Свидетелства на времето: Европейската идея – зараждане и настояще
Втората международна война носи на страните в Европа гибел, апетит и опустошения. След края й „ немският въпрос ” е в основата на обединяването, а не на опълчването. Възниква парадоксът по какъв начин Германия да е част от икономическото възобновяване, защото тя е моторът на западноевропейската стопанска система, и в това време да не заплашва сигурността, както е посочила обратно в годините, че това е по силите й. Така се ражда концепцията за основаването на Европейската общественост за въглищата и стоманата, с която Франция, като победител от войната, ще може да управлява Германия.
Тогава Франция е изправена пред един сериозен миг, защото е уязвима към момента поради контрола над региона Рур, която е в немска територия. След Втората международна война тя е сложена под краткотраен междусъюзнически надзор. Не е ясно какво ще се случва с немската страна – по какъв начин ще се възвръща, в какви граници, какво ще е вътрешното устройство и така нататък В един миг тя ускорено се възвръща поради „ Берлинската рецесия ”. (Съветският съюз, окупирал източните провинции на Германия, блокира достъпа към окупационните зони в Берлин от 24 юни 1948 година до 12 май 1949 година на Франция, Англия и Съединени американски щати по шосе, посредством железопътен и речен превоз -б.ред.) След като е основана Федерална Република Германия поражда въпросът по какъв начин би трябвало да се управлява тази област, тъй като тя би трябвало да се възвърне в границите на немската територия. Проблемът на Франция е, че тя има потребност от въглищата на Рур за нужните на личното си възобновяване, което би трябвало да стане по-бързо от немското, с цел да може да управлява от близо своя рисков комшия. Тук Жан Моне (един от бащите на концепцията за Обединена Европа – б.ред.) прокарва своята концепция за Европейската общественост за въглищата и стоманата, когато във френското външно министерство Робер Шуман стои отпред.
Доц. Мирела Велева – историк и европеист
„ Обединение на Европа не бе реализирано и се стигна до война. Обединението на Европа няма да стане внезапно или съгласно някакъв специфичен проект. То ще бъде построено посредством съответни достижения, които първо основават възприятие на взаимност. Обединяването на европейските нации изисква унищожаване на вековното опълчване сред Франция и Германия. С оглед на това френското държавно управление предлага незабавни дейности по един съответен доста значим пункт. То предлага френско-германското произвеждане на въглища и стомана като цяло да бъде сложено под контрола на общ Висш орган в границите на организация, отворена за присъединяване към другите европейски страни ”, Робер Шуман – външен министър на франция /1948-1953/.
Главен принос към концепцията за Обединена Европа има Жан Моне, френският политик, създател на концепцията за консолидиране „ малко по малко ” на следвоенна Западна Европа. Вместо цялостна и бърза интеграция, той предлага обединяването на западноевропейските страни да стартира с дребни, скромни крачки, даващи действителни резултати, които да доведат до взаимност и единодушие сред страните – досегашни врагове.
„ Съединени американски щати слагат ултиматум на Франция да предложи нещо, щом упорства да продължи контрола върху Рур. И Моне предлага основаването на Европейската общественост за въглища и стомана, в която Германия хем ще бъде следена, хем войната ще стане невъзможна, тъй като става въпрос за запаси, които са непосредствено свързани с производството на оръжия, хем в това време няма да бъде унизена, по този начин, както е било във Версайско – Вашингтонската система. Ще се избегне пораждането за следващ път на реваншизъм и пораждането на наклонност, която да повтори предходния опит. Моне не е толкоз привързан с „ немския въпрос ”. Той има независима концепция, поради която се счита, че организира една тиха гражданска война, тъй като съгласно него западноевропейската стопанска система няма по какъв начин да се възвърне след Втората международна война районно, в случай че бъдат основани още веднъж тесни на национални пазари ”, споделя доцент Велева.
В страни от концепцията за обединяване на Европа след най-кръвопролитния в човешката история боен спор стои Англия. След триумфа на Европейката общественост за въглища и стомана, основана с Парижкия контракт от 18 април 1951 година, комисия под председателството на белгийския външен министър Пол-Анри Спаак търси по-нататъшни стъпки на евроинтеграцията. Англия, поканена на диалозите, се отдръпва, тъй като не вижда шансове за осъществяване на своите визии за свободна комерсиална зона.
Британците нямат този исторически опит, който имат континенталните европейски страни, които са били подложени на по-висок риск. Да напомня, че Англия в никакъв случай не е била завладявана, като се изключи едни доста ранни епохи още при основаването на английската империя. Това е повода те да имат доста друго виждане за личната си еднаквост. След Втората международна война те не престават да се преглеждат като империя, която неведнъж надвишава мащаба и въздействието на едни континентални победени страни. Отделно от това британците са изнесли успеха против хитлеризма, която пък е изнесена въз основа на английския шовинизъм, т.е. национализмът не е мръсна дума във Англия – за разлика от една Италия или Франция, а за Германия да не приказваме. Съвсем друга конотация носи английския шовинизъм. От тази позиция британците нямат причина, заради която да отдават част от националния си суверенитет.
Доц. Мирела Велева – историк и европеист
Римският контракт от 25 март 1957 година е идната стъпка, с която напредва европейската интеграция. Той планува премахването на комерсиалните бариери сред участващите страни - Франция, Федерална Република Германия, Белгия, Нидерландия, Люксембург и Италия. Заедно с това се залагат единни външни мита, както и обща комерсиална политика.
„ Договорът от Рим основава Европейската икономическа общественост, която за разлика от общността за въглища и стомана, не е обединяване единствено на два стопански бранша, а съставлява стратегия за пускане на общ пазар с четири свободи на придвижване. Това е нещо доста по-мащабно и изискващо и в действителност различен вид интеграционна тактика – не бранш по бранш, тъй като се оказва, че след обединяването на въглищата и стоманата, нито един различен бранш не е единен. Затова се залага на една районна пазарна интеграция, която ще докара до нейното задълбочаване. И тъкмо по този начин се оказва. Началото на общия пазар дава тази резистентност на интеграционния план, което да даде бъдещата вероятност. Изграждането на общия пазар обезпечава динамичност на плана до края на 20 век. Той в някаква степен още не е приключен. Това е ядрото на интеграционния план – пазарът, тъй като търговията носи мир и разцвет! ”, споделя още историкът-европеист.
В настоящия си тип Европейски Съюз се основава като инстикт на разпадането на комунистическата система. Това е методът, по който страните членки на Европейската икономическа общественост (ЕИО) дават отговор на грандиозното и невиждано предизвикателство, счита доцент Мирела Велева.
„ Те би трябвало да имат опция да вземат участие в пренареждането на интернационалния ред. И тъй като те си нямат обща външна политика е належащо тя да бъде основана. Преди това са правени няколко опита, само че несполучливи. И още веднъж през 1989 – 1990 година поражда „ немският въпрос ”. Появява се потребността от една обща външна политика, посредством която да се ръководи неустойчивостта на прилежащите райони (бившите социалистически страни, б.ред.), които заплашват действието на общия пазар. Разпадането на комунистическия лагер основава екзистенциална рецесия пред Европейска икономическа общност. Тя би трябвало да продължи още по-напред или рискува в положението, в което е, да има застой и фрагментация на пазара ”, добавя тя.
След рухването на „ желязната завеса ” визията за приемането на някогашните социалистически страни и двете средиземноморски страни Малта и Кипър в новия Европейски Съюз е на правилото да се стартира преговорния развой с всички страни и тези, които са подготвени, да станат пълноправни членове. Това не проработва заради аргументи, свързани с практическото действие на общността и се взима решение за пакетното участие.
„ Селектирането на страни кои да са първи или кои да са след тях в доста огромна степен зависи те дали имат патрон сред страните -членки. Полша, Чехия и Унгария имат безапелационна поддръжка от страна на Германия, която още при започване на промените в посткомунистическите страни ясно декларира, че тези страни ще бъдат признати първи и че без Полша няма да има разширение. Поляците имат де факто обезпечено приемане. Това е същото като да кажеш на един студент, че постоянно ще си вземе изпита, без значение по какъв начин се показа. Това не е моя метафора, употребявам откъс. Освен тези страни и прибалтийските имат патрони – скандинавските страни -членки. Словения също си има патрон – Австрия. Обикновено това става на районен принцип, страните, които са най-близо до претендента. България няма ракета притежател, юрист, патрон, както желаете го наречете. Тя стои някак си стратегически в страни, това се вижда като погледнете картата на Европа. Германия поддържа България на думи, само че Германия поддържа всички. ”
Доц. Мирела Велева – историк и европеист
16-те години участие в Европейски Съюз трансформираха България и това не може да бъде отречено от никой. Но самочувствието на българите да са като другите европейци, да се чува думата на София в Брюксел, да има своята решаваща роля в превъзмогването на общите европейски проблеми, са към момента непълни.
„ Ние се държим в ролята на възпитаник симулативно. България е тъкмо там, където историческите условия са я довели. Можеше да бъде доста по-зле, само че можеше да бъде и доста по-добре. Смея да настоявам, че България сега не се употребява с престиж и въздействие, поради това, че тя се явява обезсърчителен стратегически сътрудник. Най-малкото, тъй като стърчим във връзка с съветската експанзия към Украйна. Ние с Унгария просто стърчим! Стоим в една доста разкрачена позиция, в която ръководещите се пробват да слагат нашата страна. Този фамозен баланс сред Изтока и Запада... Той може да бъде поддържан в неветровито време. Ако ходите по въже и ви задуха мощен вятър, мъчно ще задържите баланс. В момента времето е извънредно бурно и няма по какъв начин да се резервира салдото. И по тази причина този опит изначално е жертван на крах. Европейската концепция е с добра вероятност за бъдещето. Всичко останало е по-малко, изключително в българския случай. Това, което желая да пожелая на всички българи е да честват 9 май като личен празник, тъй като в действителност Европа е нашият дом. Тя е наш дом, освен тъй като сме съдействали като страна за построяването на европейската цивилизация, стояща във фундамента на това, което разбираме като Обединена Европа. Всеки човек се нуждае от комфортен дом, в който да се прибере. Това, което се случва сега удостоверява обстоятелството, че Европа е домът на България ”, заключва доцент Велева.
Тогава Франция е изправена пред един сериозен миг, защото е уязвима към момента поради контрола над региона Рур, която е в немска територия. След Втората международна война тя е сложена под краткотраен междусъюзнически надзор. Не е ясно какво ще се случва с немската страна – по какъв начин ще се възвръща, в какви граници, какво ще е вътрешното устройство и така нататък В един миг тя ускорено се възвръща поради „ Берлинската рецесия ”. (Съветският съюз, окупирал източните провинции на Германия, блокира достъпа към окупационните зони в Берлин от 24 юни 1948 година до 12 май 1949 година на Франция, Англия и Съединени американски щати по шосе, посредством железопътен и речен превоз -б.ред.) След като е основана Федерална Република Германия поражда въпросът по какъв начин би трябвало да се управлява тази област, тъй като тя би трябвало да се възвърне в границите на немската територия. Проблемът на Франция е, че тя има потребност от въглищата на Рур за нужните на личното си възобновяване, което би трябвало да стане по-бързо от немското, с цел да може да управлява от близо своя рисков комшия. Тук Жан Моне (един от бащите на концепцията за Обединена Европа – б.ред.) прокарва своята концепция за Европейската общественост за въглищата и стоманата, когато във френското външно министерство Робер Шуман стои отпред.
Доц. Мирела Велева – историк и европеист
„ Обединение на Европа не бе реализирано и се стигна до война. Обединението на Европа няма да стане внезапно или съгласно някакъв специфичен проект. То ще бъде построено посредством съответни достижения, които първо основават възприятие на взаимност. Обединяването на европейските нации изисква унищожаване на вековното опълчване сред Франция и Германия. С оглед на това френското държавно управление предлага незабавни дейности по един съответен доста значим пункт. То предлага френско-германското произвеждане на въглища и стомана като цяло да бъде сложено под контрола на общ Висш орган в границите на организация, отворена за присъединяване към другите европейски страни ”, Робер Шуман – външен министър на франция /1948-1953/.
Главен принос към концепцията за Обединена Европа има Жан Моне, френският политик, създател на концепцията за консолидиране „ малко по малко ” на следвоенна Западна Европа. Вместо цялостна и бърза интеграция, той предлага обединяването на западноевропейските страни да стартира с дребни, скромни крачки, даващи действителни резултати, които да доведат до взаимност и единодушие сред страните – досегашни врагове.
„ Съединени американски щати слагат ултиматум на Франция да предложи нещо, щом упорства да продължи контрола върху Рур. И Моне предлага основаването на Европейската общественост за въглища и стомана, в която Германия хем ще бъде следена, хем войната ще стане невъзможна, тъй като става въпрос за запаси, които са непосредствено свързани с производството на оръжия, хем в това време няма да бъде унизена, по този начин, както е било във Версайско – Вашингтонската система. Ще се избегне пораждането за следващ път на реваншизъм и пораждането на наклонност, която да повтори предходния опит. Моне не е толкоз привързан с „ немския въпрос ”. Той има независима концепция, поради която се счита, че организира една тиха гражданска война, тъй като съгласно него западноевропейската стопанска система няма по какъв начин да се възвърне след Втората международна война районно, в случай че бъдат основани още веднъж тесни на национални пазари ”, споделя доцент Велева.
В страни от концепцията за обединяване на Европа след най-кръвопролитния в човешката история боен спор стои Англия. След триумфа на Европейката общественост за въглища и стомана, основана с Парижкия контракт от 18 април 1951 година, комисия под председателството на белгийския външен министър Пол-Анри Спаак търси по-нататъшни стъпки на евроинтеграцията. Англия, поканена на диалозите, се отдръпва, тъй като не вижда шансове за осъществяване на своите визии за свободна комерсиална зона.
Британците нямат този исторически опит, който имат континенталните европейски страни, които са били подложени на по-висок риск. Да напомня, че Англия в никакъв случай не е била завладявана, като се изключи едни доста ранни епохи още при основаването на английската империя. Това е повода те да имат доста друго виждане за личната си еднаквост. След Втората международна война те не престават да се преглеждат като империя, която неведнъж надвишава мащаба и въздействието на едни континентални победени страни. Отделно от това британците са изнесли успеха против хитлеризма, която пък е изнесена въз основа на английския шовинизъм, т.е. национализмът не е мръсна дума във Англия – за разлика от една Италия или Франция, а за Германия да не приказваме. Съвсем друга конотация носи английския шовинизъм. От тази позиция британците нямат причина, заради която да отдават част от националния си суверенитет.
Доц. Мирела Велева – историк и европеист
Римският контракт от 25 март 1957 година е идната стъпка, с която напредва европейската интеграция. Той планува премахването на комерсиалните бариери сред участващите страни - Франция, Федерална Република Германия, Белгия, Нидерландия, Люксембург и Италия. Заедно с това се залагат единни външни мита, както и обща комерсиална политика.
„ Договорът от Рим основава Европейската икономическа общественост, която за разлика от общността за въглища и стомана, не е обединяване единствено на два стопански бранша, а съставлява стратегия за пускане на общ пазар с четири свободи на придвижване. Това е нещо доста по-мащабно и изискващо и в действителност различен вид интеграционна тактика – не бранш по бранш, тъй като се оказва, че след обединяването на въглищата и стоманата, нито един различен бранш не е единен. Затова се залага на една районна пазарна интеграция, която ще докара до нейното задълбочаване. И тъкмо по този начин се оказва. Началото на общия пазар дава тази резистентност на интеграционния план, което да даде бъдещата вероятност. Изграждането на общия пазар обезпечава динамичност на плана до края на 20 век. Той в някаква степен още не е приключен. Това е ядрото на интеграционния план – пазарът, тъй като търговията носи мир и разцвет! ”, споделя още историкът-европеист.
В настоящия си тип Европейски Съюз се основава като инстикт на разпадането на комунистическата система. Това е методът, по който страните членки на Европейската икономическа общественост (ЕИО) дават отговор на грандиозното и невиждано предизвикателство, счита доцент Мирела Велева.
„ Те би трябвало да имат опция да вземат участие в пренареждането на интернационалния ред. И тъй като те си нямат обща външна политика е належащо тя да бъде основана. Преди това са правени няколко опита, само че несполучливи. И още веднъж през 1989 – 1990 година поражда „ немският въпрос ”. Появява се потребността от една обща външна политика, посредством която да се ръководи неустойчивостта на прилежащите райони (бившите социалистически страни, б.ред.), които заплашват действието на общия пазар. Разпадането на комунистическия лагер основава екзистенциална рецесия пред Европейска икономическа общност. Тя би трябвало да продължи още по-напред или рискува в положението, в което е, да има застой и фрагментация на пазара ”, добавя тя.
След рухването на „ желязната завеса ” визията за приемането на някогашните социалистически страни и двете средиземноморски страни Малта и Кипър в новия Европейски Съюз е на правилото да се стартира преговорния развой с всички страни и тези, които са подготвени, да станат пълноправни членове. Това не проработва заради аргументи, свързани с практическото действие на общността и се взима решение за пакетното участие.
„ Селектирането на страни кои да са първи или кои да са след тях в доста огромна степен зависи те дали имат патрон сред страните -членки. Полша, Чехия и Унгария имат безапелационна поддръжка от страна на Германия, която още при започване на промените в посткомунистическите страни ясно декларира, че тези страни ще бъдат признати първи и че без Полша няма да има разширение. Поляците имат де факто обезпечено приемане. Това е същото като да кажеш на един студент, че постоянно ще си вземе изпита, без значение по какъв начин се показа. Това не е моя метафора, употребявам откъс. Освен тези страни и прибалтийските имат патрони – скандинавските страни -членки. Словения също си има патрон – Австрия. Обикновено това става на районен принцип, страните, които са най-близо до претендента. България няма ракета притежател, юрист, патрон, както желаете го наречете. Тя стои някак си стратегически в страни, това се вижда като погледнете картата на Европа. Германия поддържа България на думи, само че Германия поддържа всички. ”
Доц. Мирела Велева – историк и европеист
16-те години участие в Европейски Съюз трансформираха България и това не може да бъде отречено от никой. Но самочувствието на българите да са като другите европейци, да се чува думата на София в Брюксел, да има своята решаваща роля в превъзмогването на общите европейски проблеми, са към момента непълни.
„ Ние се държим в ролята на възпитаник симулативно. България е тъкмо там, където историческите условия са я довели. Можеше да бъде доста по-зле, само че можеше да бъде и доста по-добре. Смея да настоявам, че България сега не се употребява с престиж и въздействие, поради това, че тя се явява обезсърчителен стратегически сътрудник. Най-малкото, тъй като стърчим във връзка с съветската експанзия към Украйна. Ние с Унгария просто стърчим! Стоим в една доста разкрачена позиция, в която ръководещите се пробват да слагат нашата страна. Този фамозен баланс сред Изтока и Запада... Той може да бъде поддържан в неветровито време. Ако ходите по въже и ви задуха мощен вятър, мъчно ще задържите баланс. В момента времето е извънредно бурно и няма по какъв начин да се резервира салдото. И по тази причина този опит изначално е жертван на крах. Европейската концепция е с добра вероятност за бъдещето. Всичко останало е по-малко, изключително в българския случай. Това, което желая да пожелая на всички българи е да честват 9 май като личен празник, тъй като в действителност Европа е нашият дом. Тя е наш дом, освен тъй като сме съдействали като страна за построяването на европейската цивилизация, стояща във фундамента на това, което разбираме като Обединена Европа. Всеки човек се нуждае от комфортен дом, в който да се прибере. Това, което се случва сега удостоверява обстоятелството, че Европа е домът на България ”, заключва доцент Велева.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ