>Втората лекция, построена аналогично на предишния спектакъл, със същия дидактичен

>
Втората лекция, издигната аналогично на предходния театър, със същия дидактичен темперамент и безспорна неспособност да бъде преразказана, постановката е двучасов полиспектакъл, тъй като Донев не е самичък, въпреки и в множеството време да е физически самичък на сцената. Там са бързотечното му слово и безподобен скороговор от тотални безумия и житейски мъдрости, там е сякаш бездънното му дихание, с помощта на което употребява всяка част от сцената, танцувайки британски валс, грузински танц, диско, суинг, а по-късно запява песен от Риголето. Там е целият му боеприпас от смехории и уроци, еластичност на мозъка, гения и физическия капацитет.