Всякакви заместители – в храната, в политиката, в живота –

Всякакви заместители – в храната, в политиката, в живота – провокират апетит, а по-късно рисково предозиране, счита политологът Джошуа Мичъл

Възможно ли е да се измисли доктрина, която да е универсална и да изяснява най-много феномени? Вероятно не, поради рестриктивните мерки на знанието от една страна и динамичността на обществения и натурален свят от друга. Но това не значи, че не си коства да опитате, тъй като даже неуспехът прибавя нещо към разбирането на нещата. Точно подобен доста забавен и спорен опит направи Джошуа Мичъл, професор по политически науки в Джорджтаунския университет.

Същността на теорията на Мичъл може да се изясни най-добре с образеца с храната, която самият той непрекъснато употребява като прилика. Има съществени детайли - тези, без които тялото няма да може да действа. Има и добавки - да вземем за пример витамини, които усъвършенстват действието на тялото, в случай че се одобряват в допълнение, само че сами по себе си те не са в положение да заместят напълно главните детайли. Това се трансформира в проблем, когато добавките, измествайки значителните детайли, се трансфорат в техни – ерзаци.