Велислава Донкина: Лекарите да се обучават как да общуват с пациентите
Всяка връзка сред двама души и всяка връзка сред хората е комплицирана. Но във връзката сред медиците и пациентите залогът е човешкият живот и по тази причина нещата са доста по-обострени, сподели в изявление за „ Хоризонт “ Велислава Донкина , психолог във Военномедицинската академия. Тя води стратегия за възстановяване на общуването сред лекари и пациенти, тъй че да бъдат избегнати спешни обстановки в връзките посред им.
Много постоянно съгласно нея проблемите в връзката се пораждат, защото държанието се основава не на действителността, а на личните ни усеща и прекарвания:
Тоест всеки обособен участник в една отзивчива обстановка я пояснява първо през призмата на своя опит и второ през призмата на своите упования. Така че първото, което може да се даде като съвет, с цел да има човек положителни умения да се оправя в такива моменти, е да се научи да познава в себе си кое е в неговото тълкувание и кое идва от неговата си история, от неговите си особености или очаквания и стремежи и кое действително се случва сега. Защото на процедура, колкото и парадоксално да звучи, във всяко другарство, както и в това доктор – пациент доста дребен % от това, което се случва, е основано на действителните участници и на действителната обстановка. Има ужасно доста упования, които идват от субективното прекарване на тази обстановка, от предходния опит на хората.
Според психолога, когато това бъде разбрано и когато човек съумее да се дистанцира от „ прочувствения декор “, в който го въвлича обстановката, и резервира способността си да мисли, той може да избере доста по-оптимална тактика.
Донкина прикани пациентите към повече самообладание и повече доверие към здравната експертиза:
Ако не сме лекари, не постоянно знаем дали фактически сега сме в заплаха за живота си, или не. Можем да имаме такова прекарване, само че това не е наложително да е обективно правилно. И лекарите в тези незабавни звена, при отговарянето на незабавни сигнали, се ориентират дали тези признаци са свързани с животозастрашаващо положение.
В същото време съгласно нея е належащо лекарите да бъдат подготвени по какъв начин да поддържат връзка с пациентите, с цел да могат да ги успокоят и да избегната напрежението от обстановките, при които хората нямат информация и знания и компенсират този недостиг, като стартират да фантазират:
Когато обаче на човек това не му бъде обяснено, той няма по какъв начин да знае, че го оставят да изчака, не тъй като никой не се интересува дали той ще живее, или ще почине, а защото… Ако би трябвало да бъдем почтени, няма доктор, колкото и ниско способен да е, който преднамерено да си остави пациента да почине.
Донкина означи като основна уязвимост в подготовката на лекарите в българските медицински университети обстоятелството, че там не се организират образования за образуване на сходни отзивчиви умения, които са значим аспект от работата на медиците.
Пълният запис на изявлението с психолога във Военномедицинската академия Велислава Донкина можете да чуете от звуковия файл.
Много постоянно съгласно нея проблемите в връзката се пораждат, защото държанието се основава не на действителността, а на личните ни усеща и прекарвания:
Тоест всеки обособен участник в една отзивчива обстановка я пояснява първо през призмата на своя опит и второ през призмата на своите упования. Така че първото, което може да се даде като съвет, с цел да има човек положителни умения да се оправя в такива моменти, е да се научи да познава в себе си кое е в неговото тълкувание и кое идва от неговата си история, от неговите си особености или очаквания и стремежи и кое действително се случва сега. Защото на процедура, колкото и парадоксално да звучи, във всяко другарство, както и в това доктор – пациент доста дребен % от това, което се случва, е основано на действителните участници и на действителната обстановка. Има ужасно доста упования, които идват от субективното прекарване на тази обстановка, от предходния опит на хората.
Според психолога, когато това бъде разбрано и когато човек съумее да се дистанцира от „ прочувствения декор “, в който го въвлича обстановката, и резервира способността си да мисли, той може да избере доста по-оптимална тактика.
Донкина прикани пациентите към повече самообладание и повече доверие към здравната експертиза:
Ако не сме лекари, не постоянно знаем дали фактически сега сме в заплаха за живота си, или не. Можем да имаме такова прекарване, само че това не е наложително да е обективно правилно. И лекарите в тези незабавни звена, при отговарянето на незабавни сигнали, се ориентират дали тези признаци са свързани с животозастрашаващо положение.
В същото време съгласно нея е належащо лекарите да бъдат подготвени по какъв начин да поддържат връзка с пациентите, с цел да могат да ги успокоят и да избегната напрежението от обстановките, при които хората нямат информация и знания и компенсират този недостиг, като стартират да фантазират:
Когато обаче на човек това не му бъде обяснено, той няма по какъв начин да знае, че го оставят да изчака, не тъй като никой не се интересува дали той ще живее, или ще почине, а защото… Ако би трябвало да бъдем почтени, няма доктор, колкото и ниско способен да е, който преднамерено да си остави пациента да почине.
Донкина означи като основна уязвимост в подготовката на лекарите в българските медицински университети обстоятелството, че там не се организират образования за образуване на сходни отзивчиви умения, които са значим аспект от работата на медиците.
Пълният запис на изявлението с психолога във Военномедицинската академия Велислава Донкина можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ