Потокът емигранти от Балканите към ЕС расте и не е само към Германия
Всяко лято новите данни за популацията на Западните Балкани повдигат въпроса за приключването на хора от шестте страни, които към момента не са в Европейски Съюз. За обезлюдяването и най-голямата демографска рецесия в спокойно време в региона се приказва постоянно, само че в миг, когато още веднъж се чакат решения за бъдещето му в Обединена Европа, новите данни на Евростат водят към тревожна равносметка.
Стотиците хиляди напускащи освен се усилват (независимо, че някои от тях се връщат). Те се преселват във все по-дълъг лист страни, в това число някои от по-успешните източноевропейски образци за развиване в Европейски Съюз.
А до момента в който Западна Европа се изправя пред личните си демографски проблеми, някои от до неотдавна " най-младите страни " на изток застаряват. Дори в относително нови балкански членки на Европейски Съюз като Хърватия управляващите търсят незабавни ограничения, откакто огромен % от популацията се оказа отвън родината.
Общо 228 хиляди души от Западните Балкани (без Хърватия) са се записали за пръв път като живеещи в Европейски Съюз през предходната година. Това сочат данните на Евростат за издадените за пръв път разрешителни на жители на трети страни. За Албания те са над 62 хиляди, за Босна и Херцеговина и Сърбия - по над 50 хиляди, над 34 хиляди за жители на Косово и над 24 хиляди за Северна Македония. Малко са само черногорците, получили такива разрешителни, само че даже в страната с публично малко над 620 000 жители броят им не стопира да нараства последните години, както демонстрира графиката. " Първите разрешителни " са главно за работа, демонстрират данните на Евростат. Малка част са за обучение: при Косово те са единствено 954 предходната година (данни за всички страни в ЕС), при Черна гора - едвам 349, при Северна Македония - 1121, при Албания - 2436, Сърбия - 2354, Босна и Херцеговина - 2352.
Евростат брои в тези данни единствено получилите позволение за пръв път, без да ги счита за непрекъснато пребиваващив съответната страна от Европейски Съюз. Не е известно какъв брой са случаите, при които дадена страна е издала позволение, получилият го е отишъл в друга членка или се е върнал в родината и се е преселил по-късно.
Лошият образец на Хърватия
Това се случва освен в балканските страни отвън Европейски Съюз. Докато при България и Румъния наклонността, за която се написа от години, се резервира, казусът единствено се утежнява в Хърватия, която има доста по-малко население и от двете. Германската статистическа работа разгласява през юли данни, съгласно които приблизително 74 българи, 79 хървати и 180 румънци емигрират всеки ден. Населението на България обаче е малко под 7 млн., на Румъния - над 19 млн. Хърватското е едвам малко над четири милиона.
Според немските управляващи близо 400 хиляди хървати (равни на съвсем 10% от населението) живеят в Германия.
Хърватската статистическа работа (DZS) разгласява предишния месец данни, съгласно които емигриралите от страната през 2018 година са 39 515 души, а имигриралите (в тази статистика се включват и чужденци, и върнали се в страната хървати) - 13 486. Повечето от тях са на възраст сред 20 и 39 година и болшинството (55%) са отишли в Германия. Докато измежду емигрантите едвам 8% са непознати жители, измежду имигрантите две трети (67%) са такива.
Това значи, че върналите се хървати са много под 10 хиляди Според Евростат популацията на Хърватия е намаляло през 2018 година с 29.3 хиляди души по отношение на миналата. Премиерът Андрей Пленкович предизвести неотдавна, че демографското предизвикателство е " главно за оцеляването " на хърватската нация. Същевременно ограниченията, които той разгласи, са познатите, свързани с раждаемостта, а не със основаване на по-привлекателна среда за трудоспособните сега млади жители.
Не единствено Германия
В страни като Босна и Херцеговина всеобщо се учи немски. " Харесвам Германия. Харесва ми, че всичко си е на мястото и всичко е предсказуемо, " изяснява за " Шпигел " 24-годишен курсист. В публикацията е даден образец с исторически значимия град Яйце, останал (на хартия) единствено с 27 хиляди души при 45 хиляди през 1991 година Говорейки за продължаващата миграция от Балканите, създателят отбелязва: " Щом Европа няма да пристигна на Балканите, Балканите ще би трябвало да отидат при Европа. "
Погледът на босненците обаче не всеки път е насочен към Берлин. Данните от Евростат сочат, че те все по-често избират също обезлюдяващата се Хърватия. От над 1000 души през 2013 година преместилите се там през днешния ден са съвсем 13 хиляди След Германия и Хърватия идващият им избор е Словения - от малко над 3200 през 2009 година броят на първите разрешителни е повишен на 15.7 хиляди за предходната година.
© Associated Press
Жителите на Косово и Албания бяха измежду най-проевропейски настроените още в края на 90-те години. На тази фотография от 2008 косовска проява във Франфурт благодари на Берлин, че признава решението за оповестяване на самостоятелност.
За жителите на Северна Македония идващите три най-предпочитани страни са Италия, Хърватия и Словения - с по над 2000 души. Ако обаче страните от някогашна Югославия са желани дестинации едвам от няколко години, при Италия се следи еволюционен спад след 9000 получили позволение през 2009 година Албанците са единствените, за които Германия не е най-предпочитаната дестинация - тя е след Гърция и Италия. Интересът им към Германия е от последните години - през 2009 година едвам 443-ма души са получили разрешителни там - скокът през предходната година е над 22 пъти.
В сръбския случай броят разрешителни в Германия също нараства внезапно (при 4 хиляди през 2009 г.). С времето обаче се резервира и усилва наклонността за миграция към Унгария, Австрия и Словения, появяват се и нови страни на картата - Словакия и Малта. Франция, Хърватия, Италия, Австрия и Словения са идващият след Германия избор за жителите на Косово.
Повод за безпокойствие
Това са единствено формалните данни. Не е известно какъв брой остават нелегално в страната или са в " сивата " зона - процедура, позната и на България. И преди, и след 2007 година част от работещите в чужбина българи не са такива на хартия, защото по персонални документи още са с непрекъснат адрес в страната.
За България тези цифри за Западните Балкани може да звучат като предстоящи резултати - от страната предходната година са си тръгнали над 30 хиляди души, а доста по-малко са върналите се. Те може и да наподобяват обикновено, в случай че страните, за които става дума, са в тежко икономическо състояние. Освен това единствено в Европейския съюз милиони поданици на други страни членки живеят в друга.
Съпоставени с популацията на страните от Западните Балкани обаче, те допускат, че единствено за година 2.2% от албанците, 2.1% от македонците, 2% от косоварите, 1.5% от босненците и 1.3% от сърбите са се регистрилали в страна от Европейски Съюз през 2018 година При черногорците делът е бил минимален - 0.5 на 100. Този поток от страни, към този момент изгубили огромна част от популацията си от югославските войни насам (или в албанския случай поради цялостния срив на институции и икономика) през 90-те, ги оставя без квалифицирани (и не напълно квалифицирани) фрагменти, до момента в който се пробват да укрепят стопанските системи си.
А броените регистрации са единствено издадените за първи път. Кръговата миграция, присъща и за елементи от популацията на тези страни, значи, че част от получилите такива позволения се връщат. Същевременно съвсем 2% от македонците и 4% от косоварите са обитавали в Германия в даден миг от миналите 10 години. В част от тези страни действителният дял може да е по-голям. Северна Македония да вземем за пример не е имала броене от началото на предишното десетилетие и доста специалисти настояват, че популацията през днешния ден би било със стотици хиляди по-малко от записаното от Евростат (и разчитащо и на национални данни). В Босна последното е било през 2013 година, а от този момент над 130 хиляди позволения за престояване са издадени за пръв път в Европейски Съюз - 4% от жителите по данни от същата година.
Според същите статистики към 228 хиляди са пристигналите в страни от Европейски Съюз поданици на Западните Балкани. Това са 1.2 на 100 от общото население на балканските страни отвън Европейски Съюз. Числото обаче дава отговор единствено на получилите позволение за престояване за пръв път тази година.
Не всичко зависи от Германия
Притокът на чужденци в Германия - който в действителност би трябвало да се усили с либерализацията на законодателството за трети страни следващата година - се дължи на неспирното разгръщане към този момент над десетилетие. Страховете от криза значат, че той може да намалее.
Трудовите мигранти обаче вземат решение казуса със затварящите се порти, като търсят отворени. Това демонстрират и общите статистики за разрешителните за престояване, издадени в Европейски Съюз. В Германия са отишли предходната година единствено към четвърт от всички поданици на страните от Западните Балкани (извън ЕС), получили позволение за престояване в Европейски Съюз, са избрали Германия.
На най-голямата стопанска система в Европа се пада и към една пета от целия поток издадени нови разрешителни за престояване (543 хиляди от съвсем 2.68 млн.). Следват другите четири огромни западни - Испания, Франция, Италия и Англия. Над 100 хиляди са и издадените от Швеция (с население под 10 млн. души), само че прави усещане и нарастването при не толкоз обичайни дестинации като Чехия, другояче описваната като емигрантска страна Хърватия, " антимигрантската " Унгария. Само при Полша, чиято стопанска система се захранваше няколко години от украинци, е записан сериозен спад - от 683 хиляди на 92 хиляди - само че Евростат отбелязва, че данните са краткотрайни.
Увеличение има и при Словения и Словакия. То се следи в миг, когато на фона на Брекзит разрешителните за Обединеното кралство бележат внезапен спад. Повечето са за работа - с изключение на петте огромни стопански системи и Ирландия в никой различен случай тези разрешителни не се мерят в няколко десетки хиляди. В чешкия случай има 12 хиляди нови студенти, в датския - 11 хиляди, само че броят е съвсем същият като предходната година. Повечето разрешителни в Европа са издадени за работа.
Данните значат, че чужденците отвън Европейски Съюз, били те от Балканите, Украйна или другаде в Европа, все по-често откриват други, също сполучливи стопански системи в блока, с цел да търсят реализация на трудовите им пазари. Това значи, че даже немската врата да се затвори, ще се отвори друга. Преселилите се във Англия са намалели поради Брекзит, само че са се нараснали другаде.
Когато мислят за обезлюдяване, нормално европейските специалисти цитират случая на Ирландия, съумяла за относително малко време да притегли стотици хиляди от диаспората си, да ги задържи и с тях да построи работеща стопанска система. Проблемът е, че популацията в трудоспособна възраст в балканските страни понижава, а с това времето им да изградят " нова Ирландия " се свива (отнася се и за България).
© Associated Press
На хилядите бежанци от войните отстъпиха място хиляди мигранти, търсещи по-добър живот.
Бавно, само че несъмнено на Балканите пораства и коефициентът на възрастова взаимозависимост - броят на хората над 65 година на всеки 100 сред 15 и 64 година От малко над 16 в Северна Македония и Албания при започване на десетилетието той към този момент е надлежно 19.5 и 19.7. От 10.9 през 2016 година този на Косово, " най-младата страна в Европа ", се усилва до 12.1 за 3 години (липсват данни за предишните), сръбският - от 25.1 на 30.3 за десетилетие (за съпоставяне в България скокът е от 26.5 на 32.5 за същия период). При Албания и Сърбия общият приръст на хората над 65 година като дял от популацията (2008-2018 г.) е надлежно 3.6 и 2.7 пункта, над междинното за Европейски Съюз.
Тези процеси се следят в цяла Европа. В случая на всеобщата балканска емиграция обаче те допускат, че от ден на ден хора в дейна възраст ще напущат страната си. Хърватският, румънският и българският образец демонстрират, че влизането в Европейски Съюз не може с магическа пръчица да реши проблемите на страните претенденти, чието население бяха от неприятните условия и несигурното бъдеще. Само промени - вероятно подтиквани от договарянията с Европейски Съюз - могат да оказват помощ.
Стотиците хиляди напускащи освен се усилват (независимо, че някои от тях се връщат). Те се преселват във все по-дълъг лист страни, в това число някои от по-успешните източноевропейски образци за развиване в Европейски Съюз.
А до момента в който Западна Европа се изправя пред личните си демографски проблеми, някои от до неотдавна " най-младите страни " на изток застаряват. Дори в относително нови балкански членки на Европейски Съюз като Хърватия управляващите търсят незабавни ограничения, откакто огромен % от популацията се оказа отвън родината.
Общо 228 хиляди души от Западните Балкани (без Хърватия) са се записали за пръв път като живеещи в Европейски Съюз през предходната година. Това сочат данните на Евростат за издадените за пръв път разрешителни на жители на трети страни. За Албания те са над 62 хиляди, за Босна и Херцеговина и Сърбия - по над 50 хиляди, над 34 хиляди за жители на Косово и над 24 хиляди за Северна Македония. Малко са само черногорците, получили такива разрешителни, само че даже в страната с публично малко над 620 000 жители броят им не стопира да нараства последните години, както демонстрира графиката. " Първите разрешителни " са главно за работа, демонстрират данните на Евростат. Малка част са за обучение: при Косово те са единствено 954 предходната година (данни за всички страни в ЕС), при Черна гора - едвам 349, при Северна Македония - 1121, при Албания - 2436, Сърбия - 2354, Босна и Херцеговина - 2352.
Евростат брои в тези данни единствено получилите позволение за пръв път, без да ги счита за непрекъснато пребиваващив съответната страна от Европейски Съюз. Не е известно какъв брой са случаите, при които дадена страна е издала позволение, получилият го е отишъл в друга членка или се е върнал в родината и се е преселил по-късно.
Лошият образец на Хърватия
Това се случва освен в балканските страни отвън Европейски Съюз. Докато при България и Румъния наклонността, за която се написа от години, се резервира, казусът единствено се утежнява в Хърватия, която има доста по-малко население и от двете. Германската статистическа работа разгласява през юли данни, съгласно които приблизително 74 българи, 79 хървати и 180 румънци емигрират всеки ден. Населението на България обаче е малко под 7 млн., на Румъния - над 19 млн. Хърватското е едвам малко над четири милиона.
Според немските управляващи близо 400 хиляди хървати (равни на съвсем 10% от населението) живеят в Германия.
Хърватската статистическа работа (DZS) разгласява предишния месец данни, съгласно които емигриралите от страната през 2018 година са 39 515 души, а имигриралите (в тази статистика се включват и чужденци, и върнали се в страната хървати) - 13 486. Повечето от тях са на възраст сред 20 и 39 година и болшинството (55%) са отишли в Германия. Докато измежду емигрантите едвам 8% са непознати жители, измежду имигрантите две трети (67%) са такива.
Това значи, че върналите се хървати са много под 10 хиляди Според Евростат популацията на Хърватия е намаляло през 2018 година с 29.3 хиляди души по отношение на миналата. Премиерът Андрей Пленкович предизвести неотдавна, че демографското предизвикателство е " главно за оцеляването " на хърватската нация. Същевременно ограниченията, които той разгласи, са познатите, свързани с раждаемостта, а не със основаване на по-привлекателна среда за трудоспособните сега млади жители.
Не единствено Германия
В страни като Босна и Херцеговина всеобщо се учи немски. " Харесвам Германия. Харесва ми, че всичко си е на мястото и всичко е предсказуемо, " изяснява за " Шпигел " 24-годишен курсист. В публикацията е даден образец с исторически значимия град Яйце, останал (на хартия) единствено с 27 хиляди души при 45 хиляди през 1991 година Говорейки за продължаващата миграция от Балканите, създателят отбелязва: " Щом Европа няма да пристигна на Балканите, Балканите ще би трябвало да отидат при Европа. "
Погледът на босненците обаче не всеки път е насочен към Берлин. Данните от Евростат сочат, че те все по-често избират също обезлюдяващата се Хърватия. От над 1000 души през 2013 година преместилите се там през днешния ден са съвсем 13 хиляди След Германия и Хърватия идващият им избор е Словения - от малко над 3200 през 2009 година броят на първите разрешителни е повишен на 15.7 хиляди за предходната година.
© Associated Press
Жителите на Косово и Албания бяха измежду най-проевропейски настроените още в края на 90-те години. На тази фотография от 2008 косовска проява във Франфурт благодари на Берлин, че признава решението за оповестяване на самостоятелност.
За жителите на Северна Македония идващите три най-предпочитани страни са Италия, Хърватия и Словения - с по над 2000 души. Ако обаче страните от някогашна Югославия са желани дестинации едвам от няколко години, при Италия се следи еволюционен спад след 9000 получили позволение през 2009 година Албанците са единствените, за които Германия не е най-предпочитаната дестинация - тя е след Гърция и Италия. Интересът им към Германия е от последните години - през 2009 година едвам 443-ма души са получили разрешителни там - скокът през предходната година е над 22 пъти.
В сръбския случай броят разрешителни в Германия също нараства внезапно (при 4 хиляди през 2009 г.). С времето обаче се резервира и усилва наклонността за миграция към Унгария, Австрия и Словения, появяват се и нови страни на картата - Словакия и Малта. Франция, Хърватия, Италия, Австрия и Словения са идващият след Германия избор за жителите на Косово.
Повод за безпокойствие
Това са единствено формалните данни. Не е известно какъв брой остават нелегално в страната или са в " сивата " зона - процедура, позната и на България. И преди, и след 2007 година част от работещите в чужбина българи не са такива на хартия, защото по персонални документи още са с непрекъснат адрес в страната.
За България тези цифри за Западните Балкани може да звучат като предстоящи резултати - от страната предходната година са си тръгнали над 30 хиляди души, а доста по-малко са върналите се. Те може и да наподобяват обикновено, в случай че страните, за които става дума, са в тежко икономическо състояние. Освен това единствено в Европейския съюз милиони поданици на други страни членки живеят в друга.
Съпоставени с популацията на страните от Западните Балкани обаче, те допускат, че единствено за година 2.2% от албанците, 2.1% от македонците, 2% от косоварите, 1.5% от босненците и 1.3% от сърбите са се регистрилали в страна от Европейски Съюз през 2018 година При черногорците делът е бил минимален - 0.5 на 100. Този поток от страни, към този момент изгубили огромна част от популацията си от югославските войни насам (или в албанския случай поради цялостния срив на институции и икономика) през 90-те, ги оставя без квалифицирани (и не напълно квалифицирани) фрагменти, до момента в който се пробват да укрепят стопанските системи си.
А броените регистрации са единствено издадените за първи път. Кръговата миграция, присъща и за елементи от популацията на тези страни, значи, че част от получилите такива позволения се връщат. Същевременно съвсем 2% от македонците и 4% от косоварите са обитавали в Германия в даден миг от миналите 10 години. В част от тези страни действителният дял може да е по-голям. Северна Македония да вземем за пример не е имала броене от началото на предишното десетилетие и доста специалисти настояват, че популацията през днешния ден би било със стотици хиляди по-малко от записаното от Евростат (и разчитащо и на национални данни). В Босна последното е било през 2013 година, а от този момент над 130 хиляди позволения за престояване са издадени за пръв път в Европейски Съюз - 4% от жителите по данни от същата година.
Според същите статистики към 228 хиляди са пристигналите в страни от Европейски Съюз поданици на Западните Балкани. Това са 1.2 на 100 от общото население на балканските страни отвън Европейски Съюз. Числото обаче дава отговор единствено на получилите позволение за престояване за пръв път тази година.
Не всичко зависи от Германия
Притокът на чужденци в Германия - който в действителност би трябвало да се усили с либерализацията на законодателството за трети страни следващата година - се дължи на неспирното разгръщане към този момент над десетилетие. Страховете от криза значат, че той може да намалее.
Трудовите мигранти обаче вземат решение казуса със затварящите се порти, като търсят отворени. Това демонстрират и общите статистики за разрешителните за престояване, издадени в Европейски Съюз. В Германия са отишли предходната година единствено към четвърт от всички поданици на страните от Западните Балкани (извън ЕС), получили позволение за престояване в Европейски Съюз, са избрали Германия.
На най-голямата стопанска система в Европа се пада и към една пета от целия поток издадени нови разрешителни за престояване (543 хиляди от съвсем 2.68 млн.). Следват другите четири огромни западни - Испания, Франция, Италия и Англия. Над 100 хиляди са и издадените от Швеция (с население под 10 млн. души), само че прави усещане и нарастването при не толкоз обичайни дестинации като Чехия, другояче описваната като емигрантска страна Хърватия, " антимигрантската " Унгария. Само при Полша, чиято стопанска система се захранваше няколко години от украинци, е записан сериозен спад - от 683 хиляди на 92 хиляди - само че Евростат отбелязва, че данните са краткотрайни.
Увеличение има и при Словения и Словакия. То се следи в миг, когато на фона на Брекзит разрешителните за Обединеното кралство бележат внезапен спад. Повечето са за работа - с изключение на петте огромни стопански системи и Ирландия в никой различен случай тези разрешителни не се мерят в няколко десетки хиляди. В чешкия случай има 12 хиляди нови студенти, в датския - 11 хиляди, само че броят е съвсем същият като предходната година. Повечето разрешителни в Европа са издадени за работа.
Данните значат, че чужденците отвън Европейски Съюз, били те от Балканите, Украйна или другаде в Европа, все по-често откриват други, също сполучливи стопански системи в блока, с цел да търсят реализация на трудовите им пазари. Това значи, че даже немската врата да се затвори, ще се отвори друга. Преселилите се във Англия са намалели поради Брекзит, само че са се нараснали другаде.
Когато мислят за обезлюдяване, нормално европейските специалисти цитират случая на Ирландия, съумяла за относително малко време да притегли стотици хиляди от диаспората си, да ги задържи и с тях да построи работеща стопанска система. Проблемът е, че популацията в трудоспособна възраст в балканските страни понижава, а с това времето им да изградят " нова Ирландия " се свива (отнася се и за България).
© Associated Press
На хилядите бежанци от войните отстъпиха място хиляди мигранти, търсещи по-добър живот.
Бавно, само че несъмнено на Балканите пораства и коефициентът на възрастова взаимозависимост - броят на хората над 65 година на всеки 100 сред 15 и 64 година От малко над 16 в Северна Македония и Албания при започване на десетилетието той към този момент е надлежно 19.5 и 19.7. От 10.9 през 2016 година този на Косово, " най-младата страна в Европа ", се усилва до 12.1 за 3 години (липсват данни за предишните), сръбският - от 25.1 на 30.3 за десетилетие (за съпоставяне в България скокът е от 26.5 на 32.5 за същия период). При Албания и Сърбия общият приръст на хората над 65 година като дял от популацията (2008-2018 г.) е надлежно 3.6 и 2.7 пункта, над междинното за Европейски Съюз.
Тези процеси се следят в цяла Европа. В случая на всеобщата балканска емиграция обаче те допускат, че от ден на ден хора в дейна възраст ще напущат страната си. Хърватският, румънският и българският образец демонстрират, че влизането в Европейски Съюз не може с магическа пръчица да реши проблемите на страните претенденти, чието население бяха от неприятните условия и несигурното бъдеще. Само промени - вероятно подтиквани от договарянията с Европейски Съюз - могат да оказват помощ.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ