Всяка година на 1 април хиляди хора по света решават

Всяка година на 1 април хиляди хора по света вземат решение да се пошегуват с другари, сътрудници и даже изцяло непознати. Шегите на огромните компании са изключително изобретателни и запаметяващи се – те показват измислени артикули, вършат необикновени известия или разгласяват провокативни изказвания, предизвиквайки стихии от мнения в обществените мрежи.

Понякога обаче тези смешки излизат отвън надзор – потребителите съществено се стресират, вложителите се възмущават, а репутацията на фирмите са застрашени. В тази публикация ще разгледаме пет от най-известните образци за жестоки първоаприлски смешки в света на технологиите, за които даже създателите им съжаляват.

1. Гугъл и „ Drop The Mic “ – когато бутонът за изпращане стана рисков

На 1 април 2016 година екипът на Gmail вкара функционалност, наречена „ Drop The Mic “ (Пусни микрофона). На пръв взор тя изглеждаше като занимателна нова функционалност: до общоприетия бутон „ Изпрати “ в имейла ви имаше спомагателен блестящо обагрен бутон, който при тракване автоматизирано добавяше към имейла ви GIF на миньон, който пуска микрофон. Идеята беше да се придаде шеговит звук на кореспонденцията и „ ефектно да се приключи “ всеки диалог.

Само няколко часа след стартирането на шегата обаче, в мрежата се появиха десетки недоволства от консуматори, които несъзнателно са изпратили значими имейли дружно с „ хумористичното “ GIF-че. Някои хора инцидентно щракнали върху блестящо оцветения бутон вместо върху нормалния, вследствие на което сериозните известия се оказали допълнени с нелепа анимация, а самата функционалност „ Drop The Mic “ също забранила по-нататъшните отговори.

Това имаше извънредно неприятни последствия за доста професионални контакти. Освен това интерфейсът на Gmail е толкоз прочут и непосредствен на милиони хора по света, че неочакваното прибавяне на нов бутон провокира комплициране. Ситуацията се усложни от обстоятелството, че Гугъл не даде цялостен режим за връщане на действието за тази смешка. Компанията бързо се извини и деактивира „ Drop The Mic “, като изясни, че е желала да зарадва потребителите със занимателна функционалност, само че е избрала неуместно интерфейсно решение.

Този образец илюстрира по какъв начин изобретателната първоаприлска концепция в огромните онлайн услуги може да се окаже пагубна, в случай че засегне съществени функционалности, които хората употребяват в ежедневната си работа. В епохата на мигновената цифрова връзка цената на грешката се оказва прекомерно висока и фирмите би трябвало да мислят авансово за това по какъв начин аудиторията може да схване тяхната смешка.

2. Tesla разгласи „ банкрут “

Една от най-шумните и спорни първоаприлски смешки беше туитът на Илън Мъск на 1 април 2018 година, в който ръководителят на Tesla сякаш обявяви банкрута на компанията си. На пръв взор това изглеждаше като типична подигравка, тъй като името на Мъск от дълго време се свързва с амбициозни планове и провокативни лудории. Мъск даже разгласява своя фотография, на която е примрял до електрически автомобил Tesla, държейки лист хартия с надпис „ банкрут “, само че за доста хора, в това число и за вложителите, тази смешка се оказа същински стрес.

Факт е, че към оня миг финансовите доклади на Tesla в действителност предизвикваха избрани подозрения измежду доста специалисти. Компанията преминаваше през сложен стадий заради високите индустриални разноски и забавянето на доставките. Новината за възможен банкрут, даже и на смешка можеше бързо да обезцени акциите и да подкопае доверието в марката. Въпреки че не се стигна до забележителен спад на акциите на Tesla, реакцията на пазара накара доста критици да обвинят Мъск в безнаказаност към личните му вложители. Някои адвокати и анализатори даже обсъждаха дали той е нарушил някакви правила за корпоративна отчетност.

С течение на времето пристрастеностите утихват и се оказва, че това е просто следващата ексцентрична смешка на един бизнесмен. Въпреки това поуката тук е ясна: шегите за финансовото положение на фирмите, изключително на обществено търгуваните, могат да бъдат извънредно рисковани. Потребителите на обществените медии постоянно одобряват всичко за чиста монета, а вложителите реагират свръхчувствително на всяка клевета или слух.

Подобна ранноаприлска интензивност може да докара до спад в капитализацията и да провокира спомагателен регулаторен надзор. В резултат на това Илон Мъск трябваше да разгласява обяснение и да изясни същността на хумора си малко по-меко, което очевидно не е било част от първичните му проекти.

3. Volkswagen се преименува на Voltswagen

През 2021 гoдина избухна още един скандал, обвързван с първоаприлска смешка: американското поделение на Volkswagen разгласи, че компанията ще бъде преименувана на „ Voltswagen “. Смисълът на шегата беше да се подчертае прекосяването към електрически коли: „ Volt “ намекваше за електричество. Много медии, в това число огромни издания възприеха новината като същинско известие, без да чакат публично опровергаване. Това сложи Volkswagen в затруднено състояние, като вложителите и клиентите започнаха да задават въпроси за това какво в действителност се случва в компанията.

Проблемът се задълбочи от обстоятелството, че новината съответства със сериозните проекти на Volkswagen да разшири гамата си от електрически автомобили и с действителното повишаване на акциите на компанията заради триумфа на пазара. Когато се оказа, че преименуването е било единствено първоаприлска смешка, някои вложители се почувстваха излъгани. Появи се съмнение, че компанията може да е употребила момента, с цел да увеличи изкуствено интереса към акциите си.

Въпреки че немският авто производител обществено съобщи, че не е преследвал комерсиална полза, а просто е желал да зарадва почитателите, шегата получи необятен отрицателен отзив и за дълго време Volkswagen загуби част от доверието на финансовите анализатори и пресата.

Този образец ясно илюстрира за какво даже една на пръв взор безобидна маркетингова акция в навечерието на 1 април може да се трансформира в осведомителна рецесия, изключително в случай че визира значими стратегически тематики като формалната марка, посоката на развиване или финансовото положение на компанията. Преименуването (макар и с възприятие за хумор) визира съществени аспекти на корпоративната еднаквост, по тази причина сходни вести се одобряват доста съществено от мнозина. В резултат на това Volkswagen беше изправена пред обвинявания в неопределено разпространение на своите артикули и заблуждение на необятната общност.

4. Гугъл разгласи закриването на YouTube

Друга неприятна първоаприлска смешка на Гугъл се случи през 2013 година, когато компанията пусна видеоклип, в който разгласи „ закриването на YouTube “ за няколко години. Според измислената легенда YouTube е съществувал единствено като конкурс за най-хубавите видеоклипове и сякаш е било належащо да се обобщят резултатите и да се избере един победител.

Според „ представители на YouTube “ услугата е спряла да работи, а резултатите от състезанието е дадено да бъдат оповестени едвам през 2023 година. Самото показване беше изиграно в присъщия за Гугъл жанр – ярки лица, радостни изявления и доста вградени препратки към известни блогъри.

На пръв взор тази смешка беше занимателна, тъй като закриването на една от най-големите видеоуслуги в света наподобява изцяло немислимо. Някои консуматори обаче одобриха новината съществено, изключително тези, които наблюдаваха пътем или със забавяне първоаприлските анонси.

В обществените мрежи се появиха голям брой въпроси: какво ще се случи с каналите, с приходите на създателите и с голямата видеотека? Макар че множеството хора бързо се досетиха, че става дума за смешка, намесиха се и тайни теории, съгласно които Гугъл може би в действителност приготвя сериозна смяна на бизнес модела.

Разбира се, до прекъсване на YouTube не се стигна. Въпреки това някои блогъри се оплакаха, че е трябвало да успокоят клиентите си, обяснявайки, че всичко е било смешка. Самата Гугъл към момента постоянно си играе с консуматори в Деня на шегата, само че отрицателният опит демонстрира, че не всички смешки се одобряват еднообразно позитивно – изключително когато се отнасят до услуги с многомилионна публика, за която сходни платформи от дълго време са източник на приходи и част от всекидневието на мнозина.

Samsung Galaxy Blade Edge – един необикновен „ кулинарен “ смарт телефон

През 2015 година Samsung реши да се пошегува, като показа „ Galaxy Blade Edge Chef’s Edition “ – смарт телефон за готвачи. Според подигравателното известие това трябваше да бъде първият в света „ интелигентен нож-смартфон “ с извито острие, кадърен да извършва всички функционалности на телефон Galaxy от най-голям клас.

В рекламната акция се твърдеше, че джаджата може да се употребява за нарязване на храна, а вграденият екранен протектор може да издържи на всяко кулинарно предизвикателство. Това наподобява явна смешка: кой би повярвал съществено, че огромен производител на електроника предлага джаджа за кухнята, съчетаваща смарт телефон и острие?

Тази смешка обаче също провокира смесени реакции. Редица консуматори сметнаха сходна концепция за рискова и показаха опасения, че някой може да се опита да я осъществя. Има клюки, че някои компании от трети страни са създали сходни хибридни устройства, а специалистите по сигурност на джаджите обърнаха внимание на риска от пострадване. Разбира се, за по-голямата част от аудиторията шегата изглеждаше явно неуместна, само че даже и тук всичко не мина без последици.

В резултат на това Samsung трябваше да разгласява спомагателна информация, като акцентира, че това е единствено първоаприлска смешка и компанията не възнамерява да пуска „ умни ножове “ в всеобща продажба. По този метод даже най-фантастичният и на пръв взор безопасен сюжет може да провокира много непредвидени реакции, когато го завладее международна марка с многомилионна публика.

Заключение

Първоаприлските смешки от дълго време са неразделна част от корпоративната просвета на огромните компании, изключително в ИТ бранша, където хората са привикнали с необикновени хрумвания и нововъведения. И петте образеца обаче ясно демонстрират какъв брой е значимо да се внимава с сходни смешки.

Гугъл и Tesla се сблъскаха с вълна от рецензии от страна на консуматори и вложители, Volkswagen беше замесен в съмнения за манипулиране на пазара, а Samsung беше замесен в несъгласия, свързани със сигурността. Историите за „ Drop The Mic “ и „ затварянето на YouTube “ демонстрират, че даже познати услуги могат да провокират доста отрицателна реакция от страна на аудиторията, в случай че се засегне нещо жизненоважно за потребителите – поща или видео хостинг.

Особеността за ИТ фирмите е, че новините, свързани с тях са извънредно вирусни: всяко свежо известие се популяризира бързо в обществените мрежи и медиите, където е елементарно да се получат погрешни или изопачени тълкования. Когато известието се окаже смешка, доста хора може просто да не схванат в точния момент хумористичния му темперамент. В последна сметка шегата провокира неразбиране, увреждане на репутацията или даже правни искове.