Всяка една империя, може да се похвали с набор от

Всяка една империя, може да се похвали с набор от интелектуалци, играещи ролята на съветници. Допитването до тях, търсенето на значимите отговори и вземането на някои съдбоносни решения, остава в историята и я трансформира вечно. Някои историци считат, че тя в никакъв случай не се повтаря, най-близкото е една жестока случайност.

Точно такава се следи през XI век във Византия и по-точно – втората половина на този интервал. Именно там ще открием един консултант, употребяващ мозъка си за надзор на политическото общество, което в следствие ще сложи под въпрос ръководството на водача, а по-късно и ще се стигне до заличаване на стопанската система. Византийският император постоянно е употребява приближен консултант и през 1070 година Михаил VII се обръща към мъж на име Никифор – неговата история е изпълнена със кавги и взимането на неверни решения.

Онези, които са съумели да извлекат облаги от него, го поддържат безрезервно. Хора като Кекаменос Катакалон, считат, че въпросният е извънредно великодушен и интелигентен, учтив човек, работещ напълно в интереса на обществото, като неговото мнение се счита за безспорното решение във времена на промени и засилващо се напрежение върху Византия. Никифор има и някои съществени неточности, когато се стигне до допитване. Първата му работа постоянно е да остави съперниците си без глас или да ги притисне по този начин, че тяхното мнение да се осмива. Неговата функционалност е по-скоро на завладяващ консултант, изпълняваш ролята на филтър за другата подавана информация, като по този метод управлява самия император и го насочва към идващите по-големи проблеми.

Обикновено издигал своите другари, преписвайки незаслужени триумфи и похвали, освен това за каузи, които те даже не са подозирали, че са създали. Арогантното държание не разрешавало да има второ мнение, с изключение на неговото и се стараел да измести всеки евентуален зложелател, като от време на време се стига даже и до убийства. Първите въведени промени от самия него, на пръв взор дават на империята някакви шансове да се върне във високите обороти. На хартия всичко изглеждало доста добре, само че в практиката ще забележим една футуристична злополука. Повишаването на налозите е концепция, която с верни вложения ще накара жителите да бъдат по-щастливи и да не се тормозят за утрешния ден. Никифор имал достъп до средствата и стартира да ги прахосва за напълно други цели.

Повишаването на цените на житото и централизираното ръководство, съпроводени с разпределението на райони, довело до дефицит, инфлация и безпорядък. Никифор работи напълно като сив кардинал и оставя всички триумфи да бъдат за него, до момента в който проблемите да се преписват на императора. Щом проектът не проработил, мнозина към този момент били подготвени да го сменят и разделят с някои витални елементи от тялото. Съветникът постоянно ще написа, че Михаил VII няма никаква преценка и още не е пораснал, с цел да управлява империята като такава. След като народът най-сетне се подвига на протест, императорът е свален наложително, а Никифор е изпратен в заточение, където постоянно е и измъчван. В своя отбрана ще показа, че за всичко са отговорни елитните фамилии в Константинопол, само че в никакъв случай той самият не приема обстоятелството, че е измежду виновниците за тежката рецесия.

Преди Византийската империя, сходни практики могат да се открият и в Римската империя. Все отново там сме ставали очевидци на най-различни безумия и кръговрат на ръководство. Силните императори постоянно се заменят с луди хора, които да върнат еволюцията няколко века обратно. Освен това не би трябвало да забравяме, че и до през днешния ден не трябва да се пропущат имена като Калигула, Нерон и даже Комод. Клавдий постоянно е бил обкръжен от някогашни плебеи, от време на време до себе си е допускал някой различен римски благородник, идващ от капризно семейство. Някъде там се прокрадва и Сенека, който би трябвало да открие метод да управлява идващият полудял човек – Нерон. Впрочем Сенека даже написа писмо на майка си, с цел да показа за какво въобще не е предупреждавал императора за евентуалното посягане.

И въпреки всичко, даже той не е в класацията за най-лош консултант. Тази чест се пада на Сеян – префект на преторианската армия, назначен по време на ръководството на император Тиберий. По това време, ръководството наподобява освен добре, само че и владетелят е подготвен да одобри рецензиите и да стартира да работи в вярната посока за затвърждаването на позициите си. Сеня има други проекти и като един от огромните параноици, взема решение да изпрати преторианските лагери в края на Рим, с цел да бъдат надалеч и да не заплашват жителите. Единствено и единствено съветникът се страхувал, че главата му може да отлети с общителното подпомагане на преторианците. Освен това има и клюки, че е съумял да плени сърцето на доведената щерка на императора и даже кроял проекти да токсини сина на императора – Друсус, който умира през 23 година прочие Хр.

По препоръките на Сеян,  императора ще се отдръпна на остров Капри единствено 3 години по-късно, оставяйки точно него като държател. Сеян прави това, което може най-добре, дава воля на възприятията, избива всеки, който опонира. До ушите на императора стигат единствено имената на враговете – постоянно даже членове на фамилията. Дъщерята на император Август – Агрипина, също са проблеми в лицето на Тиберий. Обвиненията в изменничество не престават да се издават с висока скорост. Агрипина губи едното си око по време на осъществяването на присъдата, а по-късно умира в някои доста съмнителни условия, като синът ѝ я следва единствено няколко години по-късно.

Оказва се, че някои заповеди в никакъв случай не са излъчени или издавани, а нареждани непосредствено от Сеян. Едно писмо съумява да стигне до Тиберий и той автоматизирано се завръща в Рим, като този път смъртната присъда е по-зрелищна и от убийствата в Колизеума. Легендата споделя, че Сеян е бил изправен пред обществено бичуване, което се трансформирала в късане онлайн месо. След като тълпата завършва с присъдата, останките му са изхвърлени в река Тибер, до момента в който статуята му е разрушена. Дори децата му не получават благосклонност.

И дано не забравяме, че тук би трябвало да открием и наличието на Йохан Фридрик Струенси, за който има доста разногласия, дали не заслужава първото място по линията на най-големите некадърници до хората с власт. В началото на XVIII век ще открием, че просветлението стартира да пробива пътя си към Европа и да оставя своята диря в съда. По това време има двама доста рискови жители на Шотландия. Джон Лов – френски общоприет секретар на финансите, който изисква от страната да поддържа неговата акция в Мисисипи – до през днешния ден се счита, че вложените средства водят до провал в стопанската система, последван от Френската гражданска война към 60 години по-късно.

Уилям Петерсън е другият забавен воин, който обикаля света и натрупа благосъстояния от продажбата на плебеи, с които да осакати Шотландия и по-късно Англия, употребявайки една доста специфична скица, с която обещавал, че ще помогне на Шотландската империя да се разгърне до Панама – не се случва. А по-късно ражда и още една брилянтна концепция, която обаче не съумява да реализира, тъй като умира. Всеки един от тези герои е заслужен за внимание, само че никой не може да доближи равнището на легенда, която да свали  цялостен крал от ръководство и също по този начин да спре възможностите на наследниците да се борят за короната. Това е същински воин, както и да го погледнем. Запознайте се с Йохан Фридрик Струенски. Той е един от най-хубавите идиоти, които кралско семейство може да наеме за консултант. Немски доктор, който оказва помощ на Дания през далечната 1770 година, а идиотът, който го търси е Кристиян VII.

По това време, същият стартира да страда от психологични проблеми. И даже с такова, датският държател има доста положителни хрумвания. Премахва мъченията, робството, цензурата на пресата и доста други йерархични привилегии, които до този миг са спъвали възхода на кралството. Бихте споделили, че това е добре признато от страна на всички, а и явно този немски доктор знае по какъв начин да помогне на владетеля. До някаква степен. знае се, че малко по-късно, брачната половинка на краля – английската принцеса Каролин Матилде ще има случка с неверния човек.

При раждането на принцеса Луис Август, всички знаели, че е дете на немеца. През 1772 година е било обидно за всеки датчанин да знае, че кралят отглежда нечиста кръв, която евентуално може да завоюва трона. Организира се прелом и бързо се взима властта, като следва екзекуция за сластния врач. Едва по-късно излиза наяве, че кралят е бил държан в нещо като килия, обичай постоянно и наказван непрекъснато, до момента в който принцесата и брачната половинка имала други отговорности. Малко по-късно страната изпада в рецесия, както се чака. Практиката на немската медицина остава пословична и до през днешния ден, най-малко за датчани.  

Снимки: Wikipedia