Втората половина на 1992 г. и първата половина на 1993

Втората половина на 1992 година и първата половина на 1993 година са кулминационната точка на обсадата на Сараево и жестокостите не секват по време на тежките боеве.

Сръбските войски отвън града непрекъснато бомбардират държавните бранители. В града, сърбите управляват множеството от огромните военни позиции и наличните оръжия. Снайперисти по улиците, знаци с надпис Pazite, Snajper! („ Внимание, снайпер! “) стават постоянно срещана панорама. Главната улица на града, водеща към летището, улица „ Змая од Босне “, става известна като „ Алеята на снайперистите “. Снайперистките убийства на сараевските Ромео и Жулиета (Адмира Исмич и Бошко Бъркич, смесена бошняшко-сръбска двойка) стават знак на страданието в града, въпреки да не е ясно от чия страна са създадени снайперистките изстрели.

В зоните от Сараево под контрола на бошняците, комуналните услуги бързо се разпадат и равнището на престъпността скача. През първата година на обсадата, 10-а планинска дивизия на армията на Босна и Херцеговина, водена от Мушан Топалович, стартира акция по всеобщи убийства на сръбски жители, които към момента живеят на бошняшка територия. Много от жертвите са превозени до масови гробове близо до Сараево, където са убивани и погребвани.

Започнати са офанзиви на босненските сърби, целящи завладяването на някои квартали, изключително в Ново Сараево. В края на юни 1933 година е открита безвредна зона към летището на града и то е отворено за доставки на Организация на обединените нации. Оцеляването на Сараево зависи в огромна степен от тях. В съпоставяне с обсаждащата ги мощ, войските на босненското държавно управление са доста зле въоръжени. Босненски нарушители от черния пазар, които се причисляват към армията при започване на войната, нелегално контрабандират оръжия в града през сръбски линии, а нападенията над сръбските позиции дават още. Сараевският тунел, приключен в средата на 1993 година, е значима облага за заобикалянето на оръжейното ембарго (приложено за всички страни в спора, в това число бранителите на Сараево). Той подкрепя доставките на оръжия към града и дава опция на някои поданици да изоставен града. Той свързва града с босненската територия от другата страна на летище Сараево, която по това време се управлява от Организация на обединените нации.

Докладите сочат за приблизително 329 гърмежа от снаряди дневно по време на обсадата, като на 22 юли 1993 година е доближат най-много от 3777. Това „ градоубийство “ посредством артилерийски бомбардировки нанася тежки повреди на жилищните и културните здания на града. Към септември 1993 година е оценено, че всички здания в Сараево са потърпевши в известна степен, като 35 000 здания са изцяло разрушени.Сред целите са лечебни заведения, медицински комплекси, медийни и информационни центрове, промишлени комплекси, държавни здания и военни уреди. Значителни вреди са нанесени на президентството на Босна и Херцеговина и на Националната и университетска библиотека на Босна и Херцеговина, която е запалена и срината до основи, загубвайки хиляди неповторими текстове.

Бомбардирането взема доста жертви измежду популацията. То е провеждано главно с минохвъргачки. На 1 юни 1993 година 11 души са убити, а 133 са ранени в артилерийски обстрел над футболен мач.

Най-голямото всеобщо ликвидиране от бомбардиране е първият обстрел на пазара Маркале от 5 февруари 1994 година, при който умират 68 жители, а 200 са ранени. Медицинските центрове са претрупани от мащаба на цивилните жертви и единствено дребен брой ранени могат да се възползват от стратегиите за медицинска евакуация.

На 6 февруари 1994 година, ден след първия обстрел на пазара Маркале, генералният секретар на Организация на обединените нации Бутрос-Гали публично желае от НАТО да удостовери, че ще се проведат въздушни удари незабавно. На 9 февруари НАТО се съгласява с Организация на обединените нации и стартира въздушни удари по артилерийски и минохвъргачни позиции в и към Сараево, които са избрани като виновни за офанзивите над цивилни цели. Единствено Гърция не поддържа въздушните удари, само че и не налага вето.

На 9 февруари Съветът на НАТО слага ултиматум на босненските сърби, искайки унищожаване на тежките оръжия към Сараево до среднощ на 20 – 21 февруари или ще отговори с въздушни отговори. Има известно комплициране към съгласуването с ултиматума и унгарският министър-председател Петер Борош обявява, че въздушното пространство на страната му ще остане затворено за натовски самолети по време на въздушните удари.

На 12 февруари 1994 година Сараево отбелязва първия си ден без нито една жертва от април 1992 г

На 5 август войската на Република Сръбска завзема няколко оръжия от място за събиране на оръжие в Илиджа в директно нарушаване на контракта за неразрешената зона. През това време сърбите раняват украински мироопазващ войник. В отговор на нападението, Организация на обединените нации още веднъж желае поддръжка от НАТО. Два американски самолета A-10 многократно обстрелват сръбски цели, карайки сърбите да върнат завзетите оръжия назад към мястото за събиране. На 22 септември НАТО отново дава въздушни удари в Сараево, откакто сърбите атакуват френски бронетранспортьор. В отговор, два английски самолета SEPECAT Jaguar удрят и унищожават сръбски танк.

Докато боят последователно се уголемява през 1995 година, босненски мюсюлмани стартират огромна настъпателна акция в региона на Сараево. В отговор на офанзивата, босненските сърби завземат тежки оръжия от хранилище на Организация на обединените нации и стартират бомбардировка на цели. В резултат на тези дейности, генерал-лейтенантът от Организация на обединените нации Рупърт Смит поисква въздушни удари от НАТО. НАТО удовлетворява молбата и на 24 и 26 май 1995 година бомбардира сръбски депа за амуниции близо до Пале. Мисията е изпълнена от американски F-16 и испански F/A-18 Hornet, въоръжени с бомби с лазерно ориентиране. Тогава сърбите пленяват 377 членове на мироопазващите сили и ги употребяват като човешки щитове за разнородни цели в Босна, което кара НАТО да спре въздушните си удари.

На 27 май 1995 година сръбски бойци, дегизирани като френски бойци, завладяват два наблюдателни поста на Организация на обединените нации от двете страни на моста Върбаня без да произведат и изстрел. Носят френски униформи, бронежилетки и каски, въоръжени са с френски оръжия и карат френски бронетранспортьор – всичките крадени от арестувани войски на Организация на обединените нации отвън града. Войниците обезоръжават 12-те миротворци, държейки ги на мушка. Десет са превозени на незнайно място, а двама остават на моста като човешки щитове. Французите отговорят като изпращат 30 боеца, подкрепени от 6 танка, имащи за цел да атакуван северния завършек на моста. Двамата френски заложници са убити в последвалата борба, до момента в който четирима сръбски бойци са убити и още четирима са арестувани. В края на деня, сърбите към момента има надзор над южната част на моста, до момента в който французите окупират северната част. По-късно сърбите изоставят своята част от моста.

През 1995 година интернационалните сили твърдо се обръщат против обсаждащите, след втория обстрел на Маркале от 28 август, при който умират 37 души, а 90 са ранени. На 30 август генералният секретар на НАТО афишира началото на въздушни удари, подкрепяни с артилерия. В същия ден, френски Dassault Mirage 2000 е свален от сръбска ракета земя-въздух близо до Пале.

На 1 септември НАТО и Организация на обединените нации упорстват за повдигане на обсадата, унищожаване на тежките оръжия от неразрешената зона към Сараево и цялостна сигурност на други обезопасени региони. На водачите на босненските сърби е дадена пролонгация до 4 септември, а операция Преднамерена сила е спряна. Тежките оръжия не са отстранени, по тази причина на 5 септември въздушните удари не престават върху сръбските позиции към Сараево и покрай сръбската щаб-квартира до Пале.

На 14 септември ударите стопират, с цел да се даде опция за осъществяване на контракт със сърбите по отношение на изтеглянето на тежките оръжия от неразрешената зона. Накрая, на 20 септември 1995 година, сърбите се съгласяват с изискванията на Организация на обединените нации, а интервенция Преднамерена мощ е анулирана.

Сраженията на земята се изострят, когато босненски и хърватски сили подхващат нахлуване. Сърбите последователно са изтласкани обратно, което разрешава възвръщането на отоплението, електричеството и водата в града. През октомври 1995 година се доближава помирение. На 14 декември е подписано Дейтънското спокойно съглашение, което донася мир и стабилизация в страната.

Един от последните актове на принуждение по време на обсадата се случва на 9 януари 1996 година, когато е създаден изстрел с РПГ срещу трамвай на основна улица в Сараево, убивайки един и ранявайки още 19 души. Гранатата е изстреляна от квартала Гърбавица, които по това време е следен от сърбите. След нападението, френски войски от ИФОР претърсват постройката, от която е изстреляна гранатата, само че не съумяват да заловят причинителя.

Босненското държавно управление публично афишира завършек на обсадата на Сараево на 29 февруари 1996 година, когато сръбските сили изоставят позициите си в и към града. Впоследствие, над 70 000 сараевски сърби напущат кварталите с мюсюлманско болшинство в града и се реалокират в Република Сръбска.