Ирландският Крали Марко – Кухулин
Всяка страна има своите герои, както в България постоянно се приказва за Крали Марко, по този начин и в Ирландия имат негов еквивалент с името Кухулин. Митичният воин има невероятна мощ, сериозен гений за пердах и също така може да се похвали с вдъхването на голям боязън в своите съперници.
Друга значима детайлност е, че живее единствено 17 години, само че в исторически проект това е цяла безкрайност, изключително в епохата, в която Кухулин е живял. Разбира се, историята обаче не може да удостовери за съществуването му, което го трансформира в една от положителните и забавни митове за герои. Според архивите, той е рожба на Дечтире – племенница на крал Конър от Улстър, чийто корени произхождали от богинята Люг.
Освен това ирландците го считат за забавна версия на Хълк, изключително откакто в бойния си яд се трансформира в митично и смъртоносно създание. Според легендата, сърцето му биело като барабан в гърдите, до момента в който дъхът му напомнял на побесняла хрътка, която преследва плячката си. А когато Кухулин стъпвал по земята, мнозина можели да усетят гладен лъв, който върви измежду мечки. От цялото му тяло излизала пара, изключително щом героят не е в въодушевление. Една от най-странните трансформации е точно тази на хрътка. Още като малко дете е поканен на прием и би трябвало да придружи краля до ковача Кулаин. Когато кралят идва на банкета, напълно не помни за поканеното дете и декларира, че всички посетители са пристигнали.
След като господата се настанили, ковачът освободил своята хрътка, която съгласно легендата се държала на цели три синджира и надлежно изисквала силата на 9 индивида, които да я управляват. Животното е пуснато да пази двора, до момента в който гостите пируват. Когато се чуват крясъци на открито, кралят си спомнил, че чака дребният Кухилин. Всички очаквали да го видят раздран на части, само че вместо това разкрили, че точно хрътката станала жертва. Ковачът бил отчаян, тъй като животното го предпазвало от всичко живо и държало зверовете надалеч от неговия добитък. Трагедията била цялостна, само че в символ на благосклонност, детето дало обещание да заеме мястото на кучето.
И по този начин идва и името Кухулин – хрътката на Кълан. Един от забавните подвизи е привързан с белият бик на кралица Конахт. Единственият съперник на белия бик е кафевият на Улстермен. А страж на земята е точно Кухулан. Много скоро точно тя потегля на война против другото царство. Младежът е оставен като единствен страж. Всеки боец на кралицата се изправял против него и намирал гибелта си. Постоянно дошли нови бойци и никой не можел да се оправи. Фер Диад – доведеният брат на Кухулин също влиза в борба. Според легендата, дуелът траял няколко дни и най-после Кухулин разсякал своя съперник. След като не можело да се стигне до решение, предлагането било в пердах да влязат биковете.
Кафевият бик на местността съумял да победи, само че починал незабавно щом го върнали в обора. Междувременно Кухулин не осъзнавал, че доста скоро ще попадне в ръцете на съперника. Един от всички изпратените войни бил точно вълшебник, чийто познания не били задоволителни против меча на младежа. 6-те му сина се приготвят за възмездие и след дълго търсене съумяват да открият героя. Попаднал в засадата им Кухулин се отбранява, получава гибелен удар и за жал усеща, че краят му е близо. Говори се, че можел да избяга, само че предпочел да почине с чест. Според легендата, ирландският воин събира червата си и продължава борбата.
Това решение коства и живота му. Той умира, само че легендата за него продължава, като се споделя от уста на уста на дребните деца. Историята му се записва след близо 800 години. През XIX и XX век историците обръщат по-сериозно внимание на келтската митология и попадат на Кухулин. През 1907 година Теодор Рузвелт разгласява легендата в списание „ Век “. В следствие съумява да се издигне до равнището на народен воин и древен бранител на Ирландия. Ето за какво се употребява и като знак на революционерите от Северна Ирландия. Кухилин стартира да се радва на интерес даже от комикс промишлеността, с което на практика традицията продължава.
Заглавна фотография: By Joseph Christian Leyendecker (1874 – 1951) – 1. T. W. Rolleston, Myths and Legends of the Celtic Race2. Unknown source3. conceptart.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3485459
