Хиляда души умират годишно вследствие на дейността на "Марица-изток", сочи изследване
Всяка година 1000 души умират прибързано, в резултат на активността на въглищните мини и енергийните мощности в комплекса " Марица-изток ", а работещите се опасяват за бъдещето си, ако въгледобивът спре. Въпреки това, ниската цена на електрическата енергия остава водещ фактор за популацията за енергийната политика, а не здравето и последствията от въглеродните излъчвания. Това сочат данните от проучването " Регионален демографски и социално-икономически разбор на региона на " Марица-изток ".
България е подписала " Европейския зелен пакт ", съгласно който до 2030 година въглеродните излъчвания би трябвало да се понижат с 55% по отношение на индикаторите от 1990 година Европейската комисия упорства за 70% редуциране на потреблението на въглища до 2030 година по отношение на равнището от 2015 година
Анализът от проучването включва икономическите проблеми и вероятности на " Марица-изток ", настоящата социално-демографска обстановка в областите Стара Загора, Нова Загора, Раднево, Гълъбово и Димитровград, демографската прогноза, изследване на настройките на българското население на енергийния преход, теренни изследвания и вероятни сюжети за демографско и социално-икономическо развиване на региона до 2040 година Изследването е направено от експерти от Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките, Института за стопански проучвания при Българска академия на науките и Софийския университет и фондация " Фридрих Еберт ".
Авторите на изследването показаха три вероятни сюжета за демографското и социално-икономическото развиване в региона до 2040 година:
Доц. доктор Георги Бърдаров, един от създателите на изследването, уточни първия сюжет като " най-адекватен ". Той добави, че под " интензивен преход " в подтекста на " Марица-изток " се има поради закриване на минимум половината мощности до края на 2026 година и цялостно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 година Той изясни, че съответната поддръжка включва създаване на териториален проект, а като образец даде основаване на инфраструктура за новаторски бизнес в района, включващ индустриална зона сред Раднево и Гълъбово.
Той акцентира неналичието на връзка от страна на държавната власт с локалната власт и хората в района. По думите му от дълбочинните изявленията с общинските управляващи се схваща, че в популацията има безпорядък и боязън за тяхното бъдеще, които се трансформират във все по-засилени емиграционни настройки. Бърдаров подчертава върху неналичието на схващане на смисъла на " зеления преход " и недоверието в така наречен " обективен преход ". Работещите в предприятието са главно в предпенсионна възраст и са сериозни към концепцията за преквалифициране, споделиха създателите на проучването.
Анализът включва и изследване на настройките на българското население за резултатите и бъдещето на въглищната енергетика от социологическата организация " Галъп интернешънъл ". Проучването, направено измежду 809 души, сочи, че за популацията най-важният фактор в националната енергийна политика са ниските цени на електрическата енергия, следвани от националната енергийна сигурност. Ефектите от въглищната енергетика върху здравето се подреждат на трето място измежду респондентите - 12.4%.
55.8% от респондентите дават отговор, че съгласно тях е нужно да се постави изпитание да се запазят въглищните електроцентрали допустимо най-дълго време. Малко над 20% са на мнение, че въглищните електроцентрали би трябвало да се закрият. Социологът Първан Симеонов сподели, че респондентите се водят от икономическите фактори, а не от здравни и екологични. Той добави, че се вижда ниско равнище на доверие на хората от района към българските институции, което се трансферира и към Европейския съюз.
България е подписала " Европейския зелен пакт ", съгласно който до 2030 година въглеродните излъчвания би трябвало да се понижат с 55% по отношение на индикаторите от 1990 година Европейската комисия упорства за 70% редуциране на потреблението на въглища до 2030 година по отношение на равнището от 2015 година
Анализът от проучването включва икономическите проблеми и вероятности на " Марица-изток ", настоящата социално-демографска обстановка в областите Стара Загора, Нова Загора, Раднево, Гълъбово и Димитровград, демографската прогноза, изследване на настройките на българското население на енергийния преход, теренни изследвания и вероятни сюжети за демографско и социално-икономическо развиване на региона до 2040 година Изследването е направено от експерти от Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките, Института за стопански проучвания при Българска академия на науките и Софийския университет и фондация " Фридрих Еберт ".
Авторите на изследването показаха три вероятни сюжета за демографското и социално-икономическото развиване в региона до 2040 година:
Доц. доктор Георги Бърдаров, един от създателите на изследването, уточни първия сюжет като " най-адекватен ". Той добави, че под " интензивен преход " в подтекста на " Марица-изток " се има поради закриване на минимум половината мощности до края на 2026 година и цялостно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 година Той изясни, че съответната поддръжка включва създаване на териториален проект, а като образец даде основаване на инфраструктура за новаторски бизнес в района, включващ индустриална зона сред Раднево и Гълъбово.
Той акцентира неналичието на връзка от страна на държавната власт с локалната власт и хората в района. По думите му от дълбочинните изявленията с общинските управляващи се схваща, че в популацията има безпорядък и боязън за тяхното бъдеще, които се трансформират във все по-засилени емиграционни настройки. Бърдаров подчертава върху неналичието на схващане на смисъла на " зеления преход " и недоверието в така наречен " обективен преход ". Работещите в предприятието са главно в предпенсионна възраст и са сериозни към концепцията за преквалифициране, споделиха създателите на проучването.
Анализът включва и изследване на настройките на българското население за резултатите и бъдещето на въглищната енергетика от социологическата организация " Галъп интернешънъл ". Проучването, направено измежду 809 души, сочи, че за популацията най-важният фактор в националната енергийна политика са ниските цени на електрическата енергия, следвани от националната енергийна сигурност. Ефектите от въглищната енергетика върху здравето се подреждат на трето място измежду респондентите - 12.4%.
55.8% от респондентите дават отговор, че съгласно тях е нужно да се постави изпитание да се запазят въглищните електроцентрали допустимо най-дълго време. Малко над 20% са на мнение, че въглищните електроцентрали би трябвало да се закрият. Социологът Първан Симеонов сподели, че респондентите се водят от икономическите фактори, а не от здравни и екологични. Той добави, че се вижда ниско равнище на доверие на хората от района към българските институции, което се трансферира и към Европейския съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ