Рокът и цялата популярна музика нямаше да са същите без

Рокът и цялата известна музика нямаше да са същите без Лес Пол. 

Имена като Джими Пейдж от Led Zeppelin, Пийт Таунсенд от The Who, Мик Ронсън (китарист на Дейвид Боуи), Слаш от Guns N’ Roses и още безчет други са построили звученето си върху фамозната китара Gibson Les Paul. 

Но кой е Лес Пол като човек и музикант и за какво свързваме името му с толкоз доста значими нововъведения в музиката?

Лестър Уилям Полсфус, както е цялото му име, е роден в Уисконсин през 1915 година и самият той е китарен виртуоз, проправил нови пътища за китаристите след себе си. Фактически, в неговите ръце китарата се трансформира в напълно нов инструмент с неподозирани до тогава благоприятни условия. Освен че опитва с разнообразни техники на свирене като записване на няколко китари една върху друга, той вкарва и част от най-използваните до през днешния ден резултати за китара като ехото и дилея.

Музикалните му нововъведения се простират и по-широко. Концепцията за албум в модерния смисъл – на студийна продукция, а не просто на записано лайв осъществяване – стартира точно от Лес Пол. Американецът е и индивидът, въвел концепцията за домашно музикално студио и за музиканта като  записващ самичък себе си актьор и аранжор. 

Но геният е запомнен и като великодушен и приветлив човек, който не си придава прекомерно огромна значимост. Запазва насладата от музиката до самия завършек на живота си и до последни сили прави семинари, провежда концерти и свири с именити свои сътрудници като Кийт Ричардс и Еди Ван Хален. Не стопира и да майстори музикални изобретения в своята работилница в дома си в Ню Джърси, а геният му на откривател заблестява рано.

Лес Пол споделя по какъв начин засвирва на първата си китара още 8-годишен, само че скоро по-късно разглобява китарата – просто вижда, че в нея могат да се създадат усъвършенствания и тя да стане по-удобна за свирене. Докато другите деца карат кънки или играят с топка, Лестър стои у дома и е решен да научи по какъв начин пораждат и се движат звуковите талази. Осъзнава, че има заложба, само че не се мисли за повече от другите и си остава хлапето, което просто разглобява всякакви неща, с цел да разбере по какъв начин са построени. 

Слушайки джаз, поп и кънтри музика по радиото, скоро Лес Пол самичък се трансформира в индивида оркестър. Започва да изнася концерти, като по едно и също време пее и свири на китара и хармоника. Един ден някой му споделя, че пее хубаво и хармониката също се чува добре, само че китарата му просто не е задоволително мощна.

С благословията на майка си, момчето напуща гимназията, с цел да се отдаде на музиката, прави първите си професионални записи в Чикаго и пробива по радиото в Ню Йорк със своето музикално трио. Благодарение на радиоефира, внезапно Лес Пол доближава многомилионна публика в цялата страна. 

Наред с музикалните си триумфи, не стопира и да работи по своята визия за една по-различна китара. Един ден през 1946 година, до момента в който търси певица за своя състав, Пол среща красивата млада вокалистка и китаристка Колийн Съмърс. Тя го пленява с най-красивия глас, който в миналото е чувал, и двамата бързо са обединени освен от музиката, само че и от любовта. Колийн сменя името си на Мери Форд и двамата стават хитов дует, продал милиони плочи. 

Преди да дойдат тези триумфи обаче, за Лес Пол настава нещастието. През 1948 година, тъкмо когато дуото към този момент набира скорост, те претърпяват автомобилна злополука на замръзнал път в Оклахома. Прогнозата е, че в никакъв случай повече няма да може да свири, само че и в този случай изобретателят не се предава и демонстрира креативност. Лестър убеждава докторите, вместо да ампутират ръката му, да нагласят костта под подобен ъгъл, че той още веднъж да може да борави със струните. 

“Оказа се преимущество да бъда сакат по този метод. През 40-те усещах, че изсвирвам по най-хубавия метод и мога да изсвиря всичко, каквото ми хрумне. Инцидентът ме принуди да спра да върша нещата, които знаех, и да мисля идея за напълно друга музика ”, спомня си той. 

Така се разпростират неговите нововъведения в студийната работа и в наслагването на няколко китарни партии в един запис.

Лес Пол стартира да записва обособените принадлежности на разнообразни писти и основава неповторимото звучене на дуета със брачната половинка си. Нейният глас е комбиниран със записаните на няколко канала негови китари, а всичко това е осъществено в дома им, а не в студио – нещо немислимо за тези години.

Не по-малко значимо е, че тези звукозаписни техники поставят основата, върху която след това се разпростира цялата музика чак до наши дни. Когато двамата с Мери стават международни звезди, Лес Пол най-накрая съумява да осъществя и визията си за своята лична китара. Няколко години по-рано компанията Gibson е отхвърлила прототипа на Лес, само че оттова премислят гледната си точка, когато съперникът им Fender пуска своя серия китари със солидно тяло. 

От Gibson стартират да работят с визионера и през лятото на 1952 година своя дебют прави китарата Gibson Les Paul – която скоро става обичан инструмент на ново потомство рок китаристи и чак до през днешния ден е измежду най-емблематичните китарни марки. Лес и Мери не престават сполучливия си рейд в класациите до 1964-та, когато се развеждат. „ Не спряхме да се обичаме и когато разводът беше организиран и напрежението спадна, отново станахме доста близки “, твърди Пол. Мери се омъжва наново в Калифорния, само че страда от диабет и алкохолизъм до гибелта си през 1977 година

Вместо да се отчайва, пионерът се научава да свири, употребявайки единствено два пръста на лявата си ръка, вместо четири. В края на 70-те пък приятелят му и също огромен китарист Чет Аткинс го стимулира да възроди своя кариера и двамата записват два превъзходни дуетни албума в Нешвил. 

През последните три десетилетия от своя живот, Лес Пол свири постоянно в два нюйоркски клуба и измежду имената, които от време на време го съпровождат на сцената, са невероятни митове: Пол Маккартни, Ерик Клептън, Джеф Бек, Брайън Мей, Марк Нопфлър, Ричи Самбора, Слаш и доста други. 

„ Това е късмет за мен да остана деен и да си намирам нови другари. А също така не преставам да се изучавам. Страхотна терапия е за 90-годишен човек като мен, доста по-добре, в сравнение с да взимам някакви хапчета “, смее се Лес.

Отношението му към остаряването си остава за образец и до последно той избира да е ангажиран с всевъзможни действия, поддържащи мозъка му деен. 

„ Аз съм човек, който споделя, че няма самообладание да стане от леглото, тъй като има доста за извършване. Във всеки час аз съм ангажиран и чакам утрешния ден с неспокойствие, без значение от всичко “, радва се иноваторът. 

Смъртта му настава през 2009-а на 94-годишна възраст.