Франзелата вече е защитено културно наследство на ЮНЕСКО
Всяка година във Франция се продават цели 6 милиарда багети, съгласно Националната федерация на френските пекарни и сладкарници. Френската Observatoire du Pain – да, това на френски значи „ обсерватория за самун “ – пресмята, че французите употребяват 320 багети всяка секунда.
, те публично ще употребяват част от международното културно завещание, несъмнено от Организация на обединените нации.
Това е по този начин, тъй като ЮНЕСКО добави „ занаятчийското ноу-хау и културата на багетния самун “ към листата си с „ нематериално културно завещание “, което се дефинира като „ обичаи или живи експресии, наследени от нашите предшественици и предадени на нашите потомци “, които би трябвало да бъдат предпазени.
„ Това е една добра вест в една комплицирана среда “, споделя Доминик Анракт, президент на френската федерация на пекарните. „ Средата е „ комплицирана “ поради възходящите провокации, пред които са изправени домашните пекарни, защото огромните предприятия ги изтласкват, а инфлацията ги подтиква да покачват цените си.
От 1970 година Франция губи 400 занаятчийски пекарни всяка година, съгласно Times. Повечето от тези загуби са настъпили в селските региони на Франция, където огромните супермаркети и вериги са изгонили самостоятелните, фамилни фирмички.
Нещата се утежняват още повече, когато нашествието на Русия в Украйна усилва цената на брашното – една от четирите съставки, нужни за изработката на франзела, дружно с квас, вода и сол. Пекарните би трябвало да поемат тези разноски, което ги принуждава да покачат цената на своите артикули.
„ Това самопризнание от ЮНЕСКО не е факторът, който ще ни помогне да преживеем зимата “, споделя Паскал Джузепи, който ръководи пекарна покрай Шанз-Елизе. „ Все още имаме огромни сметки за заплащане. “
Все отново решението на ЮНЕСКО е победа за Анракт и други, които лобират багетата да стане културно завещание. Франция е показала над 200 мотивационни документа дружно с предлагането си, в това число писма от пекари и детски рисунки.
„ Франзелата е метод на живот “, споделя Одри Азуле, общоприет шеф на ЮНЕСКО. „ Винаги има бутилка вино наоколо, можете да отидете и да си купите свеж самун на налична цена и да се срещнете с хора, да се срещнете с пекари; това е доста значим детайл от общественото доближаване. “
Багетата не е единственият нов продукт, прибавен от ЮНЕСКО в листата на културното завещание. Допълненията за 2022 година включват практиката на Испания за ръчно пердашене на камбани, словенското пчеларство и кун лбокатор, обичайно бойно изкуство в Камбоджа.
Оказва се, че има и редица други любопитни храни, предпазени от ЮНЕСКО.
Простичкият лаваш, да вземем за пример, който се яде в Южен Кавказ и Западна Азия, влиза в листата на ЮНЕСКО два пъти: един път поради основната си роля в арменската кухня и един път като част от културата на правене на плосък самун в Азербайджан, Иран, Казахстан, Киргизстан и Турция. Лавашът нормално е безквасен; тестото се прави от пшенично брашно и вода, омесва се и се оформя на топки, които по-късно се разточват на тънки пластове, опъват се върху продълговата възглавница и се пекат върху стените на глинена пещ за 30-60 секунди.
Неаполитанска пица също е завещание. Всъщност, не самата пица е нематериално завещание, а хората, които подготвят и пекат тестото в пещ на дърва. Но всеки случай – какво прави пицата неаполитанска? Според Associazione Verace Pizza Napoletana тестото би трябвало да бъде направено с брашно с високо наличие на протеини 0 или 00, омесено на ръка и покрито с fior di latte (направено от краве мляко) или mozzarella di bufala (направено от мляко от бивол), домати San Marzano, босилек и екстра върджин зехтин. Във фурна на дърва, затоплена до 420 градуса, пицата се оставя за най-много 90 секунди и се получава вкусотия с бухнала, леко овъглена кора.
Отново във Франция – така наречен „ Гастрономическо хранене на французите “. Спокойното, многостепенно хранене е значителен детайл от френската просвета. ЮНЕСКО споделя, че целият развой би трябвало да включва предварителни питиета (аперитив), „ най-малко четири ястия “ – предястие, риба и/или месо със зеленчуци, сирене, десерт – и да приключва с ликьори. Ако това звучи като доста, не се опасявайте: в основата си гастрономическото хранене на французите е обществено деяние – шерване и наслаждаване на храна с другите.
