Всяка година спорим за едно и също. Автентичен ли е

Всяка година спорим за едно и също. Автентичен ли е обичаят с хорото в ледените води на Йорданов ден.

Всяка година към хорото се разиграват две тези.

Едната - това не е достоверен бит, позор ме е от Ганя с потурите, ние сме европейци, какви са тия нелепости.

А втората - това е достоверен остарял бит (Божидар Димитров беше намерил корените в Османската империя и имаше дълга теза, за която обаче май нямаше изключително съществени научни доказателства).

И двете тези имат своите поддръжници и своите горещи съперници, само че като цяло хорото, вместо да сплотява българите, ги разделя.

Кое е същинско и кое подправено в традициите ни обаче? И наясно ли сме дали хорото, което танцуваме, е достоверно българско или е написано от някой композитор?

Ето това е въпрос, на който ще се опитаме да отговорим посредством две песни.

I. Лудо младо сън засънило



" Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди,
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа. "

Сигурно мнозина от вас са си припявали тази любовна ария и познават много нейни осъществявания - от национални ансамбли през фамозната Николина Чакърдъкова, та до Деси Добрева (която е може би най-хубавата изпълнителка на тази ария към днешна дата).

Народна ария ли е " Лудо младо "? Не, не е.

Всъщност песента, която в началото са назовава " Откъде да взема мощ ", се ражда при започване на 70-те години на XX век от един креативен тандем. Тандемът е сред композитора Атанас Бояджиев и поета Богомил Гудев.

Атанас Бояджиев е извънредно забавен композитор от остарялата школа. Творчеството му е обвързвано с киното и естрадната сцена. Нещо повече - първият " Златен Орфей " в България през 1969 година е извоюван точно от Бояджиев и Маргарет Николова за песента " Сън сънувах ".



Ако се заслушате в музиката, ще усетите афинитета на Бояджиев към градския и селския фолклор. Това се оказва главен негов почерк, а той основава редица ярки песни на фолклорна основа, измежду които да вземем за пример именитата ария на " Щурците " " Еньовден ".



Атанас Бояджиев

В началото на 70-те години мнозина български създатели си дават сметка, че у нас е почнала да нахлува една нова субкултура - тази на сръбската кафанска музика, която десетилетие по-късно ще генерира началото на възхода на чалгата в България.

И тогава Атанас Бояджиев се обръща към един човек, с който към този момент е работил - поетът Богомил Гудев.



Богомил Гудев

Бояджиев и Гудев са творили дружно още през 60-те години. През 1962 година основават " Песен за чайката ", която е изпята от Емил Димитров и става част от кино лентата " На тихия бряг ".

Така двамата вземат решение да основат запеваема и мелодична ария, основана на градския и селския фолклор. От тази концепция се ражда ария, която е записана в студиото на БНР и носи името " Откъде да взема мощ ".

Само че концепцията не е посрещната изключително добре от социалистическата действителност. Някой взема решение, че песента има прекомерно двузначен и сексуален по същността си текст. И по този начин " Откъде да взема мощ " отива в архива на БНР и престоява там към 20 години.

Междувременно двамата създатели основават паметни произведения. Бояджиев е част от екипа, който написа музиката към именити български филми като " На всеки километър " и " Капитан Петко челник ".

Богомил Гудев пък... а бе задоволително е единствено да ви напомня, че е създател на текста към песента " Вървят ли двама " на Мария Нейкова (от кино лентата " Козият рог " ).

По някое време обаче обстановката се разведрява. И песента " Откъде да взема мощ ", само че към този момент с ново име - " Лудо младо " - внезапно стартира своят живот.

За тази ария се знае, че е изпълнявана от 100 разнообразни реализатори. И може би това е една от аргументите до ден сегашен " Лудо младо " да е считана от мнозина за национална ария.

И тя по някакъв метод в действителност е национална. Но въпреки всичко не е...

II. " Катерино моме "



Тази ария през днешния ден е позната и обичана от цяла България. Изпълнявана е от кого ли не - от национални реализатори до поп звезди.

Истината е, че тази " национална " ария нямаше да съществува, в случай че не беше измислена и композирана от националната певица и някогашна солистка на отбор " Пирин " Татяна Сърбинска.



Татяна Сърбинска

Сърбинска е певица, солистка на отбор " Пирин ". Към днешна дата тя живее в Съединени американски щати, в Бостън, и продължава да носи любовта към българския фолклор в себе си. До ден сегашен певицата преподава български фолклор. А песента се ражда някъде сред 70-те и 80-те години на XX век от тандема сред Сърбинска и учен Кирил Стефанов, който прави оркестрацията на " Катерино моме ".

Между другото, освен " Катерино моме " е авторска ария на Сърбинска. Нейни са и „ Мари, моме, църноока " и „ Ой, Димитре ".

Но " Катерино моме " се трансформира в толкоз изпълнявана ария, че и до днес е възприемана като национална. А не е.

През 2020 президентът Румен Радев награди Татяна Сърбинска с медал " Св. Св. Кирил и Методий " - огърлие, за изключително значими заслуги за предпазване, развиване и разпространение на българската традиция и просвета в България и по света.

Така певицата получи самопризнание от личната си страна поради дългогодишната си отдаденост към фолклора.

Но най-голямата премия за всеки създател е, когато песента му се пее от всички.