Защо вместо в КС Кирил Петков и Христо Иванов не пратят Дишева в НС?
Втора седмица представители на две от партиите в Четворната коалиция – „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ мълчат за разкритието, че е реализирано съглашение сред управленията им - актуалният член на Висшия правосъден съвет (ВСС) - Атанаска Дишева да бъде номинирана за едно от двете вакантни места в Конституционния съд (КС).
Народното събрание бави избора на нови конституционния съдии към този момент повече от три месеца, точно по причина неналичието на съгласие в ръководещото болшинство, въпреки че изборът на двама нови членове на Конституционен съд не би следвало да е проблем за ръководещите, тъй като за него е нужно нормално болшинство. Междуособиците във властта обаче блокират и този кадрови проблем.
От Политическа партия и Демократична България в началото са се оповестили против номинацията от „ ИТН “ на някогашния ръководител на Народното събрание Ива Митева. Мотивът е повече от чудноват – Митева нямала задоволителен юридически опит, отвън ролята ѝ на специалист по законодателство в Народното събрание от повече от 20 години. Така против кандидатурата на Митева били стартирани други две – на юристите Даниела Доковска и Михаил Екимджиев. И двамата обаче отказали, тъй като не желаели да се разделят с адвокатската си процедура.
В последна сметка от Политическа партия и Демократична България стигнали до номинацията на Атанаска Дишева, която пред обществото щяла да бъде показана като магистрат и най-много като опозиционер на квотата на прокуратурата във Висш съдебен съвет. Последното, въпреки и правилно, не отразява в акуратност действителността. А тя е тази, че на издигането на Дишева за член на Конституционен съд би трябвало да се гледа на първо място като номинация на олигархичния кръг „ Капитал “, изравен зад двете партии във властта – „ смяната “ и градската десница.
И до момента в който Четворната коалиция мъдрува какъв да е другият номиниран като претендент за Конституционния съд, който не би трябвало да зависи от гласовете на трите опозиционни обединения и в същото време да бъде определен бързо, то е добре да се отговори на въпроса – за какво избирането на правист като Атанаска Дишева за парламентарен арбитър не е добра вест за конституционализма у нас.
На първо място, въпреки и добър правист, с пет годишен опит като кадровик, а преди този момент дълготраен арбитър във Върховния административен съд, влизането на Дишева в Конституционен съд е еквивалент на вкарването на политкомисар по идеологическата част в деполитизираната войска. В този смисъл, всевъзможни внушения, че номинацията на Атанаска Дишева е заради нейните безспорни качества като правист, бледнеят пред главната ѝ роля, която е изпълнявала в последните пет години във Висш съдебен съвет – на проводник на политико-икономическите ползи в правосъдната власт на олигарха Иво Прокопиев. Далеч не инцидентно е, че, до момента в който Дишева влизаше в кадровия орган, през 2017 година брачният партньор ѝ – юрист Генади Дишев учредяваше партията „ Да, България “ и даже се кандидатура за народен представител .
В исторически проект, с цел да станеш парламентарен арбитър не стига единствено да си добър правист. Вярно е, че по-голямата част от членовете на Конституционен съд са номинирани и определени от президента и от Народното събрание – т.е. се считат за политически номинации, само че истината е, че всеки един от тях е съумял да се дистанцира и да надскочи политическите си пристрастия. Единици са тези конституционни съдии, които може да забележим намерено да разясняват правосъдната власт, още по-малко да показват отзиви по избрани законопроекти, а изцяло изключено по тематики, свързани с Конституцията. И това е обикновено, защото те са призвани да бранят главния закон, а оттова и държавността, даже с цената на борба по стратегически въпроси като участието на България в Европейския съюз.
Пример в тази посока е позицията на конституционните съдии, които не позволиха утвърждението на Истанбулската спогодба, макар безцеремонния лобистки и външен напън, прокарван у нас през медиите от кръга „ Капитал “, а и от политически от обединения като „ Да, България “.
Дори единствено този образец е задоволителен, с цел да покаже, че място в Конституционния съд би трябвало да намират на първо място уважавани адвокати, които в работата си са показали цялостна индиферентност и най-малкото не са се застъпвали за избрани ползи. Точно противоположното показва в съвсем всяко съвещание на Съдийската гилдия и на Племуна на Висш съдебен съвет в миналите пет години Атанаска Дишева. Позициите ѝ постоянно са били предшествани от изявления в изданията на Прокопиев или са се припокривали стилистично и съдържателно с тези на политическите сили, зад които стои точно кръга „ Капитал “. Сякаш, с цел да удостовери всичко това, медийната интензивност на Дишева съвсем без изключения се е свеждала до изявленията в медии, гравитиращи към олигарха.
Като кадровик на правосъдната власт Атанаска Дишева, въпреки и определена от съдиите и надлежно член на Съдийската гилдия, в никакъв случай не е страдала от неналичието на самочувствие да поучава сътрудниците си прокурори и следователи. Дори и повече – още при чуванията на претендента за основен прокурор Иван Гешев, Дишева не е криела своето користолюбие, както към личността на номинирания, а по този начин също и към представляваната от него институция като цяло. И тъкмо тези политически пристрастия и предумишлено отношение към част от правосъдната власт вършат влизането в Конституционен съд на правист като Атанаска Дишева безусловно недопустимо. Най-малкото, тъй като всяко дело обвързвано с третата власт - правосъдната, което би гледала като докладчик, а и на всяко нейно гласоподаване като член на Конституционен съд, ще се гледа като на предумишлено решени. Това безспорно ще хвърли отрицателна светлина върху безпристрастността на Конституционния съд, който в миналите над 30 години битие може да се преглежда като един от дребното останали примери на държавността. Достатъчно е да се даде образец с ролята, която Дишева изигра преди два месеца при дебатите в Народното събрание към ликвидирането на спецправосъдието. Заради безпомощността на правосъдния министър Надежда Йорданова да отбрани личния си законопроект, въпреки и качеството си на кадровик, Дишева бе в ролята на ad hoc министър, с цел да коментира смисъла на препоръчаните текстове. Понастоящем към този момент има формирано конституционно дело против закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурите, чието решение евентуално ще се случи най-рано през есента. Ако в това време Дишева бъде определена за парламентарен арбитър с мандат от девет години, то тя ще има опцията да гласоподава по въпрос, по който към този момент неведнъж е изразявала позиция, която е надалеч от безпристрастна и уповаваща се само на законите и духа на Конституцията.
Наред с всичко дотук, на номинацията на Дишева в правните среди се гледа и като жест на признателност, че съвсем пет години бранеше във Висш съдебен съвет политическите възгледи на провалилия се като претендент за президент някогашен ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов. И, в случай че от Панов не стана политик, въпреки той да беше точно в такава роля като арбитър №1, то мястото на добър правист като Атанаска Дишева е точно в политиката. Факт, който обвинител №1 видя още през 2019 година при неговото чуване във Висш съдебен съвет. Тогава в една от почивките на траялото над 12 часа съвещание, Иван Гешев бе споделил по адрес на Дишева, че „ пред нея стои блестяща политическа кариера “. И въпреки в тези шеговити думи на Гешев Дишева съвсем да привидя опасност, то основният прокурор се оказа прав. Върху този въпрос от „ Продължаваме промяната “ и „ Да, България “ е добре да се замислят изцяло съществено. Видно е, че в партията на Кирил Петков и Асен Василев има сериозен недостиг на готови адвокати. Същото е и в партията на Христо Иванов, въпреки там да имат самочувствието, че разполагат с висока експертиза, видно от обществените изяви на правосъдния министър и член на управлението Надежда Йорданова, включването на Дишева би било от изгода и ще припомня в огромна степен ролята на „ Класната “, която Екатерина Михайлова имаше в Народното събрание, когато на Иван Костов не му се постановяваше да се коалира с политически ГМО-та на Прокопиев. Още повече, че Атанаска Дишева, с изключение на добър правист, е и добър оратор, въпреки и да приказва строго юридически. Така, вместо юрист Генади Дишев, то Народното събрание може да „ завоюва “ с предстоящ избор на сегашния член на Висш съдебен съвет. При това Дишева няма да чака, по този начин или другояче, въпрос на седмици е да стане ясно по кое време ще са идващите предварителни парламентарни избори.
Със сигурност българският парламент би спечелил, в случай че има в редиците си представител на юридическата колегия. От парламентарната естрада Дишева ще може да громи опозицията, да прокарва ремонти в законите или навреме да предотвратява гласуването на недомислици или лобистки, стига партийната дисциплинираност да й го разреши. И противоположното, в Конституционния съд юристът Дишева ще в разделяне и противостоене, от което в последна сметка ще загуби страната. Освен, в случай че задачата на кукловодите не е тази – да разрушат и една от дребното останали институции, която към момента се старае да брани държавността и духа на главния закон от 1991 година, стъпил на главните на Търновската конституция.
Източник: ТРУД.бг
Народното събрание бави избора на нови конституционния съдии към този момент повече от три месеца, точно по причина неналичието на съгласие в ръководещото болшинство, въпреки че изборът на двама нови членове на Конституционен съд не би следвало да е проблем за ръководещите, тъй като за него е нужно нормално болшинство. Междуособиците във властта обаче блокират и този кадрови проблем.
От Политическа партия и Демократична България в началото са се оповестили против номинацията от „ ИТН “ на някогашния ръководител на Народното събрание Ива Митева. Мотивът е повече от чудноват – Митева нямала задоволителен юридически опит, отвън ролята ѝ на специалист по законодателство в Народното събрание от повече от 20 години. Така против кандидатурата на Митева били стартирани други две – на юристите Даниела Доковска и Михаил Екимджиев. И двамата обаче отказали, тъй като не желаели да се разделят с адвокатската си процедура.
В последна сметка от Политическа партия и Демократична България стигнали до номинацията на Атанаска Дишева, която пред обществото щяла да бъде показана като магистрат и най-много като опозиционер на квотата на прокуратурата във Висш съдебен съвет. Последното, въпреки и правилно, не отразява в акуратност действителността. А тя е тази, че на издигането на Дишева за член на Конституционен съд би трябвало да се гледа на първо място като номинация на олигархичния кръг „ Капитал “, изравен зад двете партии във властта – „ смяната “ и градската десница.
И до момента в който Четворната коалиция мъдрува какъв да е другият номиниран като претендент за Конституционния съд, който не би трябвало да зависи от гласовете на трите опозиционни обединения и в същото време да бъде определен бързо, то е добре да се отговори на въпроса – за какво избирането на правист като Атанаска Дишева за парламентарен арбитър не е добра вест за конституционализма у нас.
На първо място, въпреки и добър правист, с пет годишен опит като кадровик, а преди този момент дълготраен арбитър във Върховния административен съд, влизането на Дишева в Конституционен съд е еквивалент на вкарването на политкомисар по идеологическата част в деполитизираната войска. В този смисъл, всевъзможни внушения, че номинацията на Атанаска Дишева е заради нейните безспорни качества като правист, бледнеят пред главната ѝ роля, която е изпълнявала в последните пет години във Висш съдебен съвет – на проводник на политико-икономическите ползи в правосъдната власт на олигарха Иво Прокопиев. Далеч не инцидентно е, че, до момента в който Дишева влизаше в кадровия орган, през 2017 година брачният партньор ѝ – юрист Генади Дишев учредяваше партията „ Да, България “ и даже се кандидатура за народен представител .
В исторически проект, с цел да станеш парламентарен арбитър не стига единствено да си добър правист. Вярно е, че по-голямата част от членовете на Конституционен съд са номинирани и определени от президента и от Народното събрание – т.е. се считат за политически номинации, само че истината е, че всеки един от тях е съумял да се дистанцира и да надскочи политическите си пристрастия. Единици са тези конституционни съдии, които може да забележим намерено да разясняват правосъдната власт, още по-малко да показват отзиви по избрани законопроекти, а изцяло изключено по тематики, свързани с Конституцията. И това е обикновено, защото те са призвани да бранят главния закон, а оттова и държавността, даже с цената на борба по стратегически въпроси като участието на България в Европейския съюз.
Пример в тази посока е позицията на конституционните съдии, които не позволиха утвърждението на Истанбулската спогодба, макар безцеремонния лобистки и външен напън, прокарван у нас през медиите от кръга „ Капитал “, а и от политически от обединения като „ Да, България “.
Дори единствено този образец е задоволителен, с цел да покаже, че място в Конституционния съд би трябвало да намират на първо място уважавани адвокати, които в работата си са показали цялостна индиферентност и най-малкото не са се застъпвали за избрани ползи. Точно противоположното показва в съвсем всяко съвещание на Съдийската гилдия и на Племуна на Висш съдебен съвет в миналите пет години Атанаска Дишева. Позициите ѝ постоянно са били предшествани от изявления в изданията на Прокопиев или са се припокривали стилистично и съдържателно с тези на политическите сили, зад които стои точно кръга „ Капитал “. Сякаш, с цел да удостовери всичко това, медийната интензивност на Дишева съвсем без изключения се е свеждала до изявленията в медии, гравитиращи към олигарха.
Като кадровик на правосъдната власт Атанаска Дишева, въпреки и определена от съдиите и надлежно член на Съдийската гилдия, в никакъв случай не е страдала от неналичието на самочувствие да поучава сътрудниците си прокурори и следователи. Дори и повече – още при чуванията на претендента за основен прокурор Иван Гешев, Дишева не е криела своето користолюбие, както към личността на номинирания, а по този начин също и към представляваната от него институция като цяло. И тъкмо тези политически пристрастия и предумишлено отношение към част от правосъдната власт вършат влизането в Конституционен съд на правист като Атанаска Дишева безусловно недопустимо. Най-малкото, тъй като всяко дело обвързвано с третата власт - правосъдната, което би гледала като докладчик, а и на всяко нейно гласоподаване като член на Конституционен съд, ще се гледа като на предумишлено решени. Това безспорно ще хвърли отрицателна светлина върху безпристрастността на Конституционния съд, който в миналите над 30 години битие може да се преглежда като един от дребното останали примери на държавността. Достатъчно е да се даде образец с ролята, която Дишева изигра преди два месеца при дебатите в Народното събрание към ликвидирането на спецправосъдието. Заради безпомощността на правосъдния министър Надежда Йорданова да отбрани личния си законопроект, въпреки и качеството си на кадровик, Дишева бе в ролята на ad hoc министър, с цел да коментира смисъла на препоръчаните текстове. Понастоящем към този момент има формирано конституционно дело против закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурите, чието решение евентуално ще се случи най-рано през есента. Ако в това време Дишева бъде определена за парламентарен арбитър с мандат от девет години, то тя ще има опцията да гласоподава по въпрос, по който към този момент неведнъж е изразявала позиция, която е надалеч от безпристрастна и уповаваща се само на законите и духа на Конституцията.
Наред с всичко дотук, на номинацията на Дишева в правните среди се гледа и като жест на признателност, че съвсем пет години бранеше във Висш съдебен съвет политическите възгледи на провалилия се като претендент за президент някогашен ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов. И, в случай че от Панов не стана политик, въпреки той да беше точно в такава роля като арбитър №1, то мястото на добър правист като Атанаска Дишева е точно в политиката. Факт, който обвинител №1 видя още през 2019 година при неговото чуване във Висш съдебен съвет. Тогава в една от почивките на траялото над 12 часа съвещание, Иван Гешев бе споделил по адрес на Дишева, че „ пред нея стои блестяща политическа кариера “. И въпреки в тези шеговити думи на Гешев Дишева съвсем да привидя опасност, то основният прокурор се оказа прав. Върху този въпрос от „ Продължаваме промяната “ и „ Да, България “ е добре да се замислят изцяло съществено. Видно е, че в партията на Кирил Петков и Асен Василев има сериозен недостиг на готови адвокати. Същото е и в партията на Христо Иванов, въпреки там да имат самочувствието, че разполагат с висока експертиза, видно от обществените изяви на правосъдния министър и член на управлението Надежда Йорданова, включването на Дишева би било от изгода и ще припомня в огромна степен ролята на „ Класната “, която Екатерина Михайлова имаше в Народното събрание, когато на Иван Костов не му се постановяваше да се коалира с политически ГМО-та на Прокопиев. Още повече, че Атанаска Дишева, с изключение на добър правист, е и добър оратор, въпреки и да приказва строго юридически. Така, вместо юрист Генади Дишев, то Народното събрание може да „ завоюва “ с предстоящ избор на сегашния член на Висш съдебен съвет. При това Дишева няма да чака, по този начин или другояче, въпрос на седмици е да стане ясно по кое време ще са идващите предварителни парламентарни избори.
Със сигурност българският парламент би спечелил, в случай че има в редиците си представител на юридическата колегия. От парламентарната естрада Дишева ще може да громи опозицията, да прокарва ремонти в законите или навреме да предотвратява гласуването на недомислици или лобистки, стига партийната дисциплинираност да й го разреши. И противоположното, в Конституционния съд юристът Дишева ще в разделяне и противостоене, от което в последна сметка ще загуби страната. Освен, в случай че задачата на кукловодите не е тази – да разрушат и една от дребното останали институции, която към момента се старае да брани държавността и духа на главния закон от 1991 година, стъпил на главните на Търновската конституция.
Източник: ТРУД.бг
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ