Избрани цитати от "Приключенията на Лиско по море" на Борис Априлов
Втората книга от поредицата за приключенията на Лиско води читателите в Тихата гора, само че единствено за малко и единствено първоначално. И до момента в който са там, схващат, че жабокът Скокльо от първия разказ към момента си е идеалист, Вълкът Кафявко възобновява козината си и гледа въпреки всичко нравът му да си остане същият, а сърненцето Еди продължава да учи британски, с цел да може да чете Шекспир в оригинал.
Какво се случва с Лиско ще попитате нетърпеливо вие
Лиско открива, че с цел да изчезнеш нанякъде и никой да не те безпокои, е задоволително просто да напишеш една записка. Освен това желае да поразгледа света, да се срещне със своя създател и да му зададе няколко доста значими въпроса.
Авторът Борис Априлов губи шеста глава от книгата, само че за благополучие това не е по никакъв начин съдбовно за цялата история, показват от издателство " Ракета ".
Любопитното лисиче съумява да се срещне със своя създател, да му изяде прасковите и да го попита дали в действителност наподобява на Мечо Пух, както мнозина настояват. Между срещата на хитрото Лисиче и неговия основател се появява огромното прелестно море, ражда се другарство, огромната синя акула не съумява да дочака рождения си ден, а магарето Мокси преяжда.
" Детски Дневник " показва определени цитати от книгата, предоставени от издателство " Ракета ":
Интересно, да бъдеш дисциплиниран, на пръв взор наподобява елементарно — би трябвало да стоиш на едно място, да не подскачаш, да не вършиш героични каузи, които никой няма да ти признае. Просто би трябвало да стоиш и да изпълняваш това, което желаят баща и мама. А е мъчно. Какво? Трудно? Невъзможно е!
***
Днес ще прекарам деня си в размисли и след туй ще взема някои решения.
— Правилно, Лиско Неправилно щеше да бъде противоположното.
— Например?
— Да вземеш някои решения, а след туй да потънеш в размисли и да съжаляваш.
***
Значи по този начин? — питаше се той. — Освен всичко останало, в живота е уредено и това: когато някой желае да изчезне, задоволително е единствено да остави една такава записка Всичко си е уредено в живота, единствено че ние, дребните, не знаем и по тази причина вършим неточности.
***
— Всеки търси най-оригиналния метод, с цел да го виждат и да го пишат във вестниците.
— Хубаво ли е да те пишат във вестниците?
— Много. Събудиш се някоя заран, отвориш вестника и погледнеш името си в него. Седиш, гледаш — във вестника твоето име. Много е хубаво.
— Трябва да е хубаво! — съгласи се Лиско. — Седиш и си четеш името.
— А още по-хубаво е — въздъхна детективът, — в случай че ти напечатат фотографията. Гледаш се — отвред си ти, твоето лице, твоите очи И си казваш: това съм аз.
***
— Светът — това е нещо доста красиво — отвърна Костенурко. — Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната съразмерност: две трети вода и една трета суша.
— Много са го разводнили — разочарова се лисичето. — Не можаха ли да го създадат от суша?
***
— Няма ли да говорите? — запита Лиско. — Вие, възрастните, постоянно ни измъчвате с мълчанието си, и то когато чакаме да говорите най-вече.
— Наш изпитан трик — избоботи Костенурко. — Интригуваме ви.
***
Мнозина ми възразяват, само че съгласно мен има единствено два метода да се живее
— Само два? Ами в случай че са заети, какво ще остане за мен?
— Само два метода — повтори индиферентно Великият детектив. — Два елементарни метода: първо, да се живее по посока напразно и второ — да се живее против вятъра.
***
— Големите пътешествия траят дълго, Мокси. Вземи за образец Александър Македонски. Той дължи славата си основно на това, че е минал дистанцията до Индия и назад. Наистина доста хора са измрели по пътя, съвсем всички са пукнали, само че Александър Македонски по тази причина е станал Александър Македонски, да се пишат книги за него и така нататък Да не приказваме за Одисеи, който е странствувал цели двайсет години. Тези хора са положили началото на туристическото придвижване.
***
— Понякога, Мокси, можеш да бъдеш вътре в себе си и отново да не знаеш какво става с теб. Например доскоро ти реши да се върнеш в Тихата гора. После реши да не се върнеш. Когато някой вземе две противоположни решения в продължение на две минути, значи този някой не е доста добре. Преди да вземеш решение, би трябвало да помислиш, вземеш ли го — би трябвало да го устояваш.
***
— Но основното е да се движим — настоя Лиско. — Казвал съм ти 100 пъти, ужасно, е цялостен живот на едно място. Без придвижване животът е неправилен Тръгваме ли?
Какво се случва с Лиско ще попитате нетърпеливо вие
Лиско открива, че с цел да изчезнеш нанякъде и никой да не те безпокои, е задоволително просто да напишеш една записка. Освен това желае да поразгледа света, да се срещне със своя създател и да му зададе няколко доста значими въпроса.
Авторът Борис Априлов губи шеста глава от книгата, само че за благополучие това не е по никакъв начин съдбовно за цялата история, показват от издателство " Ракета ".
Любопитното лисиче съумява да се срещне със своя създател, да му изяде прасковите и да го попита дали в действителност наподобява на Мечо Пух, както мнозина настояват. Между срещата на хитрото Лисиче и неговия основател се появява огромното прелестно море, ражда се другарство, огромната синя акула не съумява да дочака рождения си ден, а магарето Мокси преяжда.
" Детски Дневник " показва определени цитати от книгата, предоставени от издателство " Ракета ":
Интересно, да бъдеш дисциплиниран, на пръв взор наподобява елементарно — би трябвало да стоиш на едно място, да не подскачаш, да не вършиш героични каузи, които никой няма да ти признае. Просто би трябвало да стоиш и да изпълняваш това, което желаят баща и мама. А е мъчно. Какво? Трудно? Невъзможно е!
***
Днес ще прекарам деня си в размисли и след туй ще взема някои решения.
— Правилно, Лиско Неправилно щеше да бъде противоположното.
— Например?
— Да вземеш някои решения, а след туй да потънеш в размисли и да съжаляваш.
***
Значи по този начин? — питаше се той. — Освен всичко останало, в живота е уредено и това: когато някой желае да изчезне, задоволително е единствено да остави една такава записка Всичко си е уредено в живота, единствено че ние, дребните, не знаем и по тази причина вършим неточности.
***
— Всеки търси най-оригиналния метод, с цел да го виждат и да го пишат във вестниците.
— Хубаво ли е да те пишат във вестниците?
— Много. Събудиш се някоя заран, отвориш вестника и погледнеш името си в него. Седиш, гледаш — във вестника твоето име. Много е хубаво.
— Трябва да е хубаво! — съгласи се Лиско. — Седиш и си четеш името.
— А още по-хубаво е — въздъхна детективът, — в случай че ти напечатат фотографията. Гледаш се — отвред си ти, твоето лице, твоите очи И си казваш: това съм аз.
***
— Светът — това е нещо доста красиво — отвърна Костенурко. — Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната съразмерност: две трети вода и една трета суша.
— Много са го разводнили — разочарова се лисичето. — Не можаха ли да го създадат от суша?
***
— Няма ли да говорите? — запита Лиско. — Вие, възрастните, постоянно ни измъчвате с мълчанието си, и то когато чакаме да говорите най-вече.
— Наш изпитан трик — избоботи Костенурко. — Интригуваме ви.
***
Мнозина ми възразяват, само че съгласно мен има единствено два метода да се живее
— Само два? Ами в случай че са заети, какво ще остане за мен?
— Само два метода — повтори индиферентно Великият детектив. — Два елементарни метода: първо, да се живее по посока напразно и второ — да се живее против вятъра.
***
— Големите пътешествия траят дълго, Мокси. Вземи за образец Александър Македонски. Той дължи славата си основно на това, че е минал дистанцията до Индия и назад. Наистина доста хора са измрели по пътя, съвсем всички са пукнали, само че Александър Македонски по тази причина е станал Александър Македонски, да се пишат книги за него и така нататък Да не приказваме за Одисеи, който е странствувал цели двайсет години. Тези хора са положили началото на туристическото придвижване.
***
— Понякога, Мокси, можеш да бъдеш вътре в себе си и отново да не знаеш какво става с теб. Например доскоро ти реши да се върнеш в Тихата гора. После реши да не се върнеш. Когато някой вземе две противоположни решения в продължение на две минути, значи този някой не е доста добре. Преди да вземеш решение, би трябвало да помислиш, вземеш ли го — би трябвало да го устояваш.
***
— Но основното е да се движим — настоя Лиско. — Казвал съм ти 100 пъти, ужасно, е цялостен живот на едно място. Без придвижване животът е неправилен Тръгваме ли?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ