Излезе втори том на бестселъра Изкуството на старата българска кухня
Вторият том на бестселъра „ Изкуството на остарялата българска кухня ” е измежду изненадите и насладите за мозъка и небцето на щанда на издателство „ Лист ” в 43-та шатра на Алеята на книгата пред НДК. Продължението включва над 300 предписания от 30-те години на ХХ век, подбрани от списанията „ Модерна стопанка ” и „ Икономия и домакинство ”, и насочва вниманието към семейството в старите софийски домове.
Част от тях са обособени в специфични раздели „ Блажни менюта ” и „ Вегетариански менюта ” с оферти за храненията в другите дни от седмицата. Освен обичайни категории като „ Салати ”, „ Супи ”, „ Основни ястия ”, „ Десерти ” има и сезонни предписания, способи за консервиране и препоръки за положително въодушевление на трапезата.
В предговора изтъкнатият мъдрец Тони Николов отбелязва: „ Старите кулинарни предписания са изключително фаворизиран „ ключ “ към споделимото минало, в тях то придобива плът посредством усета и посредством осезанието. Ще стартира от десертите в книгата, директно връщащи ме към детството.
С неспокойствие открих рецептата за обичаното ми сладко от бели череши, с каквото по традиция черпеха в множеството софийски домове: половин кг бели череши, на които са махнати костилките, кг захар, половин лимон, малко ванилия и съответното количество вода. Нищо работа, а какъв брой вкусно и хрускаво беше то, когато се поднасяше в специфична чинийка или купичка, наложително с чаша студена вода. Подобно на сладкото от белени сини сливи, чиято загадка пък беше в особеното благоухание на индришето. ”
Част от тях са обособени в специфични раздели „ Блажни менюта ” и „ Вегетариански менюта ” с оферти за храненията в другите дни от седмицата. Освен обичайни категории като „ Салати ”, „ Супи ”, „ Основни ястия ”, „ Десерти ” има и сезонни предписания, способи за консервиране и препоръки за положително въодушевление на трапезата.
В предговора изтъкнатият мъдрец Тони Николов отбелязва: „ Старите кулинарни предписания са изключително фаворизиран „ ключ “ към споделимото минало, в тях то придобива плът посредством усета и посредством осезанието. Ще стартира от десертите в книгата, директно връщащи ме към детството.
С неспокойствие открих рецептата за обичаното ми сладко от бели череши, с каквото по традиция черпеха в множеството софийски домове: половин кг бели череши, на които са махнати костилките, кг захар, половин лимон, малко ванилия и съответното количество вода. Нищо работа, а какъв брой вкусно и хрускаво беше то, когато се поднасяше в специфична чинийка или купичка, наложително с чаша студена вода. Подобно на сладкото от белени сини сливи, чиято загадка пък беше в особеното благоухание на индришето. ”
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




