Експерт: Има доста несъответствия между цели и проекти по плана за възстановяване от коронакризата, финансиран с европари
Вторият дирек " Зелена България " на дава опция на страната ни да се възползва от запас на стойност 4,5 милиарда лв.. Механизмът планува до 30 април 2021 година страните от Европейски Съюз да подадат националните си проекти за одобряване пред Европейската комисия. За коментар по тематиката потърси Калоян Стайков - старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Г-н Стайков, какво положително може да посее България съгласно сегашния народен проект за възобновяване и резистентност, и по-конкретно втория му дирек " Зелена България "?
Планът като цяло има за цел да подкрепи както обществените финанси, по този начин и икономическото развиване на страните, наранени от Ковид-пандемията. Конкретната цел е ориентирана точно към подкрепяне на възобновяване на стопанските системи през идната година. Фокусът е, несъмнено, допустимо най-краткосрочен и колкото по-бързо се задействат тези стратегии и се осъществят вложенията, толкоз по-добре за стопанската система. Специално в " Зелена България " фокусът на проекта е унифициран с цялостната политика на Европейски Съюз, а точно " позеленяване " на стопанската система най-общо - понижаване на излъчвания, енергийна успеваемост и други, в синхрон със " Зелената договорка " и с задачите на Съюза до 2030 година. Това беше част от изискването за приемане на проекта - част от тези ограничения, планувани за възобновяване на стопанските системи, да бъдат ориентирани към " зелени " политики.
Пред какви проблеми и алтернативи сме изправени на този стадий?
Проблемите на този стадий са, че за разлика от самия проект, който е унифициран с останалите политики на Европейски Съюз, в българския случай препоръчаните планове наподобява не са синхронизирани с останалите стратегически документи на страната в посока развиване на водния бранш, на Националния проект в региона на енергетиката и климата, Енергийната тактика и така нататък Тоест, имаме стратегически документи с едни цели, в един миг Европейска комисия предлага проект за възобновяване, който има избрани цели, само че това, което България показва като планове и промени за финансиране по този проект, в действителност няма доста общо с националната политика, което е необичайно.
Какво имате поради?
Има много несъответствия с изложените цели и плановете, които се оферират. Един от огромните опасности съгласно мен е, че самите промени са написани доста общо. Специално в този дирек, промяната е " Либерализация на електроенергийния пазар на едро ", което наподобява необичайно на фона на това, което имаме на пазара. Той е към този момент либерализиран. Всъщност стъпката, която липсва, е либерализирането му на дребно. Още повече, не мога да си показва по какъв начин Европейска комисия ще отпусне 4,5 милиарда лв. за една промяна . Това е, съгласно мен, един от главните опасности. Липсват съответни цели, липсва връзката сред самата промяна и задачите .
На последващо равнище неналичието на връзка сред препоръчаните планове и националните проекти към този момент си има и спомагателни разминавания. Министърът на енергетиката изясни, че фокусът да вземем за пример в електроенергийния бранш е към дигитализиране и насърчаване на осведомителни системи посредством ориентиране на спомагателни средства към ЕСО (Енергийният систематичен оператор – бел. ред.), тъй като операторът ще има потребност от спомагателна поддръжка при ръководство на производството на ел. сила от така наречен непостоянни мощности, защото ще се усилва делът на ВЕИ в системата. Добре, само че огромната част от тези ВЕИ индустриални мощности са присъединени към мрежите на приблизително напрежение. Ако това основава компликации при ЕСО, то сигурно същото се отнася, и то в по-голяма степен, към мрежите на приблизително и ниско напрежение, не към ЕСО . Още повече, че идващите години се чака по-голямо нахлуване на електрически автомобили, които отново са към мрежата на приблизително и ниско напрежение, усилване на ролята на така наречен просюмъри (съчетание от производител и потребител - бел. ред.) в системата. Ще има потребност от спомагателни вложения в тези мрежи и поради идната либерализация на пазара на дребно. Тоест, всичко, което може да се чака в идващите 10 година, по-скоро е ориентирано към нужда от вложения в мрежата на приблизително и ниско напрежение, до момента в който при мрежата на високо напрежение приоритет следва да е увеличение на междусистемната съгласуваност с останалите страни, където би трябвало да се реализира потенциал от към 15%, а в този момент имаме към половината на това. За страдание в проекта не се следи даже дума в тези направления . Това са трите съществени риска.
Въглищните централи и АЕЦ " Белене " имат ли бъдеще съгласно вашето мнение?
В рамките на проекта това е друго нещо, което не се загатва, само че, отново споделям, той е ориентиран към краткосрочни промени и резултати от тях. Самата концепция на този проект не е толкоз преход към нисковъглеродна стопанска система, който да се случи в идващите 10 година, а към краткосрочните ограничения. Тоест, в случай че за 10 година България има планувани едикакви си вложения за реализиране на задачите до 2030 година, за реализиране на " Зелената договорка " и така нататък, тогава проектът може да помогне в краткосрочната част, за идващите 1-2 години. Вече Фондът за обективен преход може да помогне в средносрочни и дълготрайни ограничения. По него могат да се възнамеряват планове, ориентирани към прехода на фирмите в Маришкия басейн към нисковъглеродна стопанска система. Там по-скоро е нужна средносрочна визия, а цялата концепция на проекта е да помогне в този момент. Не в него да се възнамеряват планове, които ще се изпълнят след 6 година и ще дадат резултат след 10.
Достатъчно ли беше времето за публично разискване?
Категорично не. Същото беше и при разискванията за Националния проект в региона на енергетиката и климата. Енергийната тактика просто един ден се появи на уеб страницата на Народното събрание като някакъв документ. Сега чакам да стане нещо сходно. Всичко се прави в последния миг - това е главният проблем . Няма задоволително време за публично разискване, за събиране на мнения, за разискването на тези мнения, надлежно нужното софтуерно време за преправяне на проекта и така нататък Целта на тези разисквания не е да се губи време, а да се съберат отзиви от заинтригуваните страни в този бранш и да се изберат плановете, които биха имали максимален резултат и биха могли да се изпълнят в най-кратки периоди. За страдание, администрацията се отнася към този инструмент като към нова оперативна стратегия – още пари за асимилиране . Не, концепцията е да се подкрепи актуалната политика в региона на енергетиката и екологията, а не занапред да се изготвят нови ограничения, и да се насърчат частните вложения.
Смятате ли, че е задача допустима страната ни да стане 100% енергийно самостоятелна в обозримо бъдеще?
Това е по-скоро научен, в сравнение с стопански въпрос. На доктрина всичко е допустимо, въпросът е каква е обществената и икономическата цена. Политическият и икономическият въпрос е какъв енергиен микс би трябвало да има страната, с цел да е конкурентоспособна и да се усилват приходите на популацията, с цел да настигаме развитите страни в Европейски Съюз, като по едно и също време изпълняваме и поетите интернационалните задължения. Това е въпросът, който би трябвало да се реши. За страдание държавното управление сякаш не дава отговор на този въпрос нито в Националния проект в региона на енергетиката и климата, нито в Енергийната тактика, нито в. По-скоро се плануват промени и планове, които са в синхрон с европейските цели, само че по никакъв метод не е отразено по какъв начин тъкмо ще повлияят на стопанската система и общественото в страната . И по-лошото е, че липсват други възможности. Ако са правени такива в затворени работни групи, те не са комуникирани задоволително добре. Никой не излезе да каже: " Разгледали сме толкоз сюжета, това са предстоящите последствия от тях и по тази причина сме избрали тези ограничения ". Нямаше разискване, нямаше оценка на въздействието, нищо.
На този стадий за проекта има към 40 оферти и мнения. Ще стане ли ясно кое от тях се одобряват?
Преди окончателното приемане на проекта допускам, че ще има някакво известие за получените мнения и обобщението им, само че за мен това не е публично разискване. На процедура е по-скоро проформа. Самият развой, съгласно мен, би трябвало да е структуриран по-добре. Да е ясна самата чернова на въпросния проект, да се планува време за стартиране на мнения, разискване на тези мнения. Простото им събиране на уеб страницата и някакво резюме не е задоволително. Липсва връзката, липсват работните групи, връзката със заинтригуваните страни, оценките за ползи-разходи и въздействието от препоръчаните ограничения. Ако някой желае да се осведоми за това става доста мъчно, както и за всичко останало до момента. Това не е нещо ново, а остарялата процедура, която не се е подобрила. Накрая отново ще бъдем сложени пред приключен факт, тъй като няма да има време и би трябвало да бързаме, тъй като до пролетта би трябвало да се заявят задължения за планове, с които ще се кандидатства по този проект.
А по какъв начин преценявате достъпа до тези средства на страната по отношение на жителите и бизнеса?
Част от рецензията на Европейска комисия е, че не е задоволително обосновано за какво толкоз огромен дял от средствата са ориентирани към държавни институции и държавни сдружения, което е част от казуса. Аз по тази причина загатнах по-рано за преносната и разпределителната мрежа. Фокусът е върху държавното сдружение. Не излиза наяве за какво тъкмо там, в случай, че министърът споделя: " Трябва да се ръководят по-добре потоците от възобновима сила ". Да, само че този проблеми е по-ясно изразен при междинното, в сравнение с при високото напрежение и би трябвало фокусът да е там, още повече в идващите към 10 година се чака сериозна промяна при потреблението, което значи, че още веднъж фокусът ще е при междинното напрежение. Именно тази аргументация липсва. Сега не е задоволително да кажеш, че 4,5 млрд.лв. са нужни за либерализиране на пазара на едро. Това можеше да се каже през 2004 година, когато процесът започваше, не 15 години по-късно, когато е съвсем завършил. В тези публични разисквания трябваше да се прегледа фокусът, да се обсъдят причините и да се види те дали дават отговор на поставените цели. За страдание, това не се случи.
Още:
Г-н Стайков, какво положително може да посее България съгласно сегашния народен проект за възобновяване и резистентност, и по-конкретно втория му дирек " Зелена България "?
Планът като цяло има за цел да подкрепи както обществените финанси, по този начин и икономическото развиване на страните, наранени от Ковид-пандемията. Конкретната цел е ориентирана точно към подкрепяне на възобновяване на стопанските системи през идната година. Фокусът е, несъмнено, допустимо най-краткосрочен и колкото по-бързо се задействат тези стратегии и се осъществят вложенията, толкоз по-добре за стопанската система. Специално в " Зелена България " фокусът на проекта е унифициран с цялостната политика на Европейски Съюз, а точно " позеленяване " на стопанската система най-общо - понижаване на излъчвания, енергийна успеваемост и други, в синхрон със " Зелената договорка " и с задачите на Съюза до 2030 година. Това беше част от изискването за приемане на проекта - част от тези ограничения, планувани за възобновяване на стопанските системи, да бъдат ориентирани към " зелени " политики.
Пред какви проблеми и алтернативи сме изправени на този стадий?
Проблемите на този стадий са, че за разлика от самия проект, който е унифициран с останалите политики на Европейски Съюз, в българския случай препоръчаните планове наподобява не са синхронизирани с останалите стратегически документи на страната в посока развиване на водния бранш, на Националния проект в региона на енергетиката и климата, Енергийната тактика и така нататък Тоест, имаме стратегически документи с едни цели, в един миг Европейска комисия предлага проект за възобновяване, който има избрани цели, само че това, което България показва като планове и промени за финансиране по този проект, в действителност няма доста общо с националната политика, което е необичайно.
Какво имате поради?
Има много несъответствия с изложените цели и плановете, които се оферират. Един от огромните опасности съгласно мен е, че самите промени са написани доста общо. Специално в този дирек, промяната е " Либерализация на електроенергийния пазар на едро ", което наподобява необичайно на фона на това, което имаме на пазара. Той е към този момент либерализиран. Всъщност стъпката, която липсва, е либерализирането му на дребно. Още повече, не мога да си показва по какъв начин Европейска комисия ще отпусне 4,5 милиарда лв. за една промяна . Това е, съгласно мен, един от главните опасности. Липсват съответни цели, липсва връзката сред самата промяна и задачите .
На последващо равнище неналичието на връзка сред препоръчаните планове и националните проекти към този момент си има и спомагателни разминавания. Министърът на енергетиката изясни, че фокусът да вземем за пример в електроенергийния бранш е към дигитализиране и насърчаване на осведомителни системи посредством ориентиране на спомагателни средства към ЕСО (Енергийният систематичен оператор – бел. ред.), тъй като операторът ще има потребност от спомагателна поддръжка при ръководство на производството на ел. сила от така наречен непостоянни мощности, защото ще се усилва делът на ВЕИ в системата. Добре, само че огромната част от тези ВЕИ индустриални мощности са присъединени към мрежите на приблизително напрежение. Ако това основава компликации при ЕСО, то сигурно същото се отнася, и то в по-голяма степен, към мрежите на приблизително и ниско напрежение, не към ЕСО . Още повече, че идващите години се чака по-голямо нахлуване на електрически автомобили, които отново са към мрежата на приблизително и ниско напрежение, усилване на ролята на така наречен просюмъри (съчетание от производител и потребител - бел. ред.) в системата. Ще има потребност от спомагателни вложения в тези мрежи и поради идната либерализация на пазара на дребно. Тоест, всичко, което може да се чака в идващите 10 година, по-скоро е ориентирано към нужда от вложения в мрежата на приблизително и ниско напрежение, до момента в който при мрежата на високо напрежение приоритет следва да е увеличение на междусистемната съгласуваност с останалите страни, където би трябвало да се реализира потенциал от към 15%, а в този момент имаме към половината на това. За страдание в проекта не се следи даже дума в тези направления . Това са трите съществени риска.
Въглищните централи и АЕЦ " Белене " имат ли бъдеще съгласно вашето мнение?
В рамките на проекта това е друго нещо, което не се загатва, само че, отново споделям, той е ориентиран към краткосрочни промени и резултати от тях. Самата концепция на този проект не е толкоз преход към нисковъглеродна стопанска система, който да се случи в идващите 10 година, а към краткосрочните ограничения. Тоест, в случай че за 10 година България има планувани едикакви си вложения за реализиране на задачите до 2030 година, за реализиране на " Зелената договорка " и така нататък, тогава проектът може да помогне в краткосрочната част, за идващите 1-2 години. Вече Фондът за обективен преход може да помогне в средносрочни и дълготрайни ограничения. По него могат да се възнамеряват планове, ориентирани към прехода на фирмите в Маришкия басейн към нисковъглеродна стопанска система. Там по-скоро е нужна средносрочна визия, а цялата концепция на проекта е да помогне в този момент. Не в него да се възнамеряват планове, които ще се изпълнят след 6 година и ще дадат резултат след 10.
Достатъчно ли беше времето за публично разискване?
Категорично не. Същото беше и при разискванията за Националния проект в региона на енергетиката и климата. Енергийната тактика просто един ден се появи на уеб страницата на Народното събрание като някакъв документ. Сега чакам да стане нещо сходно. Всичко се прави в последния миг - това е главният проблем . Няма задоволително време за публично разискване, за събиране на мнения, за разискването на тези мнения, надлежно нужното софтуерно време за преправяне на проекта и така нататък Целта на тези разисквания не е да се губи време, а да се съберат отзиви от заинтригуваните страни в този бранш и да се изберат плановете, които биха имали максимален резултат и биха могли да се изпълнят в най-кратки периоди. За страдание, администрацията се отнася към този инструмент като към нова оперативна стратегия – още пари за асимилиране . Не, концепцията е да се подкрепи актуалната политика в региона на енергетиката и екологията, а не занапред да се изготвят нови ограничения, и да се насърчат частните вложения.
Смятате ли, че е задача допустима страната ни да стане 100% енергийно самостоятелна в обозримо бъдеще?
Това е по-скоро научен, в сравнение с стопански въпрос. На доктрина всичко е допустимо, въпросът е каква е обществената и икономическата цена. Политическият и икономическият въпрос е какъв енергиен микс би трябвало да има страната, с цел да е конкурентоспособна и да се усилват приходите на популацията, с цел да настигаме развитите страни в Европейски Съюз, като по едно и също време изпълняваме и поетите интернационалните задължения. Това е въпросът, който би трябвало да се реши. За страдание държавното управление сякаш не дава отговор на този въпрос нито в Националния проект в региона на енергетиката и климата, нито в Енергийната тактика, нито в. По-скоро се плануват промени и планове, които са в синхрон с европейските цели, само че по никакъв метод не е отразено по какъв начин тъкмо ще повлияят на стопанската система и общественото в страната . И по-лошото е, че липсват други възможности. Ако са правени такива в затворени работни групи, те не са комуникирани задоволително добре. Никой не излезе да каже: " Разгледали сме толкоз сюжета, това са предстоящите последствия от тях и по тази причина сме избрали тези ограничения ". Нямаше разискване, нямаше оценка на въздействието, нищо.
На този стадий за проекта има към 40 оферти и мнения. Ще стане ли ясно кое от тях се одобряват?
Преди окончателното приемане на проекта допускам, че ще има някакво известие за получените мнения и обобщението им, само че за мен това не е публично разискване. На процедура е по-скоро проформа. Самият развой, съгласно мен, би трябвало да е структуриран по-добре. Да е ясна самата чернова на въпросния проект, да се планува време за стартиране на мнения, разискване на тези мнения. Простото им събиране на уеб страницата и някакво резюме не е задоволително. Липсва връзката, липсват работните групи, връзката със заинтригуваните страни, оценките за ползи-разходи и въздействието от препоръчаните ограничения. Ако някой желае да се осведоми за това става доста мъчно, както и за всичко останало до момента. Това не е нещо ново, а остарялата процедура, която не се е подобрила. Накрая отново ще бъдем сложени пред приключен факт, тъй като няма да има време и би трябвало да бързаме, тъй като до пролетта би трябвало да се заявят задължения за планове, с които ще се кандидатства по този проект.
А по какъв начин преценявате достъпа до тези средства на страната по отношение на жителите и бизнеса?
Част от рецензията на Европейска комисия е, че не е задоволително обосновано за какво толкоз огромен дял от средствата са ориентирани към държавни институции и държавни сдружения, което е част от казуса. Аз по тази причина загатнах по-рано за преносната и разпределителната мрежа. Фокусът е върху държавното сдружение. Не излиза наяве за какво тъкмо там, в случай, че министърът споделя: " Трябва да се ръководят по-добре потоците от възобновима сила ". Да, само че този проблеми е по-ясно изразен при междинното, в сравнение с при високото напрежение и би трябвало фокусът да е там, още повече в идващите към 10 година се чака сериозна промяна при потреблението, което значи, че още веднъж фокусът ще е при междинното напрежение. Именно тази аргументация липсва. Сега не е задоволително да кажеш, че 4,5 млрд.лв. са нужни за либерализиране на пазара на едро. Това можеше да се каже през 2004 година, когато процесът започваше, не 15 години по-късно, когато е съвсем завършил. В тези публични разисквания трябваше да се прегледа фокусът, да се обсъдят причините и да се види те дали дават отговор на поставените цели. За страдание, това не се случи.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ