Политическа безизходица
Всяка „ гражданска война “ е следвана по петите от „ контрареволюция “, която отваря вратата към дълъг интервал на безпорядък или обърканост. Такава е логиката на един политически цикъл. Лятото на 2020 година бе бременно с очаквания, по-точно с гърмеж от гражданска сила, който можеше да докара до същински промени. Случвало се е на няколко пъти в най-новата ни история, стига политическият индивид на смяната да е действителна (и разумна) мощ. Непонятно за какво българските гласоподаватели през 2021 година припознаха Слави Трифонов като избавителен „ излаз “, след което Има Такъв Народ „ взриви “ три Народното събрание. Сега Трифонов към този момент е „ под чертата “, тоест „ под забраняване “, само че гражданската сила е изчерпана, желанието за гласоподаване върви към сериозно ниско ниво, а на повърхността изплуват разочарованието и апатията.
Тепърва „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ ще вършат своя разбор на изборите, само че нека са чули това, което им сподели тези дни Иван Костов пред БНР – че ще би трябвало да се изрекат на глас грешките на „ комплицираната коалиция “. Дължат го на гласоподавателите. Засега чух единствено обяснението на Андрей Гюров от Политическа партия пред „ Нова телевизия “, което запомних като особен политически каламбур: „ Загубихме, тъй като не сме си довършили работата “…
Нито „ победа “, нито „ проваляне “
Ситуацията като цяло е „ нито, нито “… Бойко Борисов сигурно си хапе лактите от гняв поради половинчатите резултати. Така той излиза с „ малко, само че задоволително “ напред, което го вади на авансцената, с цел да прави държавно управление, само че и му стоварва цялата отговорност за един възможен неуспех. И това, че е „ бил “ Ицо Хазарта на изборите в София, надали ще му донесе мечтаното задоволство. С други думи, Борисов е „ отчасти оправдан “ от гласоподавателите, само че въобще не е „ оневинен “. Така че е в „ небрано лозе “. Не „ желае “ (поне видимо) с Движение за права и свободи, „ не може “ с „ Възраждане “ (ще има глоба отвън), не знае би трябвало ли му поддръжката на Стефан Янев (единственият подготвен намерено да се коалира с него).
Всъщност „ изключително “ и най-много държи на поддръжката на Демократична България (която само би могла да го легитимира, само че пък бяга от него като демон от тамян). Към Политическа партия надали има някакви особени упования (освен да спрат с клиповете за него пред Централния затвор). Работата обаче е там, че и Демократична България, и Политическа партия престават да съществуват като политически сили в мига, в който (под каквато и да е форма) се „ сдобрят “ с Борисов. И това е безвъпросно ясно както за тях, по този начин и за него. Дори и без гласоподавателите им да излязат на площада и да ги оплюят обществено. Политическата еднаквост на тези обединения (особено на младите поддръжници на ПП) е таман в тези две думи – „ против Борисов “. В това няма никакво подозрение и ГЕРБ доста добре го знае.
Ето за какво Борисов, „ победил “ с „ малко, само че не вечно “, има повече от сериозен проблем, който гледа да стовари върху нечия непозната глава. И сигурно скрито се надява този „ някой “ да го сполети ориста на Има Такъв Народ. Сериозен е и казусът на „ изгубилите “, които не могат да образуват държавно управление, осъзнават в какъв брой тежка обстановка се намира България, само че имат мощно стеснен периметър за маневриране, другояче рискуват да извършат „ политическо самоубийство “.
„ Избори до дупка “?
Това също е доста неприятен вид. За всички нас, както и за страната ни, която граничи с войната в Украйна. Снощният митинг против Румен Радев пред президентството е индикативен за заплахите в тази посока. С този държавен глава нерешително се люшкаме сред Изтока и Запада, вратата към „ путинизма “ е открехната, което няма по какъв начин да не буди паника.
Без парламент „ президентското ръководство “ на Радев става изцяло безотговорно и надвишава правилата на всяка демократична „ президентска република “. Да не приказваме, че геополитическият избор на България е изработен от дълго време и никой няма право еднолично да ни вкарва в някакъв собствен си „ изолационизъм “ (редом с Унгария на Орбан).
По всяка възможност отново ще вървим на избори през март (ако 48-ото Народно събрание просъществува малко по-дълго, на ръба на конституционната процедура). Затова най-важното е този парламент освен да одобри бюджета (и законите по „ Пакта за непоклатимост “), само че и да излезе с ясна рамкова позиция по Украйна (военна помощ, поддръжка за НАТО), която да връзва ръцете на последващо служебно държавно управление в геополитическите му пируети към Русия. Това е „ евроатлантизмът “ на процедура. Да забележим дали ще се случи. Предишният парламент сподели, че е допустимо с изработването на позицията за Северна Македония.
Контактните договаряния
Те са нещо ново (след опита на „ Кръглата маса “ през цялото време на 90-те). Ситуацията е не просто като „ на война “. Ние сме в действителна „ политическа война “: две непримирими гледни точки, два антагонистични лагера (марксистите в миналото твърдяха, че в такива случаи единият е излишен). В демокрацията обаче не се унищожават хора, а се търсят причини и разновидности, които да доведат до построяването на тематични болшинства. Иначе хората престават да слушат политиците и потеглят едни против други.
Ето за какво и тази дребна опция не трябва да бъде пропускана, без значение кой я предлага. Не е ясно обаче с какъв действителен мандат влиза в договарянията двойката Плевнелиев/Паси. Дали ГЕРБ (разбирай Борисов) им е отредил водещата роля (на министър председател и външен министър) в един възможен експертен (програмен) кабинет, който да бъде заченат в кански родилни страдания, колкото и това да наподобява съвсем нереално? Или те са помолени просто да бъдат „ парламентьори “, които като сини каски или „ политически свързочници “ ще придвижват известия от единия до другия лагер? Парадоксът сега е, че никой не желае избори (дори Румен Радев се колебае), само че и никой не приема нито един от съществуващите разновидности като вероятни. Ако политиците го сторят, гласоподавателите ще ги санкционират грубо. Ако не го сторят, вълната на неодобрение отново ще се надигне, а апатията на идващите избори рискува да избута нагоре някоя още по-одиозна фигура. И тогава обстановката ще ескалира. В момента като че ли присъстваме на битка сред борци на тепиха, в която двете сили (с изменчив резултат) водят борба „ до дупка “, а 60% на трибуните се чудят и дивят „ на тия какъв им е казусът “…
И до момента в който се чудят, България потъва надолу.
Тепърва „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ ще вършат своя разбор на изборите, само че нека са чули това, което им сподели тези дни Иван Костов пред БНР – че ще би трябвало да се изрекат на глас грешките на „ комплицираната коалиция “. Дължат го на гласоподавателите. Засега чух единствено обяснението на Андрей Гюров от Политическа партия пред „ Нова телевизия “, което запомних като особен политически каламбур: „ Загубихме, тъй като не сме си довършили работата “…
Нито „ победа “, нито „ проваляне “
Ситуацията като цяло е „ нито, нито “… Бойко Борисов сигурно си хапе лактите от гняв поради половинчатите резултати. Така той излиза с „ малко, само че задоволително “ напред, което го вади на авансцената, с цел да прави държавно управление, само че и му стоварва цялата отговорност за един възможен неуспех. И това, че е „ бил “ Ицо Хазарта на изборите в София, надали ще му донесе мечтаното задоволство. С други думи, Борисов е „ отчасти оправдан “ от гласоподавателите, само че въобще не е „ оневинен “. Така че е в „ небрано лозе “. Не „ желае “ (поне видимо) с Движение за права и свободи, „ не може “ с „ Възраждане “ (ще има глоба отвън), не знае би трябвало ли му поддръжката на Стефан Янев (единственият подготвен намерено да се коалира с него).
Всъщност „ изключително “ и най-много държи на поддръжката на Демократична България (която само би могла да го легитимира, само че пък бяга от него като демон от тамян). Към Политическа партия надали има някакви особени упования (освен да спрат с клиповете за него пред Централния затвор). Работата обаче е там, че и Демократична България, и Политическа партия престават да съществуват като политически сили в мига, в който (под каквато и да е форма) се „ сдобрят “ с Борисов. И това е безвъпросно ясно както за тях, по този начин и за него. Дори и без гласоподавателите им да излязат на площада и да ги оплюят обществено. Политическата еднаквост на тези обединения (особено на младите поддръжници на ПП) е таман в тези две думи – „ против Борисов “. В това няма никакво подозрение и ГЕРБ доста добре го знае.
Ето за какво Борисов, „ победил “ с „ малко, само че не вечно “, има повече от сериозен проблем, който гледа да стовари върху нечия непозната глава. И сигурно скрито се надява този „ някой “ да го сполети ориста на Има Такъв Народ. Сериозен е и казусът на „ изгубилите “, които не могат да образуват държавно управление, осъзнават в какъв брой тежка обстановка се намира България, само че имат мощно стеснен периметър за маневриране, другояче рискуват да извършат „ политическо самоубийство “.
„ Избори до дупка “?
Това също е доста неприятен вид. За всички нас, както и за страната ни, която граничи с войната в Украйна. Снощният митинг против Румен Радев пред президентството е индикативен за заплахите в тази посока. С този държавен глава нерешително се люшкаме сред Изтока и Запада, вратата към „ путинизма “ е открехната, което няма по какъв начин да не буди паника.
Без парламент „ президентското ръководство “ на Радев става изцяло безотговорно и надвишава правилата на всяка демократична „ президентска република “. Да не приказваме, че геополитическият избор на България е изработен от дълго време и никой няма право еднолично да ни вкарва в някакъв собствен си „ изолационизъм “ (редом с Унгария на Орбан).
По всяка възможност отново ще вървим на избори през март (ако 48-ото Народно събрание просъществува малко по-дълго, на ръба на конституционната процедура). Затова най-важното е този парламент освен да одобри бюджета (и законите по „ Пакта за непоклатимост “), само че и да излезе с ясна рамкова позиция по Украйна (военна помощ, поддръжка за НАТО), която да връзва ръцете на последващо служебно държавно управление в геополитическите му пируети към Русия. Това е „ евроатлантизмът “ на процедура. Да забележим дали ще се случи. Предишният парламент сподели, че е допустимо с изработването на позицията за Северна Македония.
Контактните договаряния
Те са нещо ново (след опита на „ Кръглата маса “ през цялото време на 90-те). Ситуацията е не просто като „ на война “. Ние сме в действителна „ политическа война “: две непримирими гледни точки, два антагонистични лагера (марксистите в миналото твърдяха, че в такива случаи единият е излишен). В демокрацията обаче не се унищожават хора, а се търсят причини и разновидности, които да доведат до построяването на тематични болшинства. Иначе хората престават да слушат политиците и потеглят едни против други.
Ето за какво и тази дребна опция не трябва да бъде пропускана, без значение кой я предлага. Не е ясно обаче с какъв действителен мандат влиза в договарянията двойката Плевнелиев/Паси. Дали ГЕРБ (разбирай Борисов) им е отредил водещата роля (на министър председател и външен министър) в един възможен експертен (програмен) кабинет, който да бъде заченат в кански родилни страдания, колкото и това да наподобява съвсем нереално? Или те са помолени просто да бъдат „ парламентьори “, които като сини каски или „ политически свързочници “ ще придвижват известия от единия до другия лагер? Парадоксът сега е, че никой не желае избори (дори Румен Радев се колебае), само че и никой не приема нито един от съществуващите разновидности като вероятни. Ако политиците го сторят, гласоподавателите ще ги санкционират грубо. Ако не го сторят, вълната на неодобрение отново ще се надигне, а апатията на идващите избори рискува да избута нагоре някоя още по-одиозна фигура. И тогава обстановката ще ескалира. В момента като че ли присъстваме на битка сред борци на тепиха, в която двете сили (с изменчив резултат) водят борба „ до дупка “, а 60% на трибуните се чудят и дивят „ на тия какъв им е казусът “…
И до момента в който се чудят, България потъва надолу.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ