Аймо Койвунен – финладският войник, който отказа да замръзне
Втората международна война e цялостна с човешки нещастия и демонстрира доколко човек може да падне духовно и морално, с цел да победи. Но вместо да се натъжаваме с към този момент много сложни времена световно, дано през днешния ден да разгледаме чудатото премеждие на Аймо Койвунен през замръзналата и покрита със сняг гора и да се начудим на какво е кадърен човек, с цел да оцелее непростимите студове.
Аймо Алан Койвунен е роден през 17 октомври 1917 година в град на име Аластаро. Детайлите от неговото детство са мъгливи, само че е известно, че от малко момче е имал фантазии да стане боец и боец той става. Приет е във Финландската войска през 1939 към началото на Втората международна война. По това време се води яростна война със Съветският съюз и ситуацията ставало съществено. Аймо бил един от доста бойци, нагърбени със задачата да пазят страната от Червената войска. Той бил назначен да патрулира дружно с екип от други финландски бойци, само че биват разгромени от руснаците и били принудени да се разделят. Дълги часове изплашеният Аймо се придвижвал през смразяващите зимни гори до отмалялост. За негово благополучие той носел в себе си хапчетата на екипа си. Тези хапчета на име Первитин били метамфетамин. Тази дрога е рискова за индивида, само че за времето била общоприета процедура на бойното поле, с цел да надъхва изтощените войски. Без да се замисля Аймо нагълтал всичките хапчета, които имал, с цел да събере задоволително сила да продължи по пътя си. Дневната целесъобразна доза била по едно хапче, само че в суматохата изсипал цялото наличие на кутията. След малко време от към няколко минути резултатът на дрогата почнал да работи и младият боец почнал най – странното премеждие на живота си.
Първоначално той примрял от огромната доза, само че когато се събудил почнал да халюцинира. Гледката пред него се сливала. Той не знаел накъде отива, само че продължавал неуморно напред. Без други хранителни запаси и оръжия той разчитал само на това да бъде по – бърз от врага си. По пътя си той изгубвал съзнания доста пъти, единствено с цел да се разсъни на напълно друго място. В един миг забелязал разпален огън ограден от хора и се насочил към него за помощ. По времето на Втората международна война Финландия е била в съюз с Нацистка Германия и Аймо помислил, че това са немски бойци. Зарадван, той се запътил към лагера, единствено с цел да осъзнае, че е попаднал на руснаци. За негова наслада, той се движил с такава висока скорост със ските си, че профучал през враговете си и траял пътя си. Руснаците били толкоз сюрпризирани от случката, че даже не се пробвали да тръгнат след Аймо, тъй като той към този момент бил липсващ от погледа им. През времето, когато Аймо не бягал от враговете си се засищал с вода и борови игли. В дълготрайност на няколко дни дрогата го карала да халюцинира всевъзможни неща. В един миг си мислел, че се бори с вампир, който в действителност бил боров клон. По пътя си Аймо по неточност стъпил на мина, която неприятно наранила кракът му. Раната била толкоз неприятна, че костите му се показвали, само че поради дрогата той даже не усетил болката. За негово злощастие попада и на втора мина, която го ранява съществено и той изпада в безсъзнание. Евентуално бива открит от финландски бойци и те го завеждат в болница, където му оказват помощ да се възвърне. Докторите откриват, че 42-килограмовият Аймо самичък е съумял да измине 400 километра за две седмици, до момента в който сърцето му е биело 200 удара в минута под въздействието на метамфетамина. Изненадващото е, че той освен оцелява всичко това, само че и доживява до 72 години.
Аймо Койвунен се трансформира в първият документиран случай на предозиране с метамфетамин по време на войната. Неговите луди завършения не престават да припомнят за този уплашен юноша и към момента учудват всеки, който узнае за тях.
