Слагаме нечетен брой ястия на трапезата за Бъдни вечер
Всяко ястие носи специфична символика за здраве и обилие през новата година
Бъдни вечер на 24 декември е една от най-важните вечери в българския национален календар, събираща фамилията към най-богатата на знаци софра. Това е последната вечеря от строгия Коледен пост, която приготвя вярващите за Рождество Христово.
Традицията повелява ястията на масата да бъдат нечетен брой – най-често 7, 9 или 11. Числото 7 се свързва с дните от седмицата, 9 символизира времето на бременността на Дева Мария, а в някои райони се поставят 12 ястия поради месеците в годината, оповестява БНР.
Символиката на обредния самун
Централно място заема содената питка с пара, известна още като „ боговица “ или „ бъдняк “. Тя се подготвя без яйца и мляко и постоянно се украсява с тестени фигури, изобразяващи житни класове, рало или кошара – знаци на труда и плодородието.
" Късметът и благодатта през новата година ще съпътстват този, в чието парче се падне парата ", гласи националното поверие. Първото разчупено парче постоянно се оставя пред иконата за Богородица, а второто е за къщата.
Традиционните гозби и техният смисъл
Всяка храна на празничната маса носи свое обръщение. Сармите и пълнените чушки, със своята завита форма, символизират зачеването и новия живот. Постният боб припомня за силата на дребното зрънце да изхрани мнозина, а тиквеникът и ошавът (компот от сушени плодове) имат за цел да „ подсладят “ ориста на стопаните.
На масата наложително би трябвало да участват чесън за предотвратяване от заболявания, мед за наслада в връзките и орехи. Според обичая, след вечеря всеки избира орех и го чупи – в случай че ядката е здрава и бяла, годината ще бъде сполучлива.
Ритуалът с трапезата
Етнографите напомнят едно от най-красивите вярвания: на Бъдни вечер небето се отваря и душите на предците ни идват, с цел да споделят вечерята. Поради тази причина трапезата не се раздига през цялата нощ – това е знак на почитание към корените и безконечния цикъл на живота.
Бъдни вечер на 24 декември е една от най-важните вечери в българския национален календар, събираща фамилията към най-богатата на знаци софра. Това е последната вечеря от строгия Коледен пост, която приготвя вярващите за Рождество Христово.
Традицията повелява ястията на масата да бъдат нечетен брой – най-често 7, 9 или 11. Числото 7 се свързва с дните от седмицата, 9 символизира времето на бременността на Дева Мария, а в някои райони се поставят 12 ястия поради месеците в годината, оповестява БНР.
Символиката на обредния самун
Централно място заема содената питка с пара, известна още като „ боговица “ или „ бъдняк “. Тя се подготвя без яйца и мляко и постоянно се украсява с тестени фигури, изобразяващи житни класове, рало или кошара – знаци на труда и плодородието.
" Късметът и благодатта през новата година ще съпътстват този, в чието парче се падне парата ", гласи националното поверие. Първото разчупено парче постоянно се оставя пред иконата за Богородица, а второто е за къщата.
Традиционните гозби и техният смисъл
Всяка храна на празничната маса носи свое обръщение. Сармите и пълнените чушки, със своята завита форма, символизират зачеването и новия живот. Постният боб припомня за силата на дребното зрънце да изхрани мнозина, а тиквеникът и ошавът (компот от сушени плодове) имат за цел да „ подсладят “ ориста на стопаните.
На масата наложително би трябвало да участват чесън за предотвратяване от заболявания, мед за наслада в връзките и орехи. Според обичая, след вечеря всеки избира орех и го чупи – в случай че ядката е здрава и бяла, годината ще бъде сполучлива.
Ритуалът с трапезата
Етнографите напомнят едно от най-красивите вярвания: на Бъдни вечер небето се отваря и душите на предците ни идват, с цел да споделят вечерята. Поради тази причина трапезата не се раздига през цялата нощ – това е знак на почитание към корените и безконечния цикъл на живота.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ