Азбучник на българския хаос: ГЕРОИ
Всяко време има своите герои. Кои са героите на по този начин наречения Преход?
Воден от желанието си да бъда оптимално справедлив, направих къса социологическа анкета с хора от разнообразни възрасти и специалности и с друго обществено състояние. Нямах предварителни упования и настройки, само че в първия миг бях сюрпризиран от отговорите на събеседниците си. После ги одобрих изцяло.
На първо място в класацията за герои на времето, в което живеем през последните 30 години, са пенсионерите.
Защо?
Първо – тъй като им се наложи да прекарват два/някои три/ разнообразни обществени строя, да изтърпят войни, политически и публични промени, които за един човешки живот са прекалено много. За едни от тях времето през социализма е по-добро със своята сигурност, работа и пенсии за всички. За други такова е времето преди него, само че единомислещо е мнението, че през днешния ден времето за пенсионерите е най-лошото. За ръководещите в България пенсионерите са второ качество хора, чиято задача е да пълнят пенсионните фондове и след това много-много да не се задържат на този свят, с цел да може парите от същите тези фондове да бъдат откраднати от държавата/през социализма/, а през днешния ден и от частни лица. Няма друга страна в Европа, в която процентът на пенсията по отношение на заплатата да е толкоз невисок и може да се каже, че болшинството пенсионери са обречени на апетит и беднотия. Да, да си пенсионер и да оцелееш е същинско мъжество в спокойно време. Спомням си, когато бях дребен, бабите и дядовците ни постоянно имаха за внучетата закътан по някой лев, я за топка, я за бонбони, я за нещо друго. Днес това могат да си разрешат малко на брой. Самите възрастни хора доста постоянно разчитат на помощ от децата си, с цел да си закупят храна, медикаменти и да си платят отоплението през зимата.
Втората причина за героизма на възрастните хора е нуждата да преминат на остарели години през нечувана преди този момент техническа гражданска война, да им се постанова на остарели години да учат компютри, мобилни телефони и други сходни нововъведения. Според формалната статистика 10 % от пенсионерите през последните двадесет години са се възползвали от разнообразни стратегии, с цел да се научат да работят на компютър/причината е желанието им да поддържат връзка с децата си в чужбина/. Да работят с мобилни телефони се научиха от близки и съседи, отново по същите аргументи.
И третата съществена причина – днешните пенсионери изгубиха децата и внучетата си, които всеобщо не престават да емигрират в чужбина. Помним повестта на Елин Пелин „ Гераците ”, в която се споделя за разпада на идиличното патриархално общество. Днес този разпад продължава на друго равнище. Разпада се фамилията. Децата и внуците емигрираха и не престават да емигрират. Възрастните хора останаха да живеят в пустите домове сами, като кукувици. Лишени от обществени контакти, заболели и загърбени от здравната система, тяхното мъжество не е мотив за горделивост, а белег за крушението на България. И най-после да не забравим да прибавим, че още веднъж са пенсионерите са на мушката на битовите нарушители, обирджии, телефонни измамници и още какви ли не вандали.
Пенсионерите – днешни герои на България! Звучи толкоз тъжно, че изгубва смисъла си.
На въпроса ми кои са антигероите на нашето време, моите събеседници дадоха отговор: политиците.
Но за това различен път.
……
" Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Воден от желанието си да бъда оптимално справедлив, направих къса социологическа анкета с хора от разнообразни възрасти и специалности и с друго обществено състояние. Нямах предварителни упования и настройки, само че в първия миг бях сюрпризиран от отговорите на събеседниците си. После ги одобрих изцяло.
На първо място в класацията за герои на времето, в което живеем през последните 30 години, са пенсионерите.
Защо?
Първо – тъй като им се наложи да прекарват два/някои три/ разнообразни обществени строя, да изтърпят войни, политически и публични промени, които за един човешки живот са прекалено много. За едни от тях времето през социализма е по-добро със своята сигурност, работа и пенсии за всички. За други такова е времето преди него, само че единомислещо е мнението, че през днешния ден времето за пенсионерите е най-лошото. За ръководещите в България пенсионерите са второ качество хора, чиято задача е да пълнят пенсионните фондове и след това много-много да не се задържат на този свят, с цел да може парите от същите тези фондове да бъдат откраднати от държавата/през социализма/, а през днешния ден и от частни лица. Няма друга страна в Европа, в която процентът на пенсията по отношение на заплатата да е толкоз невисок и може да се каже, че болшинството пенсионери са обречени на апетит и беднотия. Да, да си пенсионер и да оцелееш е същинско мъжество в спокойно време. Спомням си, когато бях дребен, бабите и дядовците ни постоянно имаха за внучетата закътан по някой лев, я за топка, я за бонбони, я за нещо друго. Днес това могат да си разрешат малко на брой. Самите възрастни хора доста постоянно разчитат на помощ от децата си, с цел да си закупят храна, медикаменти и да си платят отоплението през зимата.
Втората причина за героизма на възрастните хора е нуждата да преминат на остарели години през нечувана преди този момент техническа гражданска война, да им се постанова на остарели години да учат компютри, мобилни телефони и други сходни нововъведения. Според формалната статистика 10 % от пенсионерите през последните двадесет години са се възползвали от разнообразни стратегии, с цел да се научат да работят на компютър/причината е желанието им да поддържат връзка с децата си в чужбина/. Да работят с мобилни телефони се научиха от близки и съседи, отново по същите аргументи.
И третата съществена причина – днешните пенсионери изгубиха децата и внучетата си, които всеобщо не престават да емигрират в чужбина. Помним повестта на Елин Пелин „ Гераците ”, в която се споделя за разпада на идиличното патриархално общество. Днес този разпад продължава на друго равнище. Разпада се фамилията. Децата и внуците емигрираха и не престават да емигрират. Възрастните хора останаха да живеят в пустите домове сами, като кукувици. Лишени от обществени контакти, заболели и загърбени от здравната система, тяхното мъжество не е мотив за горделивост, а белег за крушението на България. И най-после да не забравим да прибавим, че още веднъж са пенсионерите са на мушката на битовите нарушители, обирджии, телефонни измамници и още какви ли не вандали.
Пенсионерите – днешни герои на България! Звучи толкоз тъжно, че изгубва смисъла си.
На въпроса ми кои са антигероите на нашето време, моите събеседници дадоха отговор: политиците.
Но за това различен път.
……
" Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ