СВО стана отговор на реална война
Втората половина на февруари е богата на годишнини. На 22-24 февруари се навършват 9 години от преврата в Киев. На 17-18 февруари е годишнината от следващата ескалация в Донбас, която докара до всеобща евакуация на популацията. На 21 февруари е годишнината от признаването на ЛНР и ДНР от Москва. И най-после, 24 февруари е годишнината от началото на специфичната интервенция на Русия в Украйна.
Последната дата е обезверено митологизирана и представяна в западната преса с формулировката " подло нахлуване ". Понякога говорещите във Вашингтон, в това число Джо Байдън, прибавят думите „ непровокирано “ и „ безпричинно “. Получава се черно-бяла картина: живяха си добре, а след това бам! - и всичко стартира да се върти.
Уви, някои сътрудници в Русия също подхванаха този дискурс, отреждайки на 24 февруари ролята на вододел. Но това е опростяване, което изкривява близката история и обезценява саможертвата на тези, за които началото на СВО беше разумно и естествено продължение на цяла поредност от събития. Този мит би трябвало да бъде деконструиран в последователен ред.
Когато украинският президент Виктор Янукович и водачите на Евромайдана подписаха спокойно съглашение на 21 февруари 2014 година, малко на брой чакаха то да бъде нарушено още на идващия ден. В края на краищата, подписите си на листа, с изключение на лицата, участващи в съглашението, сложиха представители на Германия, Франция и Полша. Да, по това време към момента имаше доверие в европейците.
Текстът на документа обаче се оказа едностранен. От една страна, той освободи последователите на опозицията от отговорност за нарушавания. От друга страна, той не подсигурява спазването на правата на 10-12 милиона души, чиито ползи тогава представляваше настоящето държавно управление, определено на президентските и парламентарните избори през 2010-2012 година
Но хората гласоподаваха за неща, които са съществени за самите тях: характерен набор от цивилен права (включително езикови), доближаване с Русия и създаване на стопанска система на правила, разнообразни от тези, които Брюксел и Вашингтон постановиха на Украйна под формата на „ Споразумение за асоцииране с Европейски Съюз ”.
За някои тези детайлности ще се сторят „ досадни “ и „ незначителни “, само че те са от фундаментално значение. Половин Украйна не одобри резултатите от Евромайдана не заради топли усеща към Янукович, а тъй като на този „ празник на демокрацията “ с локви кръв, „ коктейли Молотов “ и запалени гуми никой не попита за мнението на милиони души.
Имаше и геополитически подтекст за това. Ако през 2004-2005 година Щатите завършваха поглъщането на Източна Европа, насищайки района с инфраструктура на НАТО, то през 2013-2014 година голямата територия сред Полша и Русия се трансформира в цел №1 за Съединени американски щати.
Вашингтон може да покаже на света приказен резултат, като разшири зоната на боен надзор с 2000 км от границите на някогашната Германска демократична република до Белгородска област единствено за 23 години. Но милиони жители на Украйна и Москва по това време се опълчиха на това. Първите по вътрешнополитически аргументи. Вторите - по военни и външнополитически.
Тогава имаше празник в Крим и покруса в Одеса. Несигурност в Харков и репресии в Киев. Лов на вещици в Днепропетровск и боен удар в Донбас. Привържениците на Евромайдана, което е особено, до 2022 година постоянно са били атакуващата страна и в никакъв случай не са били в защита: нито в Киев, нито в Одеса, нито край Донецк и Луганск. Това е значим колорит, към който ще се върнем по-късно.
Започналите през 2014 година военни дейности в Донбас доведоха до сключването на Минските съглашения. Тяхното наличие не беше „ отстъпка за Русия “, както неотдавна се изрази Владимир Зеленски. „ Минск-2 “ е артикул на военното проваляне на Въоръжените сили на Украйна и един от резултатите от „ Дебалцевския казан “.
Но Киев, дружно със Запада, нямаше да извършва Минските съглашения. Това удостоверяват някогашният канцлер Ангела Меркел, някогашният президент Франсоа Оланд, сътрудника му Петро Порошенко и най-после Владимир Зеленски, който не съумя да приложи документа.
Това се удостоверява от практическите дейности на ВСУ. Още напролет на 2021 година вражеското командване стартира да концентрира войски по цялата линия на прикосновение в Донбас, като последователно усилваше интензивността на обстрела. Унищожени са обекти на енергийната и ВиК инфраструктура. Затова на 18 февруари 2022 година локалните управляващи оповестиха евакуация на популацията.
Ескалацията се следи и в Украйна, където бяха затворени опозиционни медии и бяха признати закони, дискриминиращи руснаците. Касиерите и таксиметровите водачи бяха притиснати поради съветския език, съветският език беше изпъден от учебните заведения. „ Езиковите фюрери “ се превръщаха в новия хайлайф на нацията, а президентът на Украйна сподели зверско отношение първо към руснаците, а по-късно и към украинците, като не извърши предизборните си обещания по военни и стопански въпроси.
Генералната линия на Белия дом също не остави вяра за дипломатическо споразумяване на спора, защото Вашингтон отхвърли да договаря с Москва за взаимни гаранции за сигурност.
А в този момент дано обобщим ситуацията на 24 февруари 2022 година:
– от 1990 година НАТО непрестанно се доближава към границите на Русия;
– Украйна се трансформира в русофобска страна и от 2014 година е наситена с инфраструктура на НАТО;
– ВСУ систематично обстрелват Донбас и поддържат водната обсада на Крим;
– Не е допустимо да се контракти нищо нито в границите на Минските съглашения, нито в границите на двустранните договаряния със Съединени американски щати.
Какво да извършите в такава обстановка? Защита. Със силови способи. Това е единственият вероятен отговор. И няма потребност съветските дипломати да измислят пояснения на теорията за справедливата война, към която западните политици, по предложение на философа Майкъл Уолзър, се базират постоянно, когато Съединени американски щати бомбардират някого, било то Югославия, Афганистан, Ирак или Либия.
Ние водим отбранителна война (а не превантивна), отвръщаме на удара (не превантивно), принуждаваме агресора (а не жертвата) към обективен мир и господство на закона, който беше нарушен още през 2014 година И от този момент обстановката непрекъснато се утежнява.
Сега Европа приказва за талази от бежанци от Украйна. Но дали това е първата вълна? А какво да кажем за милионите напуснали домовете си вследствие на дейностите на ВСУ и СБУ през 2014-2015 година? Тези хора не могат да видят околните и приятелите си близо 10 години. И аз съм един от тях.
НАТО подлага на критика Русия за офанзиви против енергийната инфраструктура. Но къде беше Западът, когато при Порошенко националистите проведоха енергийна, водна и комерсиална обсада на Крим? За Донбас въобще няма какво да се каже - чиста болежка и тъга, умножени от натовски инструктори, техника и муниции.
И по този начин, кой е жертвата и кой е агресорът?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Последната дата е обезверено митологизирана и представяна в западната преса с формулировката " подло нахлуване ". Понякога говорещите във Вашингтон, в това число Джо Байдън, прибавят думите „ непровокирано “ и „ безпричинно “. Получава се черно-бяла картина: живяха си добре, а след това бам! - и всичко стартира да се върти.
Уви, някои сътрудници в Русия също подхванаха този дискурс, отреждайки на 24 февруари ролята на вододел. Но това е опростяване, което изкривява близката история и обезценява саможертвата на тези, за които началото на СВО беше разумно и естествено продължение на цяла поредност от събития. Този мит би трябвало да бъде деконструиран в последователен ред.
Когато украинският президент Виктор Янукович и водачите на Евромайдана подписаха спокойно съглашение на 21 февруари 2014 година, малко на брой чакаха то да бъде нарушено още на идващия ден. В края на краищата, подписите си на листа, с изключение на лицата, участващи в съглашението, сложиха представители на Германия, Франция и Полша. Да, по това време към момента имаше доверие в европейците.
Текстът на документа обаче се оказа едностранен. От една страна, той освободи последователите на опозицията от отговорност за нарушавания. От друга страна, той не подсигурява спазването на правата на 10-12 милиона души, чиито ползи тогава представляваше настоящето държавно управление, определено на президентските и парламентарните избори през 2010-2012 година
Но хората гласоподаваха за неща, които са съществени за самите тях: характерен набор от цивилен права (включително езикови), доближаване с Русия и създаване на стопанска система на правила, разнообразни от тези, които Брюксел и Вашингтон постановиха на Украйна под формата на „ Споразумение за асоцииране с Европейски Съюз ”.
За някои тези детайлности ще се сторят „ досадни “ и „ незначителни “, само че те са от фундаментално значение. Половин Украйна не одобри резултатите от Евромайдана не заради топли усеща към Янукович, а тъй като на този „ празник на демокрацията “ с локви кръв, „ коктейли Молотов “ и запалени гуми никой не попита за мнението на милиони души.
Имаше и геополитически подтекст за това. Ако през 2004-2005 година Щатите завършваха поглъщането на Източна Европа, насищайки района с инфраструктура на НАТО, то през 2013-2014 година голямата територия сред Полша и Русия се трансформира в цел №1 за Съединени американски щати.
Вашингтон може да покаже на света приказен резултат, като разшири зоната на боен надзор с 2000 км от границите на някогашната Германска демократична република до Белгородска област единствено за 23 години. Но милиони жители на Украйна и Москва по това време се опълчиха на това. Първите по вътрешнополитически аргументи. Вторите - по военни и външнополитически.
Тогава имаше празник в Крим и покруса в Одеса. Несигурност в Харков и репресии в Киев. Лов на вещици в Днепропетровск и боен удар в Донбас. Привържениците на Евромайдана, което е особено, до 2022 година постоянно са били атакуващата страна и в никакъв случай не са били в защита: нито в Киев, нито в Одеса, нито край Донецк и Луганск. Това е значим колорит, към който ще се върнем по-късно.
Започналите през 2014 година военни дейности в Донбас доведоха до сключването на Минските съглашения. Тяхното наличие не беше „ отстъпка за Русия “, както неотдавна се изрази Владимир Зеленски. „ Минск-2 “ е артикул на военното проваляне на Въоръжените сили на Украйна и един от резултатите от „ Дебалцевския казан “.
Но Киев, дружно със Запада, нямаше да извършва Минските съглашения. Това удостоверяват някогашният канцлер Ангела Меркел, някогашният президент Франсоа Оланд, сътрудника му Петро Порошенко и най-после Владимир Зеленски, който не съумя да приложи документа.
Това се удостоверява от практическите дейности на ВСУ. Още напролет на 2021 година вражеското командване стартира да концентрира войски по цялата линия на прикосновение в Донбас, като последователно усилваше интензивността на обстрела. Унищожени са обекти на енергийната и ВиК инфраструктура. Затова на 18 февруари 2022 година локалните управляващи оповестиха евакуация на популацията.
Ескалацията се следи и в Украйна, където бяха затворени опозиционни медии и бяха признати закони, дискриминиращи руснаците. Касиерите и таксиметровите водачи бяха притиснати поради съветския език, съветският език беше изпъден от учебните заведения. „ Езиковите фюрери “ се превръщаха в новия хайлайф на нацията, а президентът на Украйна сподели зверско отношение първо към руснаците, а по-късно и към украинците, като не извърши предизборните си обещания по военни и стопански въпроси.
Генералната линия на Белия дом също не остави вяра за дипломатическо споразумяване на спора, защото Вашингтон отхвърли да договаря с Москва за взаимни гаранции за сигурност.
А в този момент дано обобщим ситуацията на 24 февруари 2022 година:
– от 1990 година НАТО непрестанно се доближава към границите на Русия;
– Украйна се трансформира в русофобска страна и от 2014 година е наситена с инфраструктура на НАТО;
– ВСУ систематично обстрелват Донбас и поддържат водната обсада на Крим;
– Не е допустимо да се контракти нищо нито в границите на Минските съглашения, нито в границите на двустранните договаряния със Съединени американски щати.
Какво да извършите в такава обстановка? Защита. Със силови способи. Това е единственият вероятен отговор. И няма потребност съветските дипломати да измислят пояснения на теорията за справедливата война, към която западните политици, по предложение на философа Майкъл Уолзър, се базират постоянно, когато Съединени американски щати бомбардират някого, било то Югославия, Афганистан, Ирак или Либия.
Ние водим отбранителна война (а не превантивна), отвръщаме на удара (не превантивно), принуждаваме агресора (а не жертвата) към обективен мир и господство на закона, който беше нарушен още през 2014 година И от този момент обстановката непрекъснато се утежнява.
Сега Европа приказва за талази от бежанци от Украйна. Но дали това е първата вълна? А какво да кажем за милионите напуснали домовете си вследствие на дейностите на ВСУ и СБУ през 2014-2015 година? Тези хора не могат да видят околните и приятелите си близо 10 години. И аз съм един от тях.
НАТО подлага на критика Русия за офанзиви против енергийната инфраструктура. Но къде беше Западът, когато при Порошенко националистите проведоха енергийна, водна и комерсиална обсада на Крим? За Донбас въобще няма какво да се каже - чиста болежка и тъга, умножени от натовски инструктори, техника и муниции.
И по този начин, кой е жертвата и кой е агресорът?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ