Откъде идват детските страхове
Всяко дете изпитва боязън от тъмното: някои го преодоляват по-лесно и по-бързо, при други този интервал е по-дълъг и по-болезнен. Откъде идва страхът и по какъв начин да помогнем, разказва психоложката Кристина Аверина.
„ Майка ми ме изплаши със бухал… “ - един мой другар показа това признание с мен. На запотения прозорец в кухнята майката нарисувала две очи и щръкнали перушина над тях.
Очевидно, по този некадърен метод е желала да реализира смирение. Само че, реализира различен резултат – момичето избягало в другата стая, а по-късно събрало храброст, отишло до прозореца и изтрило ужасните „ очи “.
Какво ни споделя тази история
На първо място по какъв начин ние възрастните постоянно несъзнателно провокираме възприятие на боязън у детето, употребявайки на фолклорни герои: вещици, дяволи, вълци, чудовища и т. н. По-късно обаче децата интензивно употребяват това, към този момент ни манипулират.
Например, вечер майката предизвиква сина си да бъде самоуверен, самостоятелен и да отиде да си измие зъбите преди лягане. А хлапето дава отговор, че го е боязън, тъй като в банята несъмнено „ има някой “. Така то или моли родителите да му оказват помощ, или се пробва да избегне неприятна хигиенична процедура.
Снимка: Getty
Когато върша проучвания в съдебно-психологическите експертизи, постоянно виждам нарасналата тревога и боязън от тъмното при деца под 7 години. Като предписание повода са фамилните кавги, изключително през нощта, които децата чуват.
Как да помогнем
Ако детето каже, че се опасява да влезе в тъмна стая, го попитайте къде съгласно него е „ чудовището “, което го плаши. Отидете заедно в стаята, без да включвате осветлението.
Повторете това „ странствуване “ няколко пъти и възприятието на боязън ще изчезне. Това е същото като да изтрие очите на бухала от изпотения прозорец. Детето се опасява да влезе в тъмна стая и категорично отхвърля да спи единствено.
Страхът от тъмното се появява по разнообразни аргументи.
До 6-7-годишна възраст филмите на ужасите, героите от компютърни игри и разнообразни „ истории на ужасите “ могат да се трансфорат в източник на боязън.
„ Детето елементарно се впечатлява и за известно време изпитва мощни страсти на боязън, само че по-късно страховете минават “, споделя психоложката Валерия Мироненко.
Ако това възприятие се прояви в по-късна възраст, е належащо да се проучват психическите аргументи: каква е обстановката в фамилията, има ли спорове сред родителите, по какъв начин детето построява връзки с връстниците си и така нататък
Снимка: Getty
Как да помогнем
Ако детето се опасява да остане единствено в стаята преди лягане, прекарайте това време с него, прочетете книга, хванете го за ръка, дайте му да разбере, че всичко е умерено и че няма от какво да се опасява. Не забравяйте да оставите нощната лампа.
Няма по какъв начин непрекъснато да приспивате детето и да чакате всяка вечер да го чакате да заспи. През нощта може да се разсъни и ще се уплаши, като не откри мама или баща наоколо. И идващия път в никакъв случай няма да остане самичък в стаята си.
- Намалете, изключително вечер, броя на джаджи и гледането на телевизия – нещо, което мощно възбужда нервната система.
- Следвайте дневния режим и слагайте детето да спи едновременно.
- Говорете с него, дано опише за какво се опасява от тъмното, какво тъкмо го плаши. Нека ви опише за възприятията си, без вие да ги омаловажавате или да ги подценявате с фразите „ стига нелепости “, „ не се опасявай, мъж си “, „ стой да се страхуваш и да се държиш като бебе “.
- Четенето на детето на терапевтични приказки, които пресъздават подобен сюжет, оказва помощ доста.
Има възрастов боязън от тъмното, който отминава с времето, а има и подобен, зад който се крие по-дълбок боязън. Нека разберем.
От 0 до 3 години децата се опасяват от остри звуци, доближаване на огромни предмети, от непознати. Страхуват се също по този начин да не изгубят майка си, изяснява психологът Светлана Дулепова.
От 3 до 4 години - приказни герои като Баба Яга, стоглавата Ламя провокират боязън.
Децата на тази възраст се опасяват от тъмното, огъня, водата. Може да заобикалят лекари с бели престилки, които поставят инжекции.
От 5 до 6 години - децата се опасяват да бъдат сами, усещат се неловко на нови места, на тази възраст се прибавя и страхът от гибелта.
От 7 до 11 години – не престават да се опасяват от насмешки и към това се прибавя страхът, че не се оправят със задачата, плашат се от непознати, както и от височини и надълбоко.
Възрастовият боязън от тъмното изчезва, откакто родителите покажат на детето: няма от какво да се опасяват. Примерно, като изключат светлината и останат дружно с него в тъмното, с цел да се убеди, че стаята е безвредна. Страхът от тъмното изчезва нормално след 5 години.
А има и различен вид. Зад страха от тъмното се крие различен, по-дълбок боязън. Например страхът от самотата: боязън не загубя майка си, боязън, че никой няма потребност от него.
Мона Василева / Новите родители
