Климатичните промени и психичното здраве: Има ли връзка между тях
Всвят, в който изменението на климата е безспорна действителност, от значително значение е да се признае, че последствията от него надвишават рисковите горещини и естествените бедствия.
Предстои да разгледаме по какъв начин екологичните рецесии са възходящ източник на стрес и безпокойствие, който визира психологичното здраве на доста хора.
Нека забележим по какъв начин климатичните промени могат да повлияят на психологичното ни здраве:
1. Увеличава безпокойството и напрежението
Наличието на рискови метеорологични условия, като по-интензивни стихии, продължителни суши и опустошителни горски пожари, са оставили бездънен отпечатък върху душeвността на хората. Излагането на тези обстановки може да предизвика остро екологично безпокойствие, както и хронични опасения по отношение на сигурността и оцеляването.
Терминът " екотревожност " значи продължителен боязън от екологични бедствия . Това възприятие може да се утежни, когато чуете тревожни вести или се притеснявате за бъдещето на себе си или околните ви.
Екологичната тревога мощно визира новите генерации. Сред децата и младежите на възраст сред 16 и 25 години, към 60% изпитват огромна угриженост по отношение на изключителни обстановки в околната среда, а 50% - възприятие на стрес, безпокойствие, горест, яд, беззащитност и виновност по отношение на резултат от тях.
2. Насърчава депресията и обществената изолираност
Изменението на климата носи със себе си серия от фактори за насърчаване на меланхолия. Загубата на домове заради естествени бедствия, като наводнения или пожари, може да накара хората да се почувстват съкрушени и обезверени. Освен това чувството за нестабилно бъдеще с непрекъснати климатични закани също може да способства за появяването на депресивни признаци.
Високите температури и замърсяването на въздуха са свързани с увеличение на депресираните пациенти в болничните центрове. На собствен ред мощната угриженост за климата може да накара хората да се изолират от другари и семейство, които не споделят същите опасения.
3. Генерира екологична контузия и посттравматичен стрес
Екологичната контузия се отнася до спешни прекарвания, свързани с рискови метеорологични феномени или естествени бедствия. Хората, които са претърпели такива злополучни събития, могат да се сблъскат с поредност от контузии (от загубата на близки и имущество до възприятието, че са в капан от обстановки с непосредствена опасност).
От своя страна, посттравматичният стрес не се лимитира до тези, които са претърпели естествени бедствия от първа ръка. Може да засегне и хора, които са непрекъснато изложени на медийно отразяване на рискови метеорологични феномени или които живеят с непрекъсната опасност от бъдещи бедствия.
4. Насърчава продоволствената неустановеност
Изменението на климата може да докара до дефицит на храна заради рискови метеорологични феномени като наводнения, които засягат водоизточниците и веригите за доставка на храни. Постоянното безпокойствие за допустима липса на храна, както и несигурността по отношение на съществуването на благоприятни условия за оцеляване, могат да покачат равнищата на тревога и стрес.
Предстои да разгледаме по какъв начин екологичните рецесии са възходящ източник на стрес и безпокойствие, който визира психологичното здраве на доста хора.
Нека забележим по какъв начин климатичните промени могат да повлияят на психологичното ни здраве:
1. Увеличава безпокойството и напрежението
Наличието на рискови метеорологични условия, като по-интензивни стихии, продължителни суши и опустошителни горски пожари, са оставили бездънен отпечатък върху душeвността на хората. Излагането на тези обстановки може да предизвика остро екологично безпокойствие, както и хронични опасения по отношение на сигурността и оцеляването.
Терминът " екотревожност " значи продължителен боязън от екологични бедствия . Това възприятие може да се утежни, когато чуете тревожни вести или се притеснявате за бъдещето на себе си или околните ви.
Екологичната тревога мощно визира новите генерации. Сред децата и младежите на възраст сред 16 и 25 години, към 60% изпитват огромна угриженост по отношение на изключителни обстановки в околната среда, а 50% - възприятие на стрес, безпокойствие, горест, яд, беззащитност и виновност по отношение на резултат от тях.
2. Насърчава депресията и обществената изолираност
Изменението на климата носи със себе си серия от фактори за насърчаване на меланхолия. Загубата на домове заради естествени бедствия, като наводнения или пожари, може да накара хората да се почувстват съкрушени и обезверени. Освен това чувството за нестабилно бъдеще с непрекъснати климатични закани също може да способства за появяването на депресивни признаци.
Високите температури и замърсяването на въздуха са свързани с увеличение на депресираните пациенти в болничните центрове. На собствен ред мощната угриженост за климата може да накара хората да се изолират от другари и семейство, които не споделят същите опасения.
3. Генерира екологична контузия и посттравматичен стрес
Екологичната контузия се отнася до спешни прекарвания, свързани с рискови метеорологични феномени или естествени бедствия. Хората, които са претърпели такива злополучни събития, могат да се сблъскат с поредност от контузии (от загубата на близки и имущество до възприятието, че са в капан от обстановки с непосредствена опасност).
От своя страна, посттравматичният стрес не се лимитира до тези, които са претърпели естествени бедствия от първа ръка. Може да засегне и хора, които са непрекъснато изложени на медийно отразяване на рискови метеорологични феномени или които живеят с непрекъсната опасност от бъдещи бедствия.
4. Насърчава продоволствената неустановеност
Изменението на климата може да докара до дефицит на храна заради рискови метеорологични феномени като наводнения, които засягат водоизточниците и веригите за доставка на храни. Постоянното безпокойствие за допустима липса на храна, както и несигурността по отношение на съществуването на благоприятни условия за оцеляване, могат да покачат равнищата на тревога и стрес.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ