Всяка година на 22 февруари отбелязваме Международния ден в подкрепа

Всяка година на 22 февруари означаваме Международния ден в поддръжка жертвите на закононарушения. На тази дата през 1990 година държавното управление във Англия издава по този начин наречената " Харта на жертвите на престъпността ".

Това е първият формален документ, ориентиран към потърпевшите от разнообразни престъпни действия.

Той регламентира техните права, които полицията и съдилищата би трябвало да им подсигуряват, акцентира правото за приемане на финансова отплата, както и нуждата от грижи за тези хора, които постоянно остават с душевен и физически контузии за цялостен живот.

В този ред на мисли Хартата на жертвите на престъпността би могла да се преглежда и като първият формален документ, който слага началото на разговора сред потърпевшите от закононарушения и институциите.

Престъпността може да засегне всеки един от нас и всяка година милиони хора в Европейския съюз в реалност стават жертви на закононарушения.

Според данни на Евростат годишно се записват близо 30 милиона закононарушения срещу личността или собствеността, като за доста закононарушения в никакъв случай не се подава сигнал. Всяка година към 75 милиона души стават директни жертви на престъпни действия.

Престъплението постоянно визира повече от едно лице, като околните на жертвата също са пострадали, въпреки и непряко.

Правата на жертвите обаче са свързани и с въпроса за техния пол. Жените са изключително изложени на скрити и несигнализирани форми на принуждение.

Съветът на Европа пресмята, че 20—25 % от дамите в Европа са претърпели дейности на физическо принуждение най-малко един път през живота си като възрастни и повече от 10 % са жертва на полово принуждение.

Европейският съюз към този момент предприе дейности по отношение на правата на жертвите в наказателното произвеждане и множеството държави-членки обезпечават някакво ниво на отбрана и поддръжка на жертвите.

Въпреки това ролята и потребностите на жертвите като цяло към момента не са задоволени в задоволителна степен, а в границите на Европейски Съюз не престават да съществуват обилни разлики в нивото на правата за жертвите.

Затова и Европейската комисия неотдавна показа пакет от оферти за подсилване на съществуващите национални ограничения, с които да се подсигурява, че на жертвите на закононарушения са предоставени минимални недискриминационни права, без значение от поданството или страната им на престояване.

В този пакет се съдържа и нов механизъм за взаимно признание, с който да се подсигурява, че жертвите или евентуалните жертви, които се употребяват от мярка за обезпечаване на отбрана в страната им членка на престояване, няма да изгубят тази отбрана при тръгване в чужбина.

С този пакет Евросъюзът ще направи своя принос за превръщането на потребностите на жертвите в централен детайл от правосъдните системи, наред със залавянето и наказването на нарушителите.

Една от главните потребности на жертвите е обезщетяването. Лицата, претърпели пътнотранспортно произшествие в друга държава-членка обаче, заради другите преклузивни и давностни периоди могат да бъдат изправени пред административни и процесуални компликации, когато търсят обезщетение.

Европейската комисия се занимава и с този проблем, като работи за хармонизиране на разпоредбите по отношение на давностните периоди, тъй че да няма заплаха жертвите да изгубят правото си на обезщетение по процесуални аргументи.