Днешният свят не е свят на ценности, а свят на

...
Днешният свят не е свят на ценности, а свят на
Коментари Харесай

Кирил Петков: Изчезваме от масата, на която се взимат решения, оставаме в менюто

Днешният свят не е свят на полезности, а свят на силата. Той е безпощадно конкурентен и никой към този момент не се преструва - всяка огромна мощ гони личния си интерес. Това се споделя в обява на някогашния съпредседател на " продължаваме смяната " (ПП), във " Facebook ", споделена от пресцентъра на партията.

Коментарът на Петков идва ден след събралия доста отрицателни реакции автограф на премиера в оставка Росен Желязков за присъединение на България към самодейността на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп " Съвет за мир ". Към момента единствените представители на Европейският съюз (ЕС) в Съвета за мир са Желязков и унгарският министър председател Виктор Орбан.

Позицията на Петков е озаглавена по този начин: " Европа на нациите или мощен Европейски съюз? ". По думите му действителните центрове на световно въздействие в наши дни са Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай и Русия. Той отбелязва, че по номинален БВП (БВП) Съединени американски щати са първи с към 32 трилиона $, Европейски Съюз е втори с към 22,5 трилиона като обединен стопански блок, Китай е трети с към 20,6 трилиона, а Русия е надалеч обратно - към 2,5 трилиона щатски $. Китил Петков прецизира, че това значи, че стопанската система на Европейски Съюз е близо 9 пъти по-голяма от съветската.

Той добавя, че по население Европейски Съюз още веднъж е втори - с към 450 милиона души, а по територия е финален, само че в световния свят територията от дълго време не е решаващият фактор. " Ключовото е друго: Съединени американски щати, Китай и Русия са единични страни. Европа е съюз и е единственият съюз, който действително се конкурира с тях. Ако Европейски Съюз спре да действа като съюз и се трансформира в общ брой от национални страни, той изпада от огромната игра. Силата му няма да е сборът на всички, а ще се свие до мащаба на най-силната обособена страна ", написа още Петков.

Бившият съпредседател на Политическа партия отбелязва, че най-голямата стопанска система в Европейски Съюз е Германия и тя заема към 17% от стопанската система на Европейски Съюз. " Най-голямата територия - Франция - към 13%. Най-голямото население - още веднъж Германия - под 20% от това на Европейски Съюз. При разпад на Европейски Съюз действителната тежест на Европа в света пада сред 5 и 8 пъти. А България? ", прибавя той.

Петков чертае отрицателен сюжет в няколко точки за страната ни като дребна страна по стопанска система и население при намаляване или възможен разпад на Европейски Съюз:
изчезваме от масата, на която се взимат решения, тъй като България сама съставлява под 0,5% от стопанската система на Европейски Съюз, към 1,4% от популацията му и почти 2,6% от територията му. В свят, в който силата се мери в мащаб, това не е " глас " - това е уязвимост; губим сигурност, въздействие и европейски ресурси; оставаме в менюто, не на масата.
Той декларира също, чепонеже Русия е най-близката от огромните сили, точно Балканите първи попадат в нейната сфера на въздействие и по тази причина, когато " самостоятелни анализатори " като Иво Христов получават естрада при Явор Дачков и приказват за " Европа на нациите ", следва въпросът чии ползи обслужва тази реторика.

" Ако бях Русия или Китай, и аз бих я приветствал. Един от четирите ми съперника просто престава да съществува. За Русия това е изключително скъпо - слаба Европа значи по-силна съветска външна страна, подвластни страни, безценен газ, политически напън и стопански надзор. Разбирам за какво Русия желае това. Не разбирам за какво жители на страни от Европейски Съюз го желаят ", акцентира Кирил Петков.

Той показва още, че ма постройката на Народното събрание написа: " Съединението прави силата ". По димите му в световния свят това не е девиз, а предписание.

Според Петков в свят на империи същинският български интерес е не повече автономия, а повече мощ посредством съюз, повече тежест посредством общи решения и повече сигурност посредством единна Европа. " И идващия път, когато чуете апели за " Европа на нациите ", попитайте се не по какъв начин звучи — а дали ни прави по-силни... или просто по-лесни за преглъщане ", акцентира той.
Източник: news.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР