Всяка година, два пъти - веднъж през март и веднъж

Всяка година, два пъти - един път през март и един път през октомври - Европа претърпява дребна, само че всеобща дезориентация. Стрелките се реалокират с един час, а дружно с тях се разклаща и биологичният ни темп. Това се повтаря от десетилетия, въпреки от ден на ден специалисти и жители да считат, че промяната на времето е изгубила смисъла си. Но до момента в който Русия, Турция, а даже и американският щат Аризона от дълго време сложиха завършек на тази процедура, Европейският съюз продължава да се колебае.

Идеята за лятното часово време не е нова. За първи път тя се появява още в края на XIX век - Бенджамин Франклин и по-късно лондончанинът Уилям Уилет оферират хората да " икономисват светлина ", като се разсънват по-рано през летните месеци.

Но първата страна, която вкарва промяната на времето, е Германия през 1916 година, по време на Първата международна война. Целта е да се пести сила за осветяване и отопление, тъй че повече въглища да отидат за потребностите на фронта. Скоро образецът е последван от Австро-Унгария, Англия, Франция и други страни, в това число България. Втората международна война дава втори живот на концепцията - при дефицит на горива и ток всяка спестена минута дневна светлина има значение.

През 70-те години на XX век, с настъпването на петролната рецесия, системата се възражда в цяла Европа. Смяната на времето е възприета като енергоспестяваща мярка, която може да понижи разноските за осветяване в късните часове. През 1980 година Европейската общественост вкарва общ график за всички страни членки, с цел да се избегне хаосът в превоза и търговията.

Отново сменяме времето - докога?

Хората се приспособяват друго към смяната...

У нас системата е въведена публично през 1979 година с решение на Министерския съвет и от този момент часовниците се местят постоянно всяка пролет и есен (системята е била използване краткотрайно и през Втората международна война).

В продължение на десетилетия това изглеждаше рационално. Когато електрическата енергия се използваше най-вече за осветяване, смяната на часовото време фактически носеше известни икономии.

Днес обаче тази логичност е остаряла. Модерните стопански системи са непрестанно дейни - хората работят на смени, осветлението е енергоспестяващо, а огромна част от потреблението идва не от лампи, а от климатични системи, компютри и електроуреди, които работят без значение от слънцето. Европейската комисия още през 2018 година призна, че енергийните изгоди от промяната на времето са " минимални или несигурни ". В някои страни даже се следи противоположен резултат - хората употребяват повече електричество заран, когато е по-тъмно.

Междувременно научните проучвания демонстрират, че преместването на стрелките не е безобидно.

Човешкият организъм има вътрешен биологичен часовник - циркаден темп, който дефинира по кое време се усещаме бодри и по кое време ни се спи. Когато този темп се наруши даже с един час, настава така наречен " обществен джетлаг ". Симптомите са познати на мнозина: бодърствуване, намалена централизация, нервност и възприятие на изнемощялост. Няколко огромни проучвания (вкл. в Германия, Финландия и САЩ) регистрират в първите дни след промяната растеж на инфарктите, пътните произшествия и трудовите злополуки; ускоряват се и деянията на меланхолия и тревога при чувствителни групи. Така една в миналото рационална икономическа мярка се трансформира в публично стеснение и здравен проблем.

Някои страни към този момент взеха безапелационни решения. Русия първо опита да остане вечно на лятно време през 2011 година, само че след три години се върна към зимното, тъй като в доста райони слънцето изгряваше едвам към 10 сутринта. Днес руснаците живеят по зимно часово време и множеството регистрират, че се усещат по-добре. Турция пък направи противоположния избор - през 2016 година спря да връща стрелките и остана непрекъснато на лятно време. Властите обясниха решението с желанието да се удължат светлите часове вечер и да се понижат разноските за ток. И в двата случая страните демонстрираха прагматизъм, без да чакат интернационален консенсус. Подобна е и логиката на американския щат Аризона, който от 1968 година отхвърля да сменя времето. За локалните поданици това е въпрос на здрав разсъдък - при температури над 40 градуса никой не желае повече дневна светлина вечер, когато жегата е най-силна.

В Европа обаче въпросът продължава да буксува. През 2019 година Европейският парламент реши промяната на времето да бъде прекъсната от 2021 година, като всяка страна сама избере дали да остане на лятно или на зимно часово време. Въпреки това до през днешния ден няма никакво решение на въпроса, а пандемията и войната В Украйна оставиха въпроса на назад във времето.

Опасението е, че в случай че страни от една и съща часова зона (напр. двe страни като Франция и Германия) изберат разнообразни непрекъснати режими - едната на непрекъснато лятно (което за Централноевропейакта зона  (CET) значи UTC+2 целогодишно), а другата на непрекъснато зимно (UTC+1 целогодишно) - сред Париж и Берлин ще се появи трайна едночасова разлика през цялата година, до момента в който през днешния ден те са синхронизирани и нямат разлика нито през зимата, нито през лятото. Именно подобен вид трайни разминавания биха основали проблеми за въздушния и железопътния превоз, за тържищата и телекомуникациите.

На този декор през вчерашния ден испанският министър председател Педро Санчес публично изиска от Европейската комисия да спре промяната на времето от следващата година. Аргументите му са, че практиката е остаряла, не носи действителни изгоди и основава непотребен стрес за жителите. Испания упорства дебатът да се върне в дневния ред на Европейски Съюз и Европа най-сетне да се синхронизира по въпроса - освен в границите на обособени зони като CET и EET, а и във връзка с непрекъснатия режим.

Както при всеки противоречив въпрос, и тук мненията са разграничени. Част от хората желаят да остане зимното време - общоприетото " по Гринуич " за съответния пояс (за България това е EET/UTC+2), тъй като дава отговор по-добре на естествения биологичен темп и дава по-светли утрини през зимата. Други избират лятното време, поради по-светлите вечери и чувството за " по-дълъг ден ". За България алтернативата има и географски колорит: ние сме в западната част на своя източноевропейски (UTC+2) пояс . Това значи, че в случай че останем на зимно време като непрекъснат режим, ще имаме по-ранни зимни изгреви и по-лесна утринна адаптация; в случай че пък изберем непрекъснато лятно време, ще се радваме ни по-светли вечери съвсем целогодишно, само че зимните сутрини ще бъдат по-тъмни по-дълго. Като прибавим и обстоятелството, че сме с един час пред Франция/Германия (CET) през цялата година - EET против CET - изборът ни би трябвало да бъде съгласуван с района, с цел да избегнем спомагателни трайни разлики.

Докато обаче към момента местим стрелките на часовника, организмът има потребност от най-малко няколко дни, с цел да се нагоди към новия темп. Най-добре е акомодацията да стартира още преди самата смяна — като човек ляга и става по 10-15 минути по-рано (или по-късно, според от посоката на смяната) през няколко поредни дни. Ограничаването на кофеина и тежките храни вечер също оказва помощ за по-бързо пригаждане. Децата и възрастните хора реагират по-чувствително, по тази причина при тях е значимо режимът да се трансформира гладко, без неочаквани промени в часа за сън и хранене.

Испания желае Европейски Съюз да анулира лятното часово време

Тази процедура има негативни физически или душевен резултати върху към 20 % от европейците

Историята на промяната на времето стартира като рационална енергийна мярка, само че през днешния ден се трансформира в знак на институционално закъснение. Европа, която в миналото изобрети тази система, в този момент е последната, която не може да я отстрани. И до момента в който милиони хора реалокират стрелките напред и обратно, като че ли живеем в безконечен опит, въпросът остава отворен: ще може ли континентът, който търси естетика и синхрон, да откри общ час - най-малко във връзка с времето?