Сребърната медалистка от Атланта 1996 Вяра Ваташка: България стъпи на мястото, което заслужаваше! |
Вяра Ваташка е олимпийска вицешампионка от Атланта 1996 година с ансамбъла по художествена гимнастика. На процедура още в дебюта на ансамблите в програмата на Олимпийските игри българките печелят сребърни медали с цената на златото (историята за отнетата им купа е надълбоко позната). В последните 4 години Вяра Ваташка бе треньор на отбор девойки на България, с който завоюва 3 сребърни медала от Европейското състезание във Варна през месец юни. В изявление, че изпитва задоволство след спечелването на златото от ансамбъла ни в Токио, защото България най-накрая е стъпила на мястото, което заслужава.
-Вяра, всички искахме този златен исторически орден за България в художествената гимнастика. Имахме ли в действителност религия, че чудото може да се случи?
-Аз доста имах вяра за този отбор, тъй като имах директни наблюдения във времето, в което бяхме дружно в залата – всеки ден и по през целия ден. Дори откакто не завоюваха, а изцяло заслужаваха безспорната международна купа през 2019 година, доста ми се искаше и си споделях – да имат една такава купа, един златен орден, само че да е от Олимпийските игри. И се случи. Много сме горди, щастливи и задоволени, че най-сетне България има своите златни олимпийски шампионки в художествената гимнастика.
-Присъединяваш ли се към мнението и оценката, че безспорно българският отбор е най-хубавият в последните няколко години в света?
-Нашият тим е с съсловия над съперничките си. И това го сподели и в Япония. Всички виждаха, че в последните години ние доминирахме над всички останали. Аз даже не мисля, че на Олимпийските игри можем да назовем равностойни останалите тимове на нашия, защото българският отбор в действителност е доста висока класа и завоюва безусловно справедливо купата. Олимпийският връх е най-високият в спорта и е фантазия за всеки тим. Те сбъднаха своята фантазия.
-Ти беше в залата всеки ден с този тим. Какво усещане ти правеше в работата и държанието им? Те имаха вяра ли си, какво споделяха, по какъв начин се стигна до този триумф?
-Много е значимо да си вярваш и доста да искаш нещо. Истината е, че девойките доста работиха, доста желаеха това отличие и доста безшумно, без доста контестации, изцяло справедливо станаха олимпийски шампионки. Без доста фойерверки и гръмки изявления – само че с каузи, тъй като делата са важни… Колкото и клиширано да звучи, няма невъзнаграден труд. Колко години ни взимаха купата или златните медали в разнообразни надпревари?! Но ето, че този път истината и справедливостта спечелва.
-Когато приказваш за отнета купа, осъществената против вас неправда на Олимпийските игри в Атланта 1996 година още е в спомените ни. Как се почувствахте тогава – вместо да станете справедливо олимпийски шампионки, взехте сребърните медали?
-Испанките ни изпревариха с 0.067 точки (б.р. – 67 хилядни. Ансамбълът на Испания става първенец с оценка 38.933, а България остава с оценка 38.866). Да – бяхме разочаровани, само че и горди, че завоювахме сребърните медали. Тогава ансамблите за първи път бяха включени в програмата на Олимпийските игри.
-Повече бяхте разочаровани, че не станахте олимпийски шампионки, или повече радостни, че сте сребърни медалистки?
-Спомням си, че плакахме на стълбичката по време на награждаването, само че приехме достижението с наслада и горделивост. Все отново в дебюта на ансамблите станахме олимпийски вицешампионки.
-Да, само че наподобява Русия не може да е на второ място…
-Много неспортсменско от тяхна страна. Да реагират по подобен метод. Видяхте какво се случи в събота, когато Линой Ашрам стана шампионка в самостоятелното – отиде да поздрави Дина Аверина. Тя даже не си подвигна главата. Ние постоянно сме уважавали съперничките си.
-Да се върнем на нашите олимпийски шампионки. Весела Димитрова направи гражданска война в художествената гимнастика.
-Весела е извънреден създател, доста респектиращ треньор и ужасно отдадена на работата си. Много й се удивлявам и се пробвах да взимам каквото мога от нея, до момента в който бяхме дружно в залата. Тя дружно с целия треньорски щаб в действителност заслужават този триумф. Както Илиана Раева и цялата федерация по художествена гимнастика за това, което вършат в последните години. България стъпи на мястото, на което заслужаваше.
-Вяра, всички искахме този златен исторически орден за България в художествената гимнастика. Имахме ли в действителност религия, че чудото може да се случи?
-Аз доста имах вяра за този отбор, тъй като имах директни наблюдения във времето, в което бяхме дружно в залата – всеки ден и по през целия ден. Дори откакто не завоюваха, а изцяло заслужаваха безспорната международна купа през 2019 година, доста ми се искаше и си споделях – да имат една такава купа, един златен орден, само че да е от Олимпийските игри. И се случи. Много сме горди, щастливи и задоволени, че най-сетне България има своите златни олимпийски шампионки в художествената гимнастика.
-Присъединяваш ли се към мнението и оценката, че безспорно българският отбор е най-хубавият в последните няколко години в света?
-Нашият тим е с съсловия над съперничките си. И това го сподели и в Япония. Всички виждаха, че в последните години ние доминирахме над всички останали. Аз даже не мисля, че на Олимпийските игри можем да назовем равностойни останалите тимове на нашия, защото българският отбор в действителност е доста висока класа и завоюва безусловно справедливо купата. Олимпийският връх е най-високият в спорта и е фантазия за всеки тим. Те сбъднаха своята фантазия.
-Ти беше в залата всеки ден с този тим. Какво усещане ти правеше в работата и държанието им? Те имаха вяра ли си, какво споделяха, по какъв начин се стигна до този триумф?
-Много е значимо да си вярваш и доста да искаш нещо. Истината е, че девойките доста работиха, доста желаеха това отличие и доста безшумно, без доста контестации, изцяло справедливо станаха олимпийски шампионки. Без доста фойерверки и гръмки изявления – само че с каузи, тъй като делата са важни… Колкото и клиширано да звучи, няма невъзнаграден труд. Колко години ни взимаха купата или златните медали в разнообразни надпревари?! Но ето, че този път истината и справедливостта спечелва.
-Когато приказваш за отнета купа, осъществената против вас неправда на Олимпийските игри в Атланта 1996 година още е в спомените ни. Как се почувствахте тогава – вместо да станете справедливо олимпийски шампионки, взехте сребърните медали?
-Испанките ни изпревариха с 0.067 точки (б.р. – 67 хилядни. Ансамбълът на Испания става първенец с оценка 38.933, а България остава с оценка 38.866). Да – бяхме разочаровани, само че и горди, че завоювахме сребърните медали. Тогава ансамблите за първи път бяха включени в програмата на Олимпийските игри.
-Повече бяхте разочаровани, че не станахте олимпийски шампионки, или повече радостни, че сте сребърни медалистки?
-Спомням си, че плакахме на стълбичката по време на награждаването, само че приехме достижението с наслада и горделивост. Все отново в дебюта на ансамблите станахме олимпийски вицешампионки.
-Да, само че наподобява Русия не може да е на второ място…
-Много неспортсменско от тяхна страна. Да реагират по подобен метод. Видяхте какво се случи в събота, когато Линой Ашрам стана шампионка в самостоятелното – отиде да поздрави Дина Аверина. Тя даже не си подвигна главата. Ние постоянно сме уважавали съперничките си.
-Да се върнем на нашите олимпийски шампионки. Весела Димитрова направи гражданска война в художествената гимнастика.
-Весела е извънреден създател, доста респектиращ треньор и ужасно отдадена на работата си. Много й се удивлявам и се пробвах да взимам каквото мога от нея, до момента в който бяхме дружно в залата. Тя дружно с целия треньорски щаб в действителност заслужават този триумф. Както Илиана Раева и цялата федерация по художествена гимнастика за това, което вършат в последните години. България стъпи на мястото, на което заслужаваше.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ