Боян Магдалинчев: Изборът на Гешев беше съпроводен с "екстри", които не очаквахме
Висш съдебен съвет ще се оправи и с по-малкия бюджет, който получихме, а изборът на Иван Гешев за основен прокурор беше съпроводен с "екстри ", които не чакахме. Последните евродоклади пък демонстрираха възходяща смяна в правосъдната власт. Това съобщи представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев.
Боян Магдалинчев
Кой е той?
Завършил е „ Право “ в Юридическия факултет на СУ „ Климент Охридски”
Бил е арбитър в районните съдилища в Разлог и Гоце Делчев, а след това заместник-председател на Районен съд - гр. Гоце Делчев
В интервала 1999-2003 година е бил член на Висшия правосъден съвет
От 1997 година е арбитър във Върховния административен съд
През 2004 година става ръководител на Четвърто поделение във Върховния административен съд
През 2012 година става заместител на ръководителя на Върховния административен съд и началник на втора гилдия
През 2017 година е определен за член на Висш съдебен съвет от квотата на съдиите, а след това съветът го избира и за собствен представляващ
Ето какво още сподели Боян Магдалинчев в изявление за в. Монитор:
- Г-н Магдалинчев, 2019 година беше доста значима за правосъдната власт у нас – беше определен нов основен прокурор, на път е да падне траялият над 10 години мониторинг върху правосъдната власт. Каква е вашата равносметка?
- Мониторингът към момента не е анулиран – има мнение в тази посока на Европейска комисия, само че няма изразено към момента мнение от Европарламента. Голяма част от магистратската общественост у нас би желала той да отпадне.
Ноемврийските отчети от 2017 година и 2018 година и последният от тази година изрично удостоверяват една възходяща позиция на смяна и осъществяване на рекомендациите, които бяха дадени от Европейска комисия в януарския отчет от 2017 година Така че е пристигнало времето този мониторинг да отпадне. От своя страна, българската страна има подготвеност предвид на рекомендациите да сътвори един народен механизъм, който да продължи наблюденията в тази посока и надлежно да затвърди и да надгражда постигнатото през тези 12 година
Това е разпореждане номер 240 на Министерски съвет от 24 септември т.г, с което се основава Национален механизъм за мониторинг на битката с корупцията, проведената престъпност, правосъдната промяна и върховенството на закона и на Съвет за съгласуваност и съдействие. Този акт на държавното управление ще влезе в действие в деня, в който отпадне мониторингът.
- И въпреки всичко годината беше знакова за правосъдната власт.
- Да, годината беше по-особена за Висш съдебен съвет с оглед избора на нов основен прокурор. Добре знае се, че процедурата беше открита в сходство с условията на Закона за правосъдната власт и периодите, планувани в него – не по-рано от 6 и не по-късно от 4 месеца от приключването на мандата на досегашния основен прокурор Сотир Цацаров.
Продължи от юли, когато пленумът на Висш съдебен съвет одобри решение за разкриване на процедурата и продължи до ноември, когато беше извършено второто гласоподаване за избор във връзка с Иван Гешев. Този избор беше по-различен от тези на „ тримата големи”, които е имало до момента. Очакванията на обществото явно са огромни. Имаше много огромно напрежение в обществото към избора – „ за” и „ против” господин Гешев.
Друг е въпросът кой стоеше откъм гърба в единия и другия случай. Така или другояче, Висш съдебен съвет извърши вменените му от конституцията и Закона за правосъдната власт отговорности и организира избора по всички правила, написани в законите. Беше мъчно, дълго и уморително, с „ екстри “, които не бяхме очаквали. Същевременно през целия този интервал от време Висш съдебен съвет продължаваше да си извършва настоящите отговорности.
- А какво ще съставлява този Съвет за съгласуваност и съдействие?
- Целта на Националния мониторингов механизъм е да резервира постигнатия прогрес по време на Механизма за съдействие. Предвиденият в него съвет ще включва редица органи, както на правосъдната, по този начин и на изпълнителната власт. Предвижда се присъединяване на органите на правосъдната власт да е непринудено, като Съветът по никакъв метод не може да я управлява, нито да реализира влияние върху независимостта й.
Структурно той ще се състои от двама съпредседатели – заместител министър-председателя с сектор правораздаване и представляващия Висш съдебен съвет. Заместник-председател е министърът на правораздаването. В състава на съвета влизат ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, основният прокурор, основният контрольор към Висш съдебен съвет, ръководителят на КПКОНПИ, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите.
Гражданското общество има интензивно присъединяване със свои организации, само че без право на глас – ще могат да слушат и да показват мнения по обсъжданите въпроси. Гражданският съвет ще включва 8 членове – 5-ма представители на професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, един на организация с опит в региона на предварителната защита на корупцията, един на организация с опит в региона на правосъдната промяна и един представител на организация на работодателите, приети на национално равнище.
Участието на гражданското общество в съвета ще бъде на ротационен принцип през една година, като се изключи представителите на организациите на съдиите, прокурорите и следователите.
Съветът ще може да изисква информация, която касае неговата активност и ще дава доклад пред обществеността за всяко извършено от него съвещание – на уеб страниците на Министерски съвет, на министерството на правораздаването и на Висш съдебен съвет ще бъдат оповестени в еднодневен период протоколите от съвещанията, включително дебатите, разискванията, изразените мнения и взетите решения.
- Срещахте се с Венецианската комисия – какво се случи на тези диалози? Как ще наподобява в последна сметка механизмът за надзор върху „ Тримата огромни “?
- Венецианската комисия е влиятелен орган с висок имидж, само че с консултативни функционалности. В момента в нея членуват към 64 страни от съвсем целия свят – от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. По искане на държава-членка тя може да даде рекомендации по отношение на планове на закони.
Но пълномощие на българския Конституционен съд е да преглежда разногласия по отношение на конституционно съобразността на законови разпореждания, там Венецианската комисия няма пълномощия. Становището, което изрази Венецианската комисия, е във връзка с остарелия законопроект, относим за „ тримата големи” – ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основният прокурор.
В новия план за изменение на Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт е в частта единствено за основния прокурор. В претекстовете на законопроекта категорично е посочено, че държавното управление изхожда от конституционната наредба, че единствено прокурор има право да прави следствие за осъществени закононарушения. Това е написано в конституцията в член 127.
В законопроекта се предлага фигурата на основния контрольор към Инспектората на прокуратурата, който да прави такива следствия и да разпорежда процесуално-следствени дейности при вероятно осъществено съзнателно закононарушение от основния прокурор и неговите заместници. Предвидени са разпореждания, които в този случай дистанцират основния контрольор от основния прокурор и неговите заместници, в случай че те са направили такова действие.
- Изборът за основен прокурор беше сложен, чуха се разнообразни обвинявания, само че към този момент мина. Какво очаквате отсега нататък да се случва в прокуратурата като промени?
- Съвсем обикновено е съгласно вижданията и визията в концепцията, препоръчана от него, да предприеме някакви промени. Може би ще продължи това, което направи господин Цацаров до момента – с териториалните отделения, които се сътвориха на мястото на закритите районни прокуратури, от 1 януари те са 40, а има още.
Сега след обнародването на указа на президента за освобождението на господин Цацаров като основен прокурор, няма никаква спънка още на идващия ден господин Гешев да встъпи в осъществяване на длъжността основен прокурор. По никакъв метод не е належащо да се чака 10 януари – крайната дата на мандата на досегашния основен прокурор. Мандатът на господин Гешев просто ще стартира да тече по-рано и надлежно ще изтече на същия ден след 7 година
- А в съдилищата какви промени предстоят? Все отново ръководителят на Върховен касационен съд към момента не е дал своите оферти за прекрояване на правосъдната карта, както направиха към този момент от прокуратурата?
- Съдебната карта във връзка с съдилищата върви по-трудно. Има разнообразни визии, които са обсъждани, само че не са взети решения в тази посока. Изчаква се да завърши планът за Единната осведомителна система. Там се чака да се направи цялостен разбор на всички процеси, свързани с смяна на правосъдната карта.
Предвижда се пилотно внедряване в няколко съдилища, въз основата на които след това може да се види по какъв начин би проработил този механизъм. Колегите от съдийската гилдия, които са срещу закриването на съдилища, в никакъв случай не са криели своите разбирания. Единодушие в съдийската гилдия не може да очаквате - тя е малко по-различна от прокурорската, само че въпросът е дали в миналото ще се събере нужното болшинство за тези промени. Има доста въпроси, които би трябвало да се прецизират, като се стартира от натовареността на съдилищата.
Но този проблем е неминуем – има централизация на население в огромните градове по стопански аргументи и там стартират да се водят повече каузи. В съдийската гилдия се слага главно въпросът за достъпа до правораздаване – дали закриването на съд в пограничен регион няма да докара на процедура до отвод от правораздаване.
Аз съм срещу това заповедните производства да остават в правосъдната система, тъй като те изкривяват действителната картина за натовареността. Едно заповедно дело завършва за 10-15 минути. Има съдилища, при които 60-70% от гражданските каузи са заповедни производства. Но те се регистрират в статистиката като брой каузи и на тази база се дефинират числеността на съда, неговата натовареност, щата на магистратите и правосъдните чиновници.
Колегите, които са придобили статут на несменяемост, не би следвало да се тормозят толкоз, тъй като даже да се закрие някой съд, те няма да останат без работа. Те са несменяеми до навършване на 65 година
- Как върви работата на Висш съдебен съвет и правилно ли е чувството, че има една дребна група в съвета, която сякаш бойкотира всяко по-важно решение?
- Думата бойкотират е, да кажем, пресилена. Но имат по-различни визии. Всеки има право да изрази своето мнение, по този начин както откри за добре. Затова в конституцията и в Закон за съдебната власт е планувано, че решенията се вземат с болшинство. Дали ще е квалифицирано болшинство или нормално, зависи от съответния случай.
- Преди няколко месеца ръководителят на Върховен касационен съд си разреши да се намеси непосредствено в работата на съда по висящо дело – става въпрос за случая с Джок Полфрийман. Тогава съдийската гилдия реагира доста остро. Да чакаме ли и следваща реакция на съвета?
- Тогава показах своята позиция, че не е в пълномощието на ръководителя на Върховен касационен съд като административен началник да взема отношение по въпрос, който е в пълномощието на правосъдния състав, разглеждащ съответния юридически проблем.
- Вече няколко години се приказва за това, че както във Висш съдебен съвет, по този начин и в правосъдната власт има хора, които сякаш са повече политици, в сравнение с магистрати. Как може да се реши този проблем?
- Не мога да кажа, че политиканстват, тъй като Закон за съдебната власт, член 195, алинея 1, точка 6 споделя, че съдиите, прокурорите и следователите нямат право да вземат участие в политически партии и да вършат такива политически изявления. Ако има, това е съображение за освобождение от служба, тъй като влиза в процедура на несъответственост.
По-скоро изявленията на някои сътрудници са ориентирани по какъв начин действа системата – съгласно техните разбирания системата не е най-добре функционираща и би трябвало да се промени. Въпросът е те да го споделят като своя вътрешна увереност като магистрати, а да не стоят зад тях избрани политически сили.
Ние видяхме неправителствени организации и политически сили, които стояха в основата на огромна част от митингите около избора на господин Гешев за основен прокурор. Слава Богу, измежду тях нямаше магистрати, като се изключи един, който по-късно стана общински консултант. Той към този момент изрично се беше самоопределил като политик.
- Висш съдебен съвет изиска по-голям бюджет за 2020 година - какво се случи и ще стигнат ли парите, които страната планува да отпусне за правосъдната власт през идната година?
- За бюджет 2019 година и бюджет 2020 година общо нарастването по отношение на бюджет 2018 година е 183 млн. лева За бюджет 2020 година имахме по-високи планове на Висш съдебен съвет, получихме с 88 млн. лева по-малко. Няма да има средства за назначение на 100 правосъдни помощници, на 23 магистрати, правосъдни чиновници в ИВСС.
Няма да могат да бъдат обезпечени за половин година със средства незаети места. Но като цяло в границите на този бюджет 771 млн. лева Висш съдебен съвет ще се оправи. Казах го и в Народното събрание. Все отново би трябвало да се съобразяваме, че страната също има цели – опазване на здравето, обучение, пенсии. Не е единствено правосъдната система. Що се отнася до казуса със събираемостта, за 2020 година заложихме по-малък размер на приходната част от лични доходи.
Причината е, че това перо не зависи чак толкоз от правосъдна система и ще ви кажа за какво – в законови актове е заложено, че са освободени от държавни такси разнообразни производства и те не са малко. Например при постигането на правосъдна конвенция, в случай че е импортиран някакъв размер на държавна такса, таксата пада на половина и ние би трябвало да върнем импортираните пари. Това важи в особена степен при комерсиалните каузи и разногласия, които са за огромни стопански ползи. Като се реализира съглашение, таксата се понижава на половина.
В някои случаи даже милиони връщаме. От друга страна Национална агенция за приходите има доста дребна събираемост на обществените вземания. Имаме подписано съглашение с частните правосъдни реализатори – там нещата вървят добре. На някои места и с държавните правосъдни реализатори нещата вървят добре. Проблемите по-скоро са отвън волята на правосъдната власт.
Боян Магдалинчев
Кой е той?
Завършил е „ Право “ в Юридическия факултет на СУ „ Климент Охридски”
Бил е арбитър в районните съдилища в Разлог и Гоце Делчев, а след това заместник-председател на Районен съд - гр. Гоце Делчев
В интервала 1999-2003 година е бил член на Висшия правосъден съвет
От 1997 година е арбитър във Върховния административен съд
През 2004 година става ръководител на Четвърто поделение във Върховния административен съд
През 2012 година става заместител на ръководителя на Върховния административен съд и началник на втора гилдия
През 2017 година е определен за член на Висш съдебен съвет от квотата на съдиите, а след това съветът го избира и за собствен представляващ
Ето какво още сподели Боян Магдалинчев в изявление за в. Монитор:
- Г-н Магдалинчев, 2019 година беше доста значима за правосъдната власт у нас – беше определен нов основен прокурор, на път е да падне траялият над 10 години мониторинг върху правосъдната власт. Каква е вашата равносметка?
- Мониторингът към момента не е анулиран – има мнение в тази посока на Европейска комисия, само че няма изразено към момента мнение от Европарламента. Голяма част от магистратската общественост у нас би желала той да отпадне.
Ноемврийските отчети от 2017 година и 2018 година и последният от тази година изрично удостоверяват една възходяща позиция на смяна и осъществяване на рекомендациите, които бяха дадени от Европейска комисия в януарския отчет от 2017 година Така че е пристигнало времето този мониторинг да отпадне. От своя страна, българската страна има подготвеност предвид на рекомендациите да сътвори един народен механизъм, който да продължи наблюденията в тази посока и надлежно да затвърди и да надгражда постигнатото през тези 12 година
Това е разпореждане номер 240 на Министерски съвет от 24 септември т.г, с което се основава Национален механизъм за мониторинг на битката с корупцията, проведената престъпност, правосъдната промяна и върховенството на закона и на Съвет за съгласуваност и съдействие. Този акт на държавното управление ще влезе в действие в деня, в който отпадне мониторингът.
- И въпреки всичко годината беше знакова за правосъдната власт.
- Да, годината беше по-особена за Висш съдебен съвет с оглед избора на нов основен прокурор. Добре знае се, че процедурата беше открита в сходство с условията на Закона за правосъдната власт и периодите, планувани в него – не по-рано от 6 и не по-късно от 4 месеца от приключването на мандата на досегашния основен прокурор Сотир Цацаров.
Продължи от юли, когато пленумът на Висш съдебен съвет одобри решение за разкриване на процедурата и продължи до ноември, когато беше извършено второто гласоподаване за избор във връзка с Иван Гешев. Този избор беше по-различен от тези на „ тримата големи”, които е имало до момента. Очакванията на обществото явно са огромни. Имаше много огромно напрежение в обществото към избора – „ за” и „ против” господин Гешев.
Друг е въпросът кой стоеше откъм гърба в единия и другия случай. Така или другояче, Висш съдебен съвет извърши вменените му от конституцията и Закона за правосъдната власт отговорности и организира избора по всички правила, написани в законите. Беше мъчно, дълго и уморително, с „ екстри “, които не бяхме очаквали. Същевременно през целия този интервал от време Висш съдебен съвет продължаваше да си извършва настоящите отговорности.
- А какво ще съставлява този Съвет за съгласуваност и съдействие?
- Целта на Националния мониторингов механизъм е да резервира постигнатия прогрес по време на Механизма за съдействие. Предвиденият в него съвет ще включва редица органи, както на правосъдната, по този начин и на изпълнителната власт. Предвижда се присъединяване на органите на правосъдната власт да е непринудено, като Съветът по никакъв метод не може да я управлява, нито да реализира влияние върху независимостта й.
Структурно той ще се състои от двама съпредседатели – заместител министър-председателя с сектор правораздаване и представляващия Висш съдебен съвет. Заместник-председател е министърът на правораздаването. В състава на съвета влизат ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, основният прокурор, основният контрольор към Висш съдебен съвет, ръководителят на КПКОНПИ, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите.
Гражданското общество има интензивно присъединяване със свои организации, само че без право на глас – ще могат да слушат и да показват мнения по обсъжданите въпроси. Гражданският съвет ще включва 8 членове – 5-ма представители на професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, един на организация с опит в региона на предварителната защита на корупцията, един на организация с опит в региона на правосъдната промяна и един представител на организация на работодателите, приети на национално равнище.
Участието на гражданското общество в съвета ще бъде на ротационен принцип през една година, като се изключи представителите на организациите на съдиите, прокурорите и следователите.
Съветът ще може да изисква информация, която касае неговата активност и ще дава доклад пред обществеността за всяко извършено от него съвещание – на уеб страниците на Министерски съвет, на министерството на правораздаването и на Висш съдебен съвет ще бъдат оповестени в еднодневен период протоколите от съвещанията, включително дебатите, разискванията, изразените мнения и взетите решения.
- Срещахте се с Венецианската комисия – какво се случи на тези диалози? Как ще наподобява в последна сметка механизмът за надзор върху „ Тримата огромни “?
- Венецианската комисия е влиятелен орган с висок имидж, само че с консултативни функционалности. В момента в нея членуват към 64 страни от съвсем целия свят – от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. По искане на държава-членка тя може да даде рекомендации по отношение на планове на закони.
Но пълномощие на българския Конституционен съд е да преглежда разногласия по отношение на конституционно съобразността на законови разпореждания, там Венецианската комисия няма пълномощия. Становището, което изрази Венецианската комисия, е във връзка с остарелия законопроект, относим за „ тримата големи” – ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основният прокурор.
В новия план за изменение на Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт е в частта единствено за основния прокурор. В претекстовете на законопроекта категорично е посочено, че държавното управление изхожда от конституционната наредба, че единствено прокурор има право да прави следствие за осъществени закононарушения. Това е написано в конституцията в член 127.
В законопроекта се предлага фигурата на основния контрольор към Инспектората на прокуратурата, който да прави такива следствия и да разпорежда процесуално-следствени дейности при вероятно осъществено съзнателно закононарушение от основния прокурор и неговите заместници. Предвидени са разпореждания, които в този случай дистанцират основния контрольор от основния прокурор и неговите заместници, в случай че те са направили такова действие.
- Изборът за основен прокурор беше сложен, чуха се разнообразни обвинявания, само че към този момент мина. Какво очаквате отсега нататък да се случва в прокуратурата като промени?
- Съвсем обикновено е съгласно вижданията и визията в концепцията, препоръчана от него, да предприеме някакви промени. Може би ще продължи това, което направи господин Цацаров до момента – с териториалните отделения, които се сътвориха на мястото на закритите районни прокуратури, от 1 януари те са 40, а има още.
Сега след обнародването на указа на президента за освобождението на господин Цацаров като основен прокурор, няма никаква спънка още на идващия ден господин Гешев да встъпи в осъществяване на длъжността основен прокурор. По никакъв метод не е належащо да се чака 10 януари – крайната дата на мандата на досегашния основен прокурор. Мандатът на господин Гешев просто ще стартира да тече по-рано и надлежно ще изтече на същия ден след 7 година
- А в съдилищата какви промени предстоят? Все отново ръководителят на Върховен касационен съд към момента не е дал своите оферти за прекрояване на правосъдната карта, както направиха към този момент от прокуратурата?
- Съдебната карта във връзка с съдилищата върви по-трудно. Има разнообразни визии, които са обсъждани, само че не са взети решения в тази посока. Изчаква се да завърши планът за Единната осведомителна система. Там се чака да се направи цялостен разбор на всички процеси, свързани с смяна на правосъдната карта.
Предвижда се пилотно внедряване в няколко съдилища, въз основата на които след това може да се види по какъв начин би проработил този механизъм. Колегите от съдийската гилдия, които са срещу закриването на съдилища, в никакъв случай не са криели своите разбирания. Единодушие в съдийската гилдия не може да очаквате - тя е малко по-различна от прокурорската, само че въпросът е дали в миналото ще се събере нужното болшинство за тези промени. Има доста въпроси, които би трябвало да се прецизират, като се стартира от натовареността на съдилищата.
Но този проблем е неминуем – има централизация на население в огромните градове по стопански аргументи и там стартират да се водят повече каузи. В съдийската гилдия се слага главно въпросът за достъпа до правораздаване – дали закриването на съд в пограничен регион няма да докара на процедура до отвод от правораздаване.
Аз съм срещу това заповедните производства да остават в правосъдната система, тъй като те изкривяват действителната картина за натовареността. Едно заповедно дело завършва за 10-15 минути. Има съдилища, при които 60-70% от гражданските каузи са заповедни производства. Но те се регистрират в статистиката като брой каузи и на тази база се дефинират числеността на съда, неговата натовареност, щата на магистратите и правосъдните чиновници.
Колегите, които са придобили статут на несменяемост, не би следвало да се тормозят толкоз, тъй като даже да се закрие някой съд, те няма да останат без работа. Те са несменяеми до навършване на 65 година
- Как върви работата на Висш съдебен съвет и правилно ли е чувството, че има една дребна група в съвета, която сякаш бойкотира всяко по-важно решение?
- Думата бойкотират е, да кажем, пресилена. Но имат по-различни визии. Всеки има право да изрази своето мнение, по този начин както откри за добре. Затова в конституцията и в Закон за съдебната власт е планувано, че решенията се вземат с болшинство. Дали ще е квалифицирано болшинство или нормално, зависи от съответния случай.
- Преди няколко месеца ръководителят на Върховен касационен съд си разреши да се намеси непосредствено в работата на съда по висящо дело – става въпрос за случая с Джок Полфрийман. Тогава съдийската гилдия реагира доста остро. Да чакаме ли и следваща реакция на съвета?
- Тогава показах своята позиция, че не е в пълномощието на ръководителя на Върховен касационен съд като административен началник да взема отношение по въпрос, който е в пълномощието на правосъдния състав, разглеждащ съответния юридически проблем.
- Вече няколко години се приказва за това, че както във Висш съдебен съвет, по този начин и в правосъдната власт има хора, които сякаш са повече политици, в сравнение с магистрати. Как може да се реши този проблем?
- Не мога да кажа, че политиканстват, тъй като Закон за съдебната власт, член 195, алинея 1, точка 6 споделя, че съдиите, прокурорите и следователите нямат право да вземат участие в политически партии и да вършат такива политически изявления. Ако има, това е съображение за освобождение от служба, тъй като влиза в процедура на несъответственост.
По-скоро изявленията на някои сътрудници са ориентирани по какъв начин действа системата – съгласно техните разбирания системата не е най-добре функционираща и би трябвало да се промени. Въпросът е те да го споделят като своя вътрешна увереност като магистрати, а да не стоят зад тях избрани политически сили.
Ние видяхме неправителствени организации и политически сили, които стояха в основата на огромна част от митингите около избора на господин Гешев за основен прокурор. Слава Богу, измежду тях нямаше магистрати, като се изключи един, който по-късно стана общински консултант. Той към този момент изрично се беше самоопределил като политик.
- Висш съдебен съвет изиска по-голям бюджет за 2020 година - какво се случи и ще стигнат ли парите, които страната планува да отпусне за правосъдната власт през идната година?
- За бюджет 2019 година и бюджет 2020 година общо нарастването по отношение на бюджет 2018 година е 183 млн. лева За бюджет 2020 година имахме по-високи планове на Висш съдебен съвет, получихме с 88 млн. лева по-малко. Няма да има средства за назначение на 100 правосъдни помощници, на 23 магистрати, правосъдни чиновници в ИВСС.
Няма да могат да бъдат обезпечени за половин година със средства незаети места. Но като цяло в границите на този бюджет 771 млн. лева Висш съдебен съвет ще се оправи. Казах го и в Народното събрание. Все отново би трябвало да се съобразяваме, че страната също има цели – опазване на здравето, обучение, пенсии. Не е единствено правосъдната система. Що се отнася до казуса със събираемостта, за 2020 година заложихме по-малък размер на приходната част от лични доходи.
Причината е, че това перо не зависи чак толкоз от правосъдна система и ще ви кажа за какво – в законови актове е заложено, че са освободени от държавни такси разнообразни производства и те не са малко. Например при постигането на правосъдна конвенция, в случай че е импортиран някакъв размер на държавна такса, таксата пада на половина и ние би трябвало да върнем импортираните пари. Това важи в особена степен при комерсиалните каузи и разногласия, които са за огромни стопански ползи. Като се реализира съглашение, таксата се понижава на половина.
В някои случаи даже милиони връщаме. От друга страна Национална агенция за приходите има доста дребна събираемост на обществените вземания. Имаме подписано съглашение с частните правосъдни реализатори – там нещата вървят добре. На някои места и с държавните правосъдни реализатори нещата вървят добре. Проблемите по-скоро са отвън волята на правосъдната власт.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ