Девизът на свалячите отпреди век,Ела да пием по една боза, оживя днес в Радомир
Втори празник на бозата се организира в Радомир, градът, считан за столица на гъстата и резлива напитка, чиято рецепта откраднали от албанците, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
„ Който от боза схваща, при бай Илия се стопира, тя е нещо неповторимо, прави се от просо, в случай че няма - от ечемик или ръж, слага се в корито от мура, поставя се мая, престоява 8 часа и чудото става ”, изяснява живият бай Илия от Радомир. Жив, тъй като в Радомир има още един бай Илия - този от единствения монумент на бозаджия в света.
Занаятът радомирци откраднали от заселилите се тук албанци от град Елбасан. Така радомирската боза станала най-вкусната, позната в цялата страна поради резливия си усет.
Радомирската боза се прочули до толкоз, че при започване на 30-те години на предишния век се заговорило за пробутване на бозопровод от Радомир до София.
А радомирецът-бозаджия се познавал по това, че едното му рамо било по-ниско от другото от мъкненето на гюмовете с боза. Радомирският бозаджия е увековечен с монумент, повдигнат в центъра на града.
Празника на гостите и жителите на града, по покана на кметът Пламен Алексиев, почетоха посланиците на Албания и Косово у нас-Техни Превъзходителства Кириако Курата и Шпенд Калаба. Те разгледаха етнографския музей „ Стойова къща ”.
Днес още веднъж " отвори порти " бозаджийницата на албанеца Али Сербез, основоположник на търговията с боза. Пред сладкарницата чакаха младежи, препасани с пояса на бозаджията, наричани тук „ силях ”. Поясът е с отвори за слагане или прикачване чрез куки на четири чаши, в които от гюм са налива на искащите боза.
В Радомир се издига единственият у нас и по света монумент на бозаджията, наименуван със събирателното име „ Бай Илия ”.
Белокаменната фигура на мъжът с шапка и гюм за боза в ръка е дело на почетния жител на Радомир - скулптора Евгени Кузманов
Празникът, който е под надпис " С боза, манджа и ария ",
По обяд през днешния ден оживя остарялата градска чаршия, където изискани дами със слънчеви чадъри и ветрила, както и кавалерите им пиха по една боза. А един същински бай Илия посрещаше с " добре пристигнали " гостите, прекрачващи портата на музея " Стойова къща ", който с ненаситност обясняваше тайните за произвеждане на фамозната радомирска резлива боза.
В къщата-музей са изложени всички съдове, употребявани за произвеждане на боза - гюмове,текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и други
В Радомир вървят напред, не се осланят единствено на остарялата популярност, тук се създава еко-боза, направена от ръж и лимец.
Първият бозаджия в региона е Димитър Калгарийски от с. Чуковец, а първата бозаджийска работилница, открита от него, датира от към 1880 година Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно или от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг. Бозата стартира да се създава в региона още по време на османското господство. В радомирското село Негованци има оброчен монумент за бозаджийския еснафин от 1 май 1899 година Това е и първият бозаджийски монумент в Радомирско. На него има надпис: „ С нами Бог Свети Никола Летни пази Боже село Негованси-подарък от и снаво на бозаджий- 1 май 1899 година ”
На площада пред оживялата отначало бозаджийница се виеха хора,на богато подредени маси бяха изложени плодове, зеленчуци сладка, както и ръчно направени сувенири.
За положителното въодушевление на празника на радомирци се грижеха танцьори и артисти./БГНЕС
„ Който от боза схваща, при бай Илия се стопира, тя е нещо неповторимо, прави се от просо, в случай че няма - от ечемик или ръж, слага се в корито от мура, поставя се мая, престоява 8 часа и чудото става ”, изяснява живият бай Илия от Радомир. Жив, тъй като в Радомир има още един бай Илия - този от единствения монумент на бозаджия в света.
Занаятът радомирци откраднали от заселилите се тук албанци от град Елбасан. Така радомирската боза станала най-вкусната, позната в цялата страна поради резливия си усет.
Радомирската боза се прочули до толкоз, че при започване на 30-те години на предишния век се заговорило за пробутване на бозопровод от Радомир до София.
А радомирецът-бозаджия се познавал по това, че едното му рамо било по-ниско от другото от мъкненето на гюмовете с боза. Радомирският бозаджия е увековечен с монумент, повдигнат в центъра на града.
Празника на гостите и жителите на града, по покана на кметът Пламен Алексиев, почетоха посланиците на Албания и Косово у нас-Техни Превъзходителства Кириако Курата и Шпенд Калаба. Те разгледаха етнографския музей „ Стойова къща ”.
Днес още веднъж " отвори порти " бозаджийницата на албанеца Али Сербез, основоположник на търговията с боза. Пред сладкарницата чакаха младежи, препасани с пояса на бозаджията, наричани тук „ силях ”. Поясът е с отвори за слагане или прикачване чрез куки на четири чаши, в които от гюм са налива на искащите боза.
В Радомир се издига единственият у нас и по света монумент на бозаджията, наименуван със събирателното име „ Бай Илия ”.
Белокаменната фигура на мъжът с шапка и гюм за боза в ръка е дело на почетния жител на Радомир - скулптора Евгени Кузманов
Празникът, който е под надпис " С боза, манджа и ария ",
По обяд през днешния ден оживя остарялата градска чаршия, където изискани дами със слънчеви чадъри и ветрила, както и кавалерите им пиха по една боза. А един същински бай Илия посрещаше с " добре пристигнали " гостите, прекрачващи портата на музея " Стойова къща ", който с ненаситност обясняваше тайните за произвеждане на фамозната радомирска резлива боза.
В къщата-музей са изложени всички съдове, употребявани за произвеждане на боза - гюмове,текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и други
В Радомир вървят напред, не се осланят единствено на остарялата популярност, тук се създава еко-боза, направена от ръж и лимец.
Първият бозаджия в региона е Димитър Калгарийски от с. Чуковец, а първата бозаджийска работилница, открита от него, датира от към 1880 година Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно или от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг. Бозата стартира да се създава в региона още по време на османското господство. В радомирското село Негованци има оброчен монумент за бозаджийския еснафин от 1 май 1899 година Това е и първият бозаджийски монумент в Радомирско. На него има надпис: „ С нами Бог Свети Никола Летни пази Боже село Негованси-подарък от и снаво на бозаджий- 1 май 1899 година ”
На площада пред оживялата отначало бозаджийница се виеха хора,на богато подредени маси бяха изложени плодове, зеленчуци сладка, както и ръчно направени сувенири.
За положителното въодушевление на празника на радомирци се грижеха танцьори и артисти./БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ