Ще бъдеш ЩАСТЛИВА от момента, в който повярваш в себе си
Вяра. Четири букви, една дума. Дума, от която всеки се нуждае. Дума, която ни кара да живеем и да имаме вяра в красивото. Да имаме вяра, че животът може да бъде и хубав за нас. Стига да имаме вяра мощно. Не единствено в неговата хубост, само че и в нас самите. Вярата в нас е ключът към сполучливия живот. Вярваме ли в себе си, всичко е допустимо. Дори и фантазиите, които наподобяват прекомерно огромни. Целите, които са по този начин недостижими. Щастието, което е толкоз далечно. Всъщност не е. Щастието се крие вътре в нас. Също като любовта. Също като вярата.
Вярата дава криле. И смисъл. Смелост. Увереност. Вярата е всичко, от което се нуждаем, с цел да сбъднем фантазиите си. За да живеем умерено и да се любуваме на живота. Подценяването е зложелател. Също като надценяването. Но вярата в самите нас е най-хубавият другар на триумфа. И щастието.
Ето какво би трябвало да си повтаряш всеки ден, с цел да си щастлива и да придобиеш нужната религия и обич към самия теб.
Ти си най-важният човек на тази земя
Ти си специфичен. Уникален. Неповторим. Ти имаш единствено и само себе си през целия живот и никой различен. През цялото време сам преодоляваш всяка компликация. Сам преживяваш болката, която чувстваш. Ти самият имаш най-силна потребност от любовта си. Стига си я давал на хора, които не я заслужават. Връзката, която имаш със самия себе си е определящ фактор за това какъв ще бъде животът ти. Колко по-малко се обичаш, толкоз повече ще бъдеш печален, комплициран и сърдит. А когато отрицателните страсти надвива, няма по какъв начин да се радваш на благополучен и спокоен живот.
Отнасяй се добре със себе си
Помисли по какъв начин се отнасяш с хората, които обичаш. Колко доста си грижлив и по какъв начин би направил всичко за тяхното благополучие. В тях виждаш единствено и само хубавите качества и постоянно ги окуражаваш да следват фантазиите си. Вярваш в тях безусловно. А в този момент обърни внимание на методът, по който се отнасяш с теб самия. Отново ли подхождаш със мощна религия и обич? Или си прекомерно сериозен и безсърдечен към себе си? Да даваш любовта си на твоите близки е прелестно и приказва какъв страховит човек си. Но за какво не го правиш и за себе си? Ти си този, който се нуждае най-силна от твоята обич.
Погрижи се за себе си. Храни се здравословно, спи добре, дай си време, с цел да схванеш какво искаш от живота и да осъзнаеш кой се. Спортувай, излизай с другари, само че избягвай нездравословни привички и токсични хора, които биха унищожили живота ти.
Болката не е зложелател
Болката не ти е зложелател. Разбира се не ти е и най-хубав другар, тъй като приятелите не те карат да плачеш, само че тя е толкоз потребна. Болката те трансформира. Кара те да израснеш. Да се промениш към по-добро. Болката пречиства. И след нея си като прероден. И подготвен още веднъж да живееш. Но този път с повече убеденост, повече религия и мощ.
Приеми болката. Тя е част от живота. Приеми, че не си идеален и от време на време ще ти е доста мъчно да се справяш с всичко. Не неистини себе си. Бъди прям и откровен. Само тогава ще успееш да приемеш болката и да се оправиш с нея.
Мислите – най-големият зложелател
Често въображението е доста по-страшно от действителността. То може да убие и най-големите ни фантазии. Може да унищожи любовта към самите нас и да погуби живота ни. Мрачните мисли, които позволяваме да ни управляват са най-големият ни зложелател. Враг, който е безмилостен. Не допускай те да победят.
Благодарение на тях, ти изпитваш нерешителност, самооценка, незадоволеност. Ако оставиш на неприятните мисли да те водят, в никакъв случай няма да бъдеш благополучен. Никога няма да бъдеш удовлетворен.
Да вярваш на тях е най-голямата неточност, която може да направиш. Грешка, която ще се окаже съдбовна за теб. И един ден, когато всичко е свършило, ще осъзнаеш това. И ще съжаляваш. Но ще бъде прекомерно късно.
Въображението е плод на отрицателните ни мисли. То не съществува. Измислица е. Нима ще позволиш на една небивалица да те води в живота?
