Вярата помага на медицината в УМБАЛ Св. Георги СНИМКИ/ВИДЕ...
Вярата и медицината вървят ръка за ръка по коридорите и в болничните стаи на УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив. Тази духовна връзка намира израз посредством построените параклиси в другите клиники на лечебното заведение. Те са на крачка от пациентите и във всеки един миг те имат опцията да се уединят с Бог и да насочат молитва към него. Художникът зограф Росен Апостолов е индивидът, изрисувал повечето от параклисите в най-голямата болница в България, както и още други храмове в Пловдив и района. Пред „ Марица “ той описа за силата на вярата и за това по какъв начин оказва помощ тя на пациентите в болничното заведение.
- Трябва ли човек да е покрай Бог, с цел да изрисува един храм?
- Задължително е човек да е доста покрай Бог или най-малко да се стреми към това. И да има знания по какъв начин би трябвало да наподобява един православен храм. Да има вярата и спокойствието в работата си, да може да разчита, с изключение на на личните си сили, и на Божията поддръжка, която за вярващия човек е нещо напълно естествено и напълно осезаемо. В общи линии това са едни от най-важните условия. Оттам нататък годините и опитът също имат огромно значение. Но в последна сметка благодарение на знанията, които човек има, може да внимава доста в проектирането и да получи това, което се изисква от него, към този момент в съгласие с архиереите в Православната черква. На тях се показват и с тях се нанасят корекции по плановете. Оттам нататък по утвърден план нещата се извършват изцяло за богоукрасата на един храм. Прави се изцяло систематизиране на всички подиуми, всички светии, всички ниши, куполи, конхи, арки и така нататък И по-късно към този момент се стартира работа на място.
- Колко време лишава изографисването на един храм?
- Зависи от размера на храма, от сложността на сцените и тяхното систематизиране. Малките параклиси се създават за 2-3 месеца. Но огромен храм лишава сред 1 и 3 години работа - напълно интензивен и неразсейващ труд, в случай че човек е съзнателен и работи както би трябвало, безрезервно, като за Бога.
- Какво ви предизвика, с цел да се посветите на тази задача?
- Не е предизвикано от съответно събитие в живота ми. Определено настоявам, че нищо инцидентно няма в този живот. Бях поканен преди повече от 30 години да работя в колектив в една черква. След това - във втора и от този момент не съм спирал, към този момент 30 години единствено в църквите работя непрестанно, всеки божи ден, с минимални почивки, тъй като тази работа желае безрезервност и в действителност цялостна отдаденост.
- Помните ли в какъв брой храмове и параклиси сте работили?
- Със сигурност са над 50. В това число влизат параклиси на територията на УМБАЛ „ Св. Георги “, настрана храмовете из града, съвсем по всички съм работил, както и манастирите към Пловдивската митрополия. Няма да ги изреждам, прекалено много са.
- Каква е тайната във вашата специалност?
- На всички по-млади сътрудници споделям: " Тайната е безрезервност, почтеност и религия в Бог ". Никакви секрети няма в това да бъдеш безусловно безрезервен, да не се опитваш да съкратиш някоя работа или да направиш нещо по лесния метод. Бог оказва помощ отново да става по лесния метод, само че когато си безрезервен.
- Вярата е нещо непреходно, помогнало на доста нации да оцелеят през вековете. Виждате ли някаква смяна в актуалния облик на вярата, или тя си остава константа?
- За страдание, вярата някак стартира да отстъпва на забързаното ни всекидневие, на устрема за професионална реализация, за трупане на някакви материални неща. Сещаме се за вярата единствено когато изпаднем в неудачи, в неприятна обстановки, в неща, за които към този момент имаме потребност от Бог да оказва помощ. Имаме отстъп от вярата и това не е добре.
- Малко след гибелта на папа Франциск се популяризира едно негово изявление, което в най-общи линии гласи, че най-искрените молебствия са сред стените в лечебните заведения, а не в храмовете.
- Когато човек е уплашен и притиснат от невъзможност, тогава той към този момент стартира да е напълно откровен. Няма двуличие, няма неистина. Аз настоявам за себе си, че до момента в който бях в болница, и когато работя в храм, и преди да стартира, и откакто свърша, постоянно съм откровен с Бог, тъй като знам, че и той е откровен с мен, че и той прави същото за мен от сърце.
- Как вие персонално възприемате вярата, какво е тя за вас?
- Вярата е всичко. Вярата е нещо, което би трябвало да ни съпътства от първите ни мигове до самия край. Според това, което аз съм претърпял в живота си, и това, което съм си мислил на млади години, открих, че без вярата не може човек и крачка да направи. Това, че доста хора не го осъзнават, напълно не значи, че тя не съществува. Бог ни поддържа постоянно и ще ни поддържа. Някои проглеждат по-рано, други - по-късно. Вярата е основата на всичко. За мен е по този начин.
Росен Апостолов става и пациент на Клиниката по кардиология, където е изографисал параклиса. Тогава се обръща към Бог да оздравее и да продължи да рисува храмове. Така попада в сигурните ръце на екипа на клиниката, ръководена от проф. доктор Федя Николов. Пред „ Марица “ изявеният доктор уточни, че когато човек е в най-голяма неволя, има най-вече потребност от религия и вяра.
Проф. доктор Федя Николов: Когато е в неволя, човек най-често се обръща към Бог
- Нека поговорим за връзката сред вярата, пациентите и вашата специалност. В разнообразни клиники в УМБАЛ „ Св. Георги ", в това число във вашата, има построени параклиси, в които всеки може да се уедини с Бог и да се помоли. По ваши наблюдения, постоянно ли пациентите се обръщат към вярата и оказва помощ ли им това по някакъв метод, носи ли облекчение?
- Човек сякаш най-често се обръща към вярата или Всевишния, когато е в затруднено състояние - когато изпадне в неволя или пък когато си загуби здравето и има потребност от помощ освен от лекаря, само че и от по-висока инстанция. В този смисъл, за нашите пациенти това е доста постоянно. В клиниката се лекуват пациенти, по-големият % от които са признати по неотложност, с влошено сърдечносъдово здраве. Те имат потребност и от спомагателна помощ, която намират във вярата. И несъмнено в такива моменти те в по-голяма степен се обръщат и към помощта на вярата, на религията, на Всевишния. И имат потребност да се помолят. Това е още по-лесно, когато до тях е построен параклис, както е в нашата клиника. Той е реалност благодарение на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай. Параклисът е отворен непрекъснато, вътре свещичките са безвъзмездни. Той е доста добре декориран по мои чувства, с доста икони. Определено считам, че на пациентите им става по-леко и им оказва помощ, благоприятства оздравителния развой.
Освен вярата, ние разчитаме и на други мощни неща - картини, слово и музика. В клиниката има доста картини, особено в стационара има репродукции на импресионистите, които са най-силно въздействащи. Има и библиотека, която е много богата. Предстои библиотечният фонд да се разшири още. Разчитаме доста и на музика, която основава позитивни страсти и трансформира към позитивно настройката на пациента. Всички тези лостове - религия, слово, картини и музика, основават декор, който въздейства позитивно на положението на пациентите. Това наше виждане е осъществено доста сполучливо в Клиниката по кардиология.
- Влияе ли вярата на това пациентите да бъдат мощни и макар страданията и тежкото положение, да не се отхвърлят от битката за живота си?
- Предвидили сме и най-тежко болните, които не могат да стигнат до построения параклис, да имат близка връзка с вярата. Митрополит Николай ни подари икона на Св. Богородица, която е сложена във всяка стая против леглото на болния, дори в моя кабинет има. Икони има в интензивния бранш, във всяка една от работните стаи, както и във всяка една от болничните стаи. Болният, в колкото и тежко положение да се намира, може да отвори очи, да огледа иконата и да се помоли.
- Трябва ли човек да е покрай Бог, с цел да изрисува един храм?
- Задължително е човек да е доста покрай Бог или най-малко да се стреми към това. И да има знания по какъв начин би трябвало да наподобява един православен храм. Да има вярата и спокойствието в работата си, да може да разчита, с изключение на на личните си сили, и на Божията поддръжка, която за вярващия човек е нещо напълно естествено и напълно осезаемо. В общи линии това са едни от най-важните условия. Оттам нататък годините и опитът също имат огромно значение. Но в последна сметка благодарение на знанията, които човек има, може да внимава доста в проектирането и да получи това, което се изисква от него, към този момент в съгласие с архиереите в Православната черква. На тях се показват и с тях се нанасят корекции по плановете. Оттам нататък по утвърден план нещата се извършват изцяло за богоукрасата на един храм. Прави се изцяло систематизиране на всички подиуми, всички светии, всички ниши, куполи, конхи, арки и така нататък И по-късно към този момент се стартира работа на място.
- Колко време лишава изографисването на един храм?
- Зависи от размера на храма, от сложността на сцените и тяхното систематизиране. Малките параклиси се създават за 2-3 месеца. Но огромен храм лишава сред 1 и 3 години работа - напълно интензивен и неразсейващ труд, в случай че човек е съзнателен и работи както би трябвало, безрезервно, като за Бога.
- Какво ви предизвика, с цел да се посветите на тази задача?
- Не е предизвикано от съответно събитие в живота ми. Определено настоявам, че нищо инцидентно няма в този живот. Бях поканен преди повече от 30 години да работя в колектив в една черква. След това - във втора и от този момент не съм спирал, към този момент 30 години единствено в църквите работя непрестанно, всеки божи ден, с минимални почивки, тъй като тази работа желае безрезервност и в действителност цялостна отдаденост.
- Помните ли в какъв брой храмове и параклиси сте работили?
- Със сигурност са над 50. В това число влизат параклиси на територията на УМБАЛ „ Св. Георги “, настрана храмовете из града, съвсем по всички съм работил, както и манастирите към Пловдивската митрополия. Няма да ги изреждам, прекалено много са.
- Каква е тайната във вашата специалност?
- На всички по-млади сътрудници споделям: " Тайната е безрезервност, почтеност и религия в Бог ". Никакви секрети няма в това да бъдеш безусловно безрезервен, да не се опитваш да съкратиш някоя работа или да направиш нещо по лесния метод. Бог оказва помощ отново да става по лесния метод, само че когато си безрезервен.
- Вярата е нещо непреходно, помогнало на доста нации да оцелеят през вековете. Виждате ли някаква смяна в актуалния облик на вярата, или тя си остава константа?
- За страдание, вярата някак стартира да отстъпва на забързаното ни всекидневие, на устрема за професионална реализация, за трупане на някакви материални неща. Сещаме се за вярата единствено когато изпаднем в неудачи, в неприятна обстановки, в неща, за които към този момент имаме потребност от Бог да оказва помощ. Имаме отстъп от вярата и това не е добре.
- Малко след гибелта на папа Франциск се популяризира едно негово изявление, което в най-общи линии гласи, че най-искрените молебствия са сред стените в лечебните заведения, а не в храмовете.
- Когато човек е уплашен и притиснат от невъзможност, тогава той към този момент стартира да е напълно откровен. Няма двуличие, няма неистина. Аз настоявам за себе си, че до момента в който бях в болница, и когато работя в храм, и преди да стартира, и откакто свърша, постоянно съм откровен с Бог, тъй като знам, че и той е откровен с мен, че и той прави същото за мен от сърце.
- Как вие персонално възприемате вярата, какво е тя за вас?
- Вярата е всичко. Вярата е нещо, което би трябвало да ни съпътства от първите ни мигове до самия край. Според това, което аз съм претърпял в живота си, и това, което съм си мислил на млади години, открих, че без вярата не може човек и крачка да направи. Това, че доста хора не го осъзнават, напълно не значи, че тя не съществува. Бог ни поддържа постоянно и ще ни поддържа. Някои проглеждат по-рано, други - по-късно. Вярата е основата на всичко. За мен е по този начин.
Росен Апостолов става и пациент на Клиниката по кардиология, където е изографисал параклиса. Тогава се обръща към Бог да оздравее и да продължи да рисува храмове. Така попада в сигурните ръце на екипа на клиниката, ръководена от проф. доктор Федя Николов. Пред „ Марица “ изявеният доктор уточни, че когато човек е в най-голяма неволя, има най-вече потребност от религия и вяра.
Проф. доктор Федя Николов: Когато е в неволя, човек най-често се обръща към Бог
- Нека поговорим за връзката сред вярата, пациентите и вашата специалност. В разнообразни клиники в УМБАЛ „ Св. Георги ", в това число във вашата, има построени параклиси, в които всеки може да се уедини с Бог и да се помоли. По ваши наблюдения, постоянно ли пациентите се обръщат към вярата и оказва помощ ли им това по някакъв метод, носи ли облекчение?
- Човек сякаш най-често се обръща към вярата или Всевишния, когато е в затруднено състояние - когато изпадне в неволя или пък когато си загуби здравето и има потребност от помощ освен от лекаря, само че и от по-висока инстанция. В този смисъл, за нашите пациенти това е доста постоянно. В клиниката се лекуват пациенти, по-големият % от които са признати по неотложност, с влошено сърдечносъдово здраве. Те имат потребност и от спомагателна помощ, която намират във вярата. И несъмнено в такива моменти те в по-голяма степен се обръщат и към помощта на вярата, на религията, на Всевишния. И имат потребност да се помолят. Това е още по-лесно, когато до тях е построен параклис, както е в нашата клиника. Той е реалност благодарение на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай. Параклисът е отворен непрекъснато, вътре свещичките са безвъзмездни. Той е доста добре декориран по мои чувства, с доста икони. Определено считам, че на пациентите им става по-леко и им оказва помощ, благоприятства оздравителния развой.
Освен вярата, ние разчитаме и на други мощни неща - картини, слово и музика. В клиниката има доста картини, особено в стационара има репродукции на импресионистите, които са най-силно въздействащи. Има и библиотека, която е много богата. Предстои библиотечният фонд да се разшири още. Разчитаме доста и на музика, която основава позитивни страсти и трансформира към позитивно настройката на пациента. Всички тези лостове - религия, слово, картини и музика, основават декор, който въздейства позитивно на положението на пациентите. Това наше виждане е осъществено доста сполучливо в Клиниката по кардиология.
- Влияе ли вярата на това пациентите да бъдат мощни и макар страданията и тежкото положение, да не се отхвърлят от битката за живота си?
- Предвидили сме и най-тежко болните, които не могат да стигнат до построения параклис, да имат близка връзка с вярата. Митрополит Николай ни подари икона на Св. Богородица, която е сложена във всяка стая против леглото на болния, дори в моя кабинет има. Икони има в интензивния бранш, във всяка една от работните стаи, както и във всяка една от болничните стаи. Болният, в колкото и тежко положение да се намира, може да отвори очи, да огледа иконата и да се помоли.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ