Вярата в мечтите Подобно на всички останали, и вие още

Вярата в фантазиите

Подобно на всички останали, и вие още в началното учебно заведение и прогимназията понякога сте се отдавали на фантазиите си. Представяли сте си, че сте сенатор, артист или актриса, академик, основен готвач във френски ресторант, кореспондент във вестник, юрист, арбитър, преподавател или университет-ски учител, телефонистка, секретарка, дизайнер, проектант, хлебар или занаятчия на свещници. Наричали сте тези живи мислени подиуми „ фантазии “ или „ стремежи “. Желанията - това са сънищата, които сънуваме нескрито.

Те са подбудени от вашето свръхсъзнание и не изникват, с цел да им се порадвате малко и след това, колкото и да ви е тъжно, да ги забравите. Тези облици идват от мъдрия Ангел на Висшето ви „ Аз “, който още веднъж и още веднъж ви подтиква, като праща на съзнанието ви сигнали защо занятие сте родени, с цел да заемете предопределеното ви място в картинната мозайка, наречена Живот.

Някои от вас несъмнено си споделят, до момента в който четат тези редове: „ Но аз съм прекомерно млад, с цел да се стремя към такива високи цели “, или „ Прекалено остарял съм, че да ми се случи нещо сходно. “ Това са небивалици! Както ще научите от главата за физическото величие в актуалната книга, хронологичната възраст е цялостна заблуда, изглеждаща действителна единствено от лъжливите показа, натрапени ни през столетията от груповото схващане. Каквото и да вършиме, то няма безусловно никаква връзка с това, по кое време го вършиме.

Джордж Бърнард Шоу е на деветдесет и четири години, когато е сложена една от пиесите му. Моцарт е седемгодишен, когато е изпълнена първата му комбинация. Голда Меир става министър-председателка на Израел на седемдесет и една години, а на всичкото от горната страна е и жена. Уилям Пит Втори е едвам на двайсет и четири, когато става министър председател на Англия. Бенжамин Франклин помества първия си вестникарски материал едвам шестнайсетгодишен, а на осемдесет и една е измежду създателите на Конституцията на Съединени американски щати. Една моя позната на име Рейчъл смяташе да става концертираща пианистка, когато най-неочаквано заряза пианото, тъй като обичаше да готви, и се зае да прави сладки за приятелите си. Днес компанията й печели седем милиона $ годишно. Рейчъл не мислеше, че е прекомерно млада или прекомерно остаряла. Просто настойчиво не се отхвърляше от фантазиите си.

Ще възразите, че сте пробвали да следвате фантазията си, само че тя очевидно не е била ваша орис, тъй като още веднъж и още веднъж сте удряли на камък. И ще посочите това като причина да не постигнете своето малко персонално знамение. Не, това не е причина, а опрощение.

Навремето един юноша се родил в оскъдно семейство. Нямал пари да върви на учебно заведение, ето за какво се изучил самичък. Мечтаел да стане юрист, само че никой не желал да го вземе на работа. След като се уволнил от казармата, решил да употребява юридическите си знания, които бил натрупал самичък, с цел да се включи в политиката, и се кандидатирал за Сената на Щата. На изборите бил победен. Временно се отказал от правото и политиката и станал магазинер. Магазинът му банкрутирал и идващите седемнайсет години индивидът изплащал задълженията си, като се хващал на какви ли не инцидентни работи. Но не се отказвал от фантазията си. Влюбил се, оженил се, правил, коствал, само че успявал отгоре-отгоре да устоя фамилията си, сетне отново се върнал в политиката, този път се кандидатирал за Конгреса. Спечелил изборите на косъм, само че когато се кандидатирал наново, бил победен най-позорно. После де опитал да постъпи в Министерството на земеделието на Съединени американски щати, но му посочили вратата. Където и да идел, всички като че ли го взимали на майтап поради бедняшкото му родословие и неналичието на обучение и положителни маниери. Ала той ходел с високо вдигната глава, не се поддавал на накърнената си горделивост и решил да се кандидатира за Сената на Съединени американски щати. Зад гърба му се присмивали всички: и другари, и врагове, даже фамилията му. И този път изгубил. Накрая на предизборния конгрес на една огромна партия бил повдигнат за вицепрезидент. При последното гласоподаване още веднъж се издънил с гръм и тропот - победил го някакъв никому незнаен политик. Пак се кандидатирал за Сената, провел акция, с която спечелил сърцата на сънародниците си, но за кой ли път не спечелил. Но отново не се отказал от своята фантазия. Не оклюмвал поради неуспехите си. Неотклонно и енергично траял да отстоява идеалите и правилата, в които вярвал. Накрая, към този момент петдесетгодишен, грохнал от тъга и от безкрайните си провали, но към момента правилно идващ предопределения му път, Ейбрахам Линкълн станал президент на Съединените щати.

В по-ново време, в края на 70-те и началото на 80-те години един студент в Харвард на име Уилям Гейтс взима смелото решение да зареже следването и да реализира фантазията си - да направи по-мощни компютърните микрочипове, като ги достави с чип, който да им споделя какво и по какъв начин да вършат. Загърбва сигурното бъдеще, което е щяла да му обезпечи дипломата от Харвард, и дружно с двама гениални младежи основава компанията „ Майкрософт ". Ай Би Ем лицензира нововъведението им и го внедрява в своите компютри, а през 1986 година, единствено три години откакто Гейтс поема този голям риск, компанията му към този момент печели годишно милиони долари - неговите дялове в нея възлизат на 540 милиона $. Гейтс следва фантазията си. Вярва в нея. За него тя е нещо изцяло осъществимо. Поема по блестящия път, предначертай от Висшето му „ Аз “, същинското знамение за неговото бъдеще. А вие вслушали ли сте се в своето?

Не подценявайте фантазиите си като неефикасно бълнуване. Вслушайте се в тях с вътрешното си ухо. Вижте ги с Третото око на мъдростта. „ Който има уши, да чуе, който има очи, да види. “ Следвайте фантазиите си неуморно, енергично, безрезервно - сърцато, даже с цената на това краткотрайно да се лишите от финансова сигурност. Тези фантазии са пътят, който ще ви води при триумфа и щастието. Вярвайте в тях. Вярвайте в себе си. Сетне поемете по посока на „ втората звезда отдясно... и вървете чак до момента в който се съмне “.

Избрано от: „ Звездни знаци “, Линда Гудман, изд. „ Светулка-44 “, 1996 година
Снимка: Линда Гудман (1925-1995); © Linda Goodman Astrology