Всяка година малко градче в Канада се сблъсква с внезапен

Всяка година малко градче в Канада се сблъсква с неочакван напор от полярни минувачи, защото най-голямата мечка в света потегля на годишна миграция. Голямото пренасяне се дължи на завръщането на морския лед, от който се нуждаят, с цел да ловуват, само че с цел да стигнат до града на тюлените, би трябвало да преминат през „ международната столица на полярните мечки “ - Чърчил, Манитоба, Канада.

Времето, което прекарват на сушата, значи, че те са извънредно добре проучени с помощта на напъните на институции като Международната организация за полярните мечки (PBI), не на последно място, тъй като да забележиш огромно бяло животно на тревата е по-лесно, в сравнение с да го видиш на белия лед в снежна стихия. 

Биологът и природозащитник Алиса Маккол е член на екипа на PBI и постоянно се насочва на път, с цел да организира проучвания от безвредно място в тундрата от края на октомври до ноември, като по това време се отбелязва Седмицата на полярните мечки - от 27 октомври до 2 ноември.

„ По това време на годината сме в разгара на годишното събиране на полярни мечки. Белите мечки в този район са на сушата, откогато слязоха от морския лед през лятото, тъй че тези мечки живеят от личните си телесни мазнини, не ядат доста и пестят сила “ , споделя Маккол пред IFLScience от вътрешността на тундровото бъги 1. 

Изменението на климата е довело до удължение на лятото и увеличение на потреблението на земята измежду мечките, които в миналото са обитавали разнородни местообитания на морския лед. Проучванията демонстрират, че белите мечки демонстрират забележителна гъвкавост при адаптирането си към измененията в околната среда, само че има граница на времето, което те могат да изтърпят на сушата, преди да изпаднат в гладна гибел. Това е тревожно събитие, като се има поради, че плануваното понижаване на арктическия морски лед демонстрира, че в бъдеще полярните мечки ще имат по-дълги интервали на лятно престояване на сушата.

Затова е разбираемо, че щом времето стартира да се усъвършенства, мечките на процедура се редят на опашка, с цел да се върнат на леда.

„ Когато температурите стартират да се намаляват и зимата наближи, мечките стартират да се придвижват към крайбрежието, тъй като знаят, че скоро морският лед в залива Хъдсън ще замръзне и съвсем за една нощ тези мечки ще изчезнат. Те са на открито и ловуват главната си плячка - тюлените, изяждат тонове тюленова мехлем и употребяват хиляди и хиляди калории “, споделя Маккол. 

Събирането на полярни мечки значи, че жителите на Чърчил са привикнали да употребяват сирени и клаксони, с цел да понижат взаимоотношенията, както и да основават кошчета за мечки, с цел да не ги притеглят вкусните ни боклуци. PBI сътвори и радар за ранно разкриване на мечки „ Bear-dar “, предопределен да предизвестява общините и отдалечените лагери, когато се доближава мечка. 

Близостта им ни дава чудесна опция да научим повече за държанието на полярните мечки, а с помощта на PBI и Explore.org можете да видите какво се случва в тази годишна полярна сапунена опера от комфорта на вашия хол.

„ Докато морският лед се върне, ние сме тук и предаваме онлайн белите мечки. Имаме доста събития на PolarBearsInternational.org, камери онлайн на Explore.org, тъй че можете да гледате какво вършат полярните мечки. Имаме спаринги, имаме майки и мечета, имаме всевъзможни страхотни действия, тъй че елате да ги разгледате “ , сподели Маккол. 

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в