„Зомби вулкан се събужда след 710 000 г. тишина
Вулкан, считан за липсващ повече от 710 000 години, демонстрира признаци на събуждане. Учени, изследващи Тафтан – стратовулкан в югоизточен Иран, са записали покачване на върха с 9 сантиметра в интервала сред 2023 и 2024 година – придвижване, което към момента не е спряло.
Екипът от откриватели изяснява, че това издуване на терена може да се дължи на струпване на горещи флуиди и газове под кратера или на напредък на магма на към пет километра дълбочина, която основава напън върху хидротермалната система на вулкана.
Местни наблюдения през 2024 година също оповестяват за поява на пушек и пепел, излизащи от кратера — първи сходни признаци от хиляди години.
„ Нашите данни демонстрират, че Тафтан е доста по-активен, в сравнение с се смяташе до момента “, се споделя в проучването, оповестено този месец.
От „ липсващ “ към „ латентен “
Според водещия създател на изследването, вулканолога Пабло Гонсалес, Тафтан към този момент не може да се класифицира като липсващ.
„ Той е по-скоро латентен вулкан – сега не изригва, само че под повърхността се натрупва налягане, което може да се освободи безшумно или бурно в бъдеще “, изяснява ученият пред Live Science.
Вулканите се смятат за изчезнали, в случай че не са изригвали от началото на Холоцена – преди към 11 700 години.
Данните от космоса
За да засекат придвижването на терена, учените употребявали нова сателитна техника, наречена common-mode filter, която отстрани разстройствата от атмосферата и дава извънредно точна картина на деформациите на земната повърхнина. Анализът демонстрира, че източникът на това покачване е на дълбочина едвам 500–600 метра под върха на вулкана.
През следения интервал изходящите отвори на върха са изпускали газове като водна пара, въглероден диоксид, серен диоксид, сероводород и флуороводород, а излъчванията на серен диоксид достигали 20 тона дневно.
Две по-силни газови събития – на 16 и 28 май 2024 година, посочили краткотрайни пикове на налягането под кратера.
Потенциална заплаха за района
Според учените неналичието на противоположна дисторция (спадане на терена) след тези процеси значи, че налягането под вулкана продължава да се натрупва. Това прави региона към Тафтан евентуално рисков.
Въпреки това, Гонсалес твърди, че няма причина за суматоха:
„ Изследването ни не цели да плаши хората. Това е сигнал към управляващите в Иран, че би трябвало да влагат в наблюдаване и ранно предизвестие. “
Тафтан се извисява на към 4000 метра надморска височина и е най-високият връх в югоизточен Иран. Най-близкият град е Хаш, на към 130 километра северозападно, а столицата на провинцията Захедан, с над 500 000 поданици, е на към 160 километра.
От пакистанската страна на границата, град Тафтан в провинция Белуджистан (с население ~18 500 души) се намира единствено на 100 километра от вулкана.
Ако Тафтан избухне, районът може да бъде обиден от пепелни облаци, токсични газове, киселинен дъжд, лавови потоци и пирокластични талази, които биха разрушили инфраструктура, посеви и домове, а въздухът може да стане рисков за дишане.
Откритията карат специалистите да упорстват за незабавна преоценка на вулканичния риск в целия Макрански субдукционен пояс – веригата от вулкани в южен Иран и Пакистан.
„ Тафтaн ни демонстрира, че не можем да считаме античните вулкани за безвредни, единствено тъй като не сме ги видели да изригват в нашето време “, заключава Гонсалес.
След 710 000 години безмълвие, вулканът Тафтан още веднъж „ диша “. И въпреки да няма непосредствена заплаха, учените предизвестяват — природата в никакъв случай не не помни, единствено изчаква момента си.
Екипът от откриватели изяснява, че това издуване на терена може да се дължи на струпване на горещи флуиди и газове под кратера или на напредък на магма на към пет километра дълбочина, която основава напън върху хидротермалната система на вулкана.
Местни наблюдения през 2024 година също оповестяват за поява на пушек и пепел, излизащи от кратера — първи сходни признаци от хиляди години.
„ Нашите данни демонстрират, че Тафтан е доста по-активен, в сравнение с се смяташе до момента “, се споделя в проучването, оповестено този месец.
От „ липсващ “ към „ латентен “
Според водещия създател на изследването, вулканолога Пабло Гонсалес, Тафтан към този момент не може да се класифицира като липсващ.
„ Той е по-скоро латентен вулкан – сега не изригва, само че под повърхността се натрупва налягане, което може да се освободи безшумно или бурно в бъдеще “, изяснява ученият пред Live Science.
Вулканите се смятат за изчезнали, в случай че не са изригвали от началото на Холоцена – преди към 11 700 години.
Данните от космоса
За да засекат придвижването на терена, учените употребявали нова сателитна техника, наречена common-mode filter, която отстрани разстройствата от атмосферата и дава извънредно точна картина на деформациите на земната повърхнина. Анализът демонстрира, че източникът на това покачване е на дълбочина едвам 500–600 метра под върха на вулкана.
През следения интервал изходящите отвори на върха са изпускали газове като водна пара, въглероден диоксид, серен диоксид, сероводород и флуороводород, а излъчванията на серен диоксид достигали 20 тона дневно.
Две по-силни газови събития – на 16 и 28 май 2024 година, посочили краткотрайни пикове на налягането под кратера.
Потенциална заплаха за района
Според учените неналичието на противоположна дисторция (спадане на терена) след тези процеси значи, че налягането под вулкана продължава да се натрупва. Това прави региона към Тафтан евентуално рисков.
Въпреки това, Гонсалес твърди, че няма причина за суматоха:
„ Изследването ни не цели да плаши хората. Това е сигнал към управляващите в Иран, че би трябвало да влагат в наблюдаване и ранно предизвестие. “
Тафтан се извисява на към 4000 метра надморска височина и е най-високият връх в югоизточен Иран. Най-близкият град е Хаш, на към 130 километра северозападно, а столицата на провинцията Захедан, с над 500 000 поданици, е на към 160 километра.
От пакистанската страна на границата, град Тафтан в провинция Белуджистан (с население ~18 500 души) се намира единствено на 100 километра от вулкана.
Ако Тафтан избухне, районът може да бъде обиден от пепелни облаци, токсични газове, киселинен дъжд, лавови потоци и пирокластични талази, които биха разрушили инфраструктура, посеви и домове, а въздухът може да стане рисков за дишане.
Откритията карат специалистите да упорстват за незабавна преоценка на вулканичния риск в целия Макрански субдукционен пояс – веригата от вулкани в южен Иран и Пакистан.
„ Тафтaн ни демонстрира, че не можем да считаме античните вулкани за безвредни, единствено тъй като не сме ги видели да изригват в нашето време “, заключава Гонсалес.
След 710 000 години безмълвие, вулканът Тафтан още веднъж „ диша “. И въпреки да няма непосредствена заплаха, учените предизвестяват — природата в никакъв случай не не помни, единствено изчаква момента си.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ