип от римското право. Кирчо не може да потвърди, че е почтен, тъй като ще сложи в доста хора в заплаха, а съдът приема, че е отговорен по дадени от един човек показания. Без да съм Нострадамус, ви споделям, че казусът ще излезе отвън България, ще стигне освен до Страсбург и Киров ще получи поддръжка откъдето никой не чака. Той беше шефът на Национална разузнавателна служба, който сътвори партньорските й връзки със 140 служби в света. Той се е срещал с хората там, те са го оценили. И знаят, че това, което е направил, е процедура на разузнаването по целия свят. Те ще реагират. Но до тогава Киров ще продължат да го мачкат.
– Медиите са в незнание от години насам за работата на българските разузнавачи. Дано не е правилно, че главното им занятие било да четат вестници и да ги преразказват.
– Нямам контакт с тази работа и аз. Но знам, че равнището на разузнаването е паднало. Безпаричието изключва вербовки на източници на информация. Второ, ние на процедура се отказахме от разследваща активност, като изтеглихме разузнавачите си от демократичните страни, до момента в който техни резиденти работят на територията на България. И ето ви „ Гинка ” – вследствие на отхвърли ни от разузнаване. Приятелското разузнаване се развива, а у нас го няма. Забравихме хубавата ни сентенция, че другарството е другарство, само че сиренето е с пари.
– Има и друга приказка: да не се следим, че ще се хванем. В положителните фамилии е по този начин. Може поради бездействието на нашето разузнаване да получим от сътрудниците ни признателност.
– Напомняте ми за един вицепремиер, който споделяше: „ Не ни би трябвало научно -техническо разузнаване, тъй като занапред нататък, каквото ни би трябвало, ще ни го дават гратис. ” Ама няма безвъзмезден обяд. Разграждайки българското разузнаване, ние си направихме неприятната услуга да влезем в НАТО и Европейски Съюз с ръка, която не е протегната за мъжко ръкостискане, а е обърната за лепта.
Нашият посетител
Тодор Бояджиев е роден през 1939 година Завършва радиоинженерство (1963). Работи над 30 година в българското разузнаване (по-рано Първо Главно на ДС), където стартира като лейтенат-разузнавач и стига до зам.-началник. Същевременно е зам.-търговски представител на България в Съединени американски щати и пълномощен министър в задачата ни към Организация на обединените нации в Ню Йорк. През 1990 година става първият основен секретар на Министерство на вътрешните работи и получава генералско звание. Депутат във Великото и 39-ото Народно заседание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ