Бившата журналистка и телевизинна водеща Анна Цолова отбелязва чрез публикация

Бившата журналистка и телевизинна водеща Анна Цолова отбелязва посредством обява в обществените мрежи, че през последните дни името ѝ още веднъж се загатва обществено, този път като паралел със протичащото се с Мария Цънцарова. Според нея това съпоставяне не е инцидентно, тъй като моделът не се е трансформирал.

" Каквото си беше и през днешния ден си е по този начин “, споделя тя, визирайки метода, по който в България се оказва напън върху публицисти.

Цолова прави разграничаване сред предишното и сегашното, като акцентира, че през днешния ден обществото е по-информирано.

По думите ѝ " и децата знаят на кого е страната с основно Д и кой е #кой “. Тя отбелязва и възходящата социална сензитивност към казуса със свободата на медиите и " запушването на устата на публицистите “, което дълго време е било одобрявано като нещо обикновено.

В разсъжденията си Анна Цолова обръща внимание и на необятно публикуваното неправилно разбиране, че публицисти, които са отстранени или притиснати, елементарно могат да продължат кариерата си другаде. Тя изрично декларира:

" Не си мислете, че хора като Мария Цънцарова ще си намерят работа като телевизионни публицисти елементарно. “ Според нея взор към останалите огромни малките екрани е задоволителен, с цел да стане ясно, че сходна реализация е малко евентуална.

" Няма да я поканят да работи там “, добавя тя и прецизира, че това изказване се основава и на персоналния ѝ опит, като оставя отворена опцията да бъде опровергана: " Ще се веселя да ме опровергаят. “

Цолова разсъждава и върху реакциите против самата Цънцарова. Тя показва, че следи активиране на голям брой хора, както с действителни имена, по този начин и анонимно, които работят против журналистката. Наред с това тя отбелязва и " тролските офанзиви “ против други консуматори в мрежата, които обществено показват поддръжка. В този подтекст Цолова заключава: " Жестоката машина е включена. “

В резюме, позицията на Анна Цолова излиза отвън рамките на съответния случай. Тя го преглежда като признак на по-дълбок систематичен проблем – среда, в която самостоятелната публицистика се глоби, а натискът се упражнява освен посредством институции, само че и посредством обществено дискредитиране и боязън. Според нея точно това трансформира сходни случаи в тестване освен за медиите, само че и за обществото като цяло.