Готова ли е Европа за война с Русия - сценариите
Вячеслав Епуряну,The Insider
Европейски Съюз би трябвало да премине в режим на военна стопанска система, съобщи президентът на Европейски Съюз Шарл Мишел.
Независимо от това, че съветската стопанска система е затънала безнадеждно в Украйна, европейските политици и военни съществено се притесняват, че в напълно близко бъдеще Владимир
Путин ще разпали нова война,
към този момент срещу някоя от европейските страни-членове на НАТО, т.е., всъщност, срещу съвсем цяла Европа.
Има премного учредения за паника: числеността на европейските въоръжени сили са понижени в пъти след коря на Студената война, въоръженията също са намалели, а всички снаряди на Бундесвера биха стигнали за два дни война.
Европейците, които дълго време разчитаха на поддръжката на Съединени американски щати, в този момент би трябвало да усилят внезапно военните разноски, изключително на фона на изказванията на претендента за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който заплашва с овакантяване на НАТО.
Или, както се изрази министър председателят на Полша Доналд Туск, „ следвоенната ера, се смени с предвоенна “.
По думите на Урсула фон дер Лайен, война в Европа надали ще стартира в близко време, само че тя към този момент не наподобява невъзможна.
Къде са снарядите?
През последните 30 години европейците съществено редуцираха военните разноски, числеността на армиите, всеобщо се отхвърлиха от наложителната войска, утилизираха или продадоха на трети страни великански размери военна техника и въоръжение.
Краят на Студената война разреши колосални средства да бъдат освободени: всички армии по света претърпяха развой на редуциране и преориентация към противотерористични и филантропични задачи, доколкото вероятността за огромна война се разглеждаше като пренебрежимо дребна.
За интервала от 1992 до 2022 година европейците са икономисали от защита сред 1.6 и 8.6 трилиона $.
Днес общата бройка на въоръжените сили на страните от НАТО в Европа е малко над 2 милиона души, като 460 хиляди от тях са на Турция, а най-голямата войска в континентална Европа – тази на Франция е едвам 200 хиляди души.
Готова ли е Европа за война?
Към сегашния миг, Европа, най-вероятно, не е способна да води класическа стандартна война, изискваща великански размери техника и муниции. Без Съединени американски щати европейските страни са уязвими и при положение на неконвенционален, т.е., нуклеарен спор.
Европейските нуклеарни страни Франция и Англия дружно имат едвам 500 бойни глави – 10 пъти по-малко от съветския боеприпас.
Не може да се каже, че Европа не осъзнава сериозността на ситуацията.
Пред очите ни се пречупва многолетната наклонност: на европейския континент се върна индустриалната война, крупномащабен спор с Русия от региона на хипотетичната опасност се трансформира в прекомерно евентуална, НАТО получи нов смисъл след изгубването на съперника в лицето на Варшавския контракт.
През юни 2022 година в стратегическата идея на Алианса Русия за пръв път беше избрана в качеството на най-значителна и директна опасност.
През 2024 година прогнозните общи военни разноски на европейските членове на НАТО ще възлизат на 380 милиарда $.
Еврокомисията за пръв път в историята на организацията показа своя отбранителна тактика, а в коридорите на Мюнхенската конференция се обсъждаше основаването на „ европейско измерение на НАТО “, при положение, че Съединени американски щати фактически се откажат от отговорностите си към общата защита.
Колко евентуален е спор в Европа
Докато съветската войска води война в Европа, вероятността от нов спор, още повече със страна от НАТО, наподобява незначителна.
Твърденията на Кремъл, които в известна степен се одобряват безрезервно, за невъобразим растеж в производството на отбранителния бранш и рекордните темпове за военни набори, допълват картината на надвисващата над Европа опасност.
В частност, става дума за годишното произвеждане на 4 милиона артилерийски боеприпаса и привличането на 400 хиляди волноноемни в армията дори без провеждането на готовност.
В същото време европейските страни значително изтощиха своите арсенали, предавайки значително техника освен от запасите си, само че и от наличностите на националните въоръжени сили.
По оценка на президента на концерна Rheinmetall Армин Папергер, на Европа ще на нужни 10 години, с цел да възвърне запасите си до равнищата от преди началото на войната в Украйна и това, абсолютно, може да се преглежда от Москва като „ прозорец на опциите “, изключително, в случай че Съединени американски щати по един или различен метод слагат под подозрение готовността си да отбрани европейските си съдружници.
Възможните сюжети за предстоящ боен спор:
-опит да бъде нападнат Сувалкският кулоар, отделящ територията на Калининградска област от територията на Беларус;
-нападение (не безусловно военни, вероятни са и хибридни варианти) против страна от балтийските страни за да бъде тествана готовността на Алианса да провокира една от двете най-мощни нуклеарни държави;
- нахлуване или провокация по границата с Финландия (например, изкуствено основана мигрантска вълна).
Вероятността от реализация на някой от тези сюжети покачва неопределеността с финансирането на Украйна, както и подозрения в запазването на Доналд Тръмп като претендент за президент.
От 2014 година Кремъл поредно покачва залозите в конфронтационната линия на външната политика: анексирането на Крим и нахлуването в Донбас, намесата в гражданската война в Сирия и интензивно доближаване с Иран и най-после пълномащабно навлизане в Украйна, в това число построяването на „ ос на злото “ с Иран и КНДР.
В този подтекст, нападението против една страна от НАТО наподобява доста разумно, в случай че Кремъл чака, че в Брюксел ще предпочетат договаряния пред война с вероятност за замяна на нуклеарни удари.
Засега обаче, ситуацията на съветската стопанска система не е розово и времето работи срещу нея. Освен това, анализът демонстрира, че цифрите за невероятното нарастване на военното произвеждане на Русия са неведнъж повишени.
В същото време съвкупният защитителен бюджет на НАТО през 2023 година, без в него да е включен този на Съединени американски щати възлиза на 356 милиарда $.
За европейските членове на НАТО общият защитителен бюджет за 2023 година е 347 млрд, а за 2024 година — 380 милиарда Това е два пъти повече от съветските военни разноски през 2023 година, които възлизат на почти 150 милиарда
Малко евентуално е военните разноски да останат дълго време на равнището от над 40% от всички разноски във федералния бюджет и 6% от националния Брутният вътрешен продукт.
В същото време путинската военна машина претърпява организационна и материално-техническа деградация.
По някои оценки, през 2024–2025 година Русия ще доближи пика на военните си благоприятни условия.
С други думи, всичко това сочи не на нарастване на военния капацитет на Русия, а по-скоро за неговото изтощение.
Разбира се, това напълно не значи, че Кремъл не би се решил на нов боен спор в Европа (самият факт на експанзията против Украйна потвърждава, че нищо не би трябвало да се изключва), само че обективните предпоставки за това не са доста, още по-малка е вероятността по този метод да бъдат реализирани някакви външнополитически цели.
И основният въпрос е в изхода от настоящата руско-украинска война.
Най-вероятно, нови „ специфични военни интервенции “ в Източна Европа биха станали действителност единствено при положение на съдбоносен триумф на Кремъл в Украйна.
А подобен излаз е евентуален единствено в случай че съдружниците на Киев не съумеят да му обезпечат военна поддръжка на нужното равнище.
Ако ВСУ устоят през 2024 година, то по-късно на съветската страна ще се наложи да премине в глуха защита, като за никакви нови военни интервенции не може да става и дума.
Превод със съкращения: Faktor.bg
Европейски Съюз би трябвало да премине в режим на военна стопанска система, съобщи президентът на Европейски Съюз Шарл Мишел.
Независимо от това, че съветската стопанска система е затънала безнадеждно в Украйна, европейските политици и военни съществено се притесняват, че в напълно близко бъдеще Владимир
Путин ще разпали нова война,
към този момент срещу някоя от европейските страни-членове на НАТО, т.е., всъщност, срещу съвсем цяла Европа.
Има премного учредения за паника: числеността на европейските въоръжени сили са понижени в пъти след коря на Студената война, въоръженията също са намалели, а всички снаряди на Бундесвера биха стигнали за два дни война.
Европейците, които дълго време разчитаха на поддръжката на Съединени американски щати, в този момент би трябвало да усилят внезапно военните разноски, изключително на фона на изказванията на претендента за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който заплашва с овакантяване на НАТО.
Или, както се изрази министър председателят на Полша Доналд Туск, „ следвоенната ера, се смени с предвоенна “.
По думите на Урсула фон дер Лайен, война в Европа надали ще стартира в близко време, само че тя към този момент не наподобява невъзможна.
Къде са снарядите?
През последните 30 години европейците съществено редуцираха военните разноски, числеността на армиите, всеобщо се отхвърлиха от наложителната войска, утилизираха или продадоха на трети страни великански размери военна техника и въоръжение.
Краят на Студената война разреши колосални средства да бъдат освободени: всички армии по света претърпяха развой на редуциране и преориентация към противотерористични и филантропични задачи, доколкото вероятността за огромна война се разглеждаше като пренебрежимо дребна.
За интервала от 1992 до 2022 година европейците са икономисали от защита сред 1.6 и 8.6 трилиона $.
Днес общата бройка на въоръжените сили на страните от НАТО в Европа е малко над 2 милиона души, като 460 хиляди от тях са на Турция, а най-голямата войска в континентална Европа – тази на Франция е едвам 200 хиляди души.
Готова ли е Европа за война?
Към сегашния миг, Европа, най-вероятно, не е способна да води класическа стандартна война, изискваща великански размери техника и муниции. Без Съединени американски щати европейските страни са уязвими и при положение на неконвенционален, т.е., нуклеарен спор.
Европейските нуклеарни страни Франция и Англия дружно имат едвам 500 бойни глави – 10 пъти по-малко от съветския боеприпас.
Не може да се каже, че Европа не осъзнава сериозността на ситуацията.
Пред очите ни се пречупва многолетната наклонност: на европейския континент се върна индустриалната война, крупномащабен спор с Русия от региона на хипотетичната опасност се трансформира в прекомерно евентуална, НАТО получи нов смисъл след изгубването на съперника в лицето на Варшавския контракт.
През юни 2022 година в стратегическата идея на Алианса Русия за пръв път беше избрана в качеството на най-значителна и директна опасност.
През 2024 година прогнозните общи военни разноски на европейските членове на НАТО ще възлизат на 380 милиарда $.
Еврокомисията за пръв път в историята на организацията показа своя отбранителна тактика, а в коридорите на Мюнхенската конференция се обсъждаше основаването на „ европейско измерение на НАТО “, при положение, че Съединени американски щати фактически се откажат от отговорностите си към общата защита.
Колко евентуален е спор в Европа
Докато съветската войска води война в Европа, вероятността от нов спор, още повече със страна от НАТО, наподобява незначителна.
Твърденията на Кремъл, които в известна степен се одобряват безрезервно, за невъобразим растеж в производството на отбранителния бранш и рекордните темпове за военни набори, допълват картината на надвисващата над Европа опасност.
В частност, става дума за годишното произвеждане на 4 милиона артилерийски боеприпаса и привличането на 400 хиляди волноноемни в армията дори без провеждането на готовност.
В същото време европейските страни значително изтощиха своите арсенали, предавайки значително техника освен от запасите си, само че и от наличностите на националните въоръжени сили.
По оценка на президента на концерна Rheinmetall Армин Папергер, на Европа ще на нужни 10 години, с цел да възвърне запасите си до равнищата от преди началото на войната в Украйна и това, абсолютно, може да се преглежда от Москва като „ прозорец на опциите “, изключително, в случай че Съединени американски щати по един или различен метод слагат под подозрение готовността си да отбрани европейските си съдружници.
Възможните сюжети за предстоящ боен спор:
-опит да бъде нападнат Сувалкският кулоар, отделящ територията на Калининградска област от територията на Беларус;
-нападение (не безусловно военни, вероятни са и хибридни варианти) против страна от балтийските страни за да бъде тествана готовността на Алианса да провокира една от двете най-мощни нуклеарни държави;
- нахлуване или провокация по границата с Финландия (например, изкуствено основана мигрантска вълна).
Вероятността от реализация на някой от тези сюжети покачва неопределеността с финансирането на Украйна, както и подозрения в запазването на Доналд Тръмп като претендент за президент.
От 2014 година Кремъл поредно покачва залозите в конфронтационната линия на външната политика: анексирането на Крим и нахлуването в Донбас, намесата в гражданската война в Сирия и интензивно доближаване с Иран и най-после пълномащабно навлизане в Украйна, в това число построяването на „ ос на злото “ с Иран и КНДР.
В този подтекст, нападението против една страна от НАТО наподобява доста разумно, в случай че Кремъл чака, че в Брюксел ще предпочетат договаряния пред война с вероятност за замяна на нуклеарни удари.
Засега обаче, ситуацията на съветската стопанска система не е розово и времето работи срещу нея. Освен това, анализът демонстрира, че цифрите за невероятното нарастване на военното произвеждане на Русия са неведнъж повишени.
В същото време съвкупният защитителен бюджет на НАТО през 2023 година, без в него да е включен този на Съединени американски щати възлиза на 356 милиарда $.
За европейските членове на НАТО общият защитителен бюджет за 2023 година е 347 млрд, а за 2024 година — 380 милиарда Това е два пъти повече от съветските военни разноски през 2023 година, които възлизат на почти 150 милиарда
Малко евентуално е военните разноски да останат дълго време на равнището от над 40% от всички разноски във федералния бюджет и 6% от националния Брутният вътрешен продукт.
В същото време путинската военна машина претърпява организационна и материално-техническа деградация.
По някои оценки, през 2024–2025 година Русия ще доближи пика на военните си благоприятни условия.
С други думи, всичко това сочи не на нарастване на военния капацитет на Русия, а по-скоро за неговото изтощение.
Разбира се, това напълно не значи, че Кремъл не би се решил на нов боен спор в Европа (самият факт на експанзията против Украйна потвърждава, че нищо не би трябвало да се изключва), само че обективните предпоставки за това не са доста, още по-малка е вероятността по този метод да бъдат реализирани някакви външнополитически цели.
И основният въпрос е в изхода от настоящата руско-украинска война.
Най-вероятно, нови „ специфични военни интервенции “ в Източна Европа биха станали действителност единствено при положение на съдбоносен триумф на Кремъл в Украйна.
А подобен излаз е евентуален единствено в случай че съдружниците на Киев не съумеят да му обезпечат военна поддръжка на нужното равнище.
Ако ВСУ устоят през 2024 година, то по-късно на съветската страна ще се наложи да премине в глуха защита, като за никакви нови военни интервенции не може да става и дума.
Превод със съкращения: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ