Дакота 3: Съживяващият изстрел
Всяка един от неговите текстове е като парадайс за бруталната шизофрения, парадайс за качествения комерсиален спектакъл и парадайс за сюжетите, които идват не от изключителното напъване на мозъка, а от живота към нас, където всичко е доста просто, гениално просто, доста смешно...
След Владимир Пенев (2015) и Стилиян Петров (2008), Петър Петров-Перо прави режисьорския си дебют в Yalta Art Room с един от най-поставяните текстове на един от най-поставяните у нас непознати създатели – „ Дакота “ на Жорди Галсеран.
Версията на Перо (2023) като че ли е най-близо до желанието на създателя, който напълно немногозначително споделя, че желае да се порови в нечий помътнен разум, в глава с разбъркани мисли, когато историята непринудено си налучква логиката – особена и неразбираема логичност, като тази на безумците...
Заслугата е и на Веселин Петров, чиито актьорски мозък работи в съвършена „ денивелация “, дружно с не по-малко надарените Майа Тинкова, Боян Петров и Нено Койнарски. Провокация, динамичност – тъкмо като в гонка единствено, че актьорска, и то на една (не)провокативно дребна сцена, чиито уют допуска изнасянето на съвършения моноспектакъл, само че не и на зрелище с четирима млади гении, режисирани от собствен набор.
Петър Петров-Перо е задоволително забавен като артист, с задоволително откачен взор и подвеждаща, презираща плътта харизматичност. При него всичко е остро – мозъкът, излъчването, ударът, който нанася с играта си. Като режисьор похватите му могат да одобряват същите епитети, че даже и повече. Защото тук плодовете на фантазията му могат да бъдат следени от разстояние. А това предизвика свръхангажираност и свръхотговорност.
Затова и версията на Перо звучи най-галсерановски, като съживяващ изстрел. Като опит за ликвидиране, чиято цел е да ни разсъни... Когато гибелта ни отваря очите. Когато раздялата съживява за нов стадий, а подлостта ни прави още по-...човечни. Защото това е „ Дакота “ – парадайс на заекващи индивиди, отекващите им фантазии и несекващите им стремежи, в които вярата е водещата мощ – даже, когато си изфирясал като остаряла стомна...
Музиката в „ Дакота “ е Добромир Кисьов, а сценографията е на Никола Колев. Преводът е на Нева Мичева.
Освен с „ Дакота “, Жорди Галсеран е прочут у нас с „ Фицрой “, чиято международна премиера бе през 2021 година в Малък градски спектакъл „ Зад канала “ (режисьор – Явор Гърдев), както и с „ Бурунданга “, „ Без задръжки “, „ Методът Грьонхолм “, „ Карнавал “, „ Канкун “, „ Верига от думи “, „ Кредитът “, „ Разговори с мама “, „ Сърф “.
„ Искрено се надявам, постоянното слагане на моите пиеси в България да не е увредило прекомерно съществено морала на младежите във вашата чудесна страна – нали в тях е заложено блестящото бъдеще, което ви чака “, споделя с усмивка Галсеран във връзка премиерата на „ Дакота “ през 2015 година
