Млад предприемач от Пловдив промени световния бизнес
Всичко стартира поради един недостиг на пазара. През 2018 година Димитър Христакиев (32 г.) се връща в родния си град Пловдив, откакто приключва магистратура по Мехатроника и роботика в Германия с концепцията да се занимава с автоматизация и развойна активност. Но се удря в стена – такива компании у нас просто няма. Затова преди към 10 години взема решение да стартира собствен личен бизнес, основавайки DHR Engineering, която днес основава индустриални системи, обслужващи някои от най-големите компании в Съединени американски щати като SpaceX, Tesla и Blue Origin.
Основният мотор зад триумфа на компанията се оказва любознанието на Христакиев.
“Винаги съм желал да върша неща, които са на върха на техническия напредък и да сътворявам решения, които досега не съществуват ", безапелационен е той. Затова и избира да работи с американски компании – българският бизнес нормално търси нововъведения за към този момент съществуващи технологии, тъй че да понижи разноските си. “В Съединени американски щати е противоположното – те идват при теб и ти споделят “Имаме пари да си купим безусловно всичко на пазара, само че за жалост това, което ще ни свърши работа, не съществува. Можеш ли да го създадеш? ". Аз се усещам доста по-комфортно да работя в такава среда – празно поле, където имам опция да измисля решение за съответен проблем, без парите да имат значение ", безапелационен е Христакиев.
DHR Engineering се занимава с индустриална автоматизация и роботика. Компанията предлага инженерни услуги за автоматизация на производството, създава и интегрира роботи и роботизирано съоръжение, изключително в металообработващия и миньорския бранш. В Европа компанията продава подготвени произведения, до момента в който в Съединени американски щати компанията продава ноу-хау.
Първият сериозен клиент идва половин година след основаването на компанията – швейцарски стартъп, който желае да сътвори автоматизирана плантация за плодове и зеленчуци. Постепенно пловдивската компания се затвърждава и решенията й за автоматизация намират приложение в огромни бизнеси в Съединени американски щати и Европа. “В един миг към този момент можех да затрупвам наема си и да се устоявам от бизнеса си. Постепенно тези пари станаха повече и когато доближих 4 000 лв. наех първия си чиновник. На 6 000 лв. наехме още един човек. В момента сме към 20 души ", споделя Христакиев.
Всичко се трансформира, когато компанията купува първия си 3D принтер с една съществена цел – прототипиране.
“Искахме да създадем 3D модели, върху които да тестваме хипотезите си. Постепенно вкарахме тези елементи в работата си с огромни клиенти и започнахме да продаваме от ден на ден 3D принтирани елементи, тъй като видяхме, че те правят работа и ги интегрирахме в нашите планове ", споделя Христакиев.
Напълно естествено се ражда концепцията за основаване на иновация без аналог. Към оня миг компанията към този момент има богат опит с автоматизацията на системи и Христакиев взема решение да сътвори първото изцяло автоматизирано произвеждане основано на 3D принтери в света. Това, става известно, не е напълно лесна задача. Предизвикателствата валят от разнообразни страни, а един от най-големите проблеми се оказва намирането на надеждна машина, която екипът на компанията да автоматизира.
Така попадат на основаната в Китай Bambu Lab, известна с създаването на 3D принтери и технологии за 3D щемпел. “Техните принтери бяха доста надеждни. Предизвикателно тогава беше да измислим по какъв начин да координираме придвижването на машината с придвижването на нашия робот – всичко би трябвало да се случи в съответен миг, да има продан на данни на централно равнище. Софтуерът би трябвало да оркестрира целия този развой доста тъкмо. Първият първообраз го имахме за четири месеца, само че ни лиши една година да почистим всички дребни неточности, с цел да работи това нещо надеждно ", спомня си Христакиев.
Всяка неточност, която би могла да се получи при един подобен развой, коства скъпо. Буквално. Самият Христакиев си спомня за случай, в който поради проблематична жичка офисът на DHR Engineering едвам не пламва, откакто един от роботите обърква посоката си на придвижване и “решава ", че желае да се качи на горния етаж през тавана на помещението. “Затова автоматизацията би трябвало да е извънредно надеждна. Все отново задачата е да оставиш системата да работи, до момента в който теб те няма. Трябва да предвидим всички неща, които евентуално биха могли да се объркат ", изяснява Христакиев.
Клишето с Томас Едисън и стоте метода, по които не може да бъде изобретена електрическата крушка, идва мислено неслучайно. Христакиев не се опасява да опитва и да търси нови провокации, когато това може да докара до нововъведения и промяна на цели промишлености. Вероятно затова един от комплицираните планове, по които компанията му работи сега, е автоматизирането на процеси при геоложките изследвания. Ако този план се окаже сполучлив, той би могъл да спести милиарди на фирмите в минната промишленост, които влагат големи суми в сондажи.
Днес огромната цел на Христакиев е да направи в Пловдив най-голямата изцяло автоматизиране плантация за 3D щемпел в света, която да включва трите най-популярни технологии (FDM, SLS, SLA). Затова и напролет компанията купува спомагателни 200 3D принтера в допълнение към съществуващите 60 в арсенала на DHR Engineering, които компанията да автоматизира. Това не е просто проект за разгръщане, а част от по-голяма визия за бъдещето на индустриалната автоматизация и нововъведенията в България и по света.
Със своята композиция от техническа експертиза, храброст да опитва и блян към съвършенство, Димитър Христакиев и екипът на DHR Engineering потвърждават, че даже и от Пловдив могат да се раждат хрумвания, които трансформират световни промишлености. Пътят към върха не постоянно е елементарен, само че с неизменност и новаторски дух той става освен вероятен, а и въодушевяващ образец за новото потомство инженери и бизнесмени, написа " Форбс ".
Основният мотор зад триумфа на компанията се оказва любознанието на Христакиев.
“Винаги съм желал да върша неща, които са на върха на техническия напредък и да сътворявам решения, които досега не съществуват ", безапелационен е той. Затова и избира да работи с американски компании – българският бизнес нормално търси нововъведения за към този момент съществуващи технологии, тъй че да понижи разноските си. “В Съединени американски щати е противоположното – те идват при теб и ти споделят “Имаме пари да си купим безусловно всичко на пазара, само че за жалост това, което ще ни свърши работа, не съществува. Можеш ли да го създадеш? ". Аз се усещам доста по-комфортно да работя в такава среда – празно поле, където имам опция да измисля решение за съответен проблем, без парите да имат значение ", безапелационен е Христакиев.
DHR Engineering се занимава с индустриална автоматизация и роботика. Компанията предлага инженерни услуги за автоматизация на производството, създава и интегрира роботи и роботизирано съоръжение, изключително в металообработващия и миньорския бранш. В Европа компанията продава подготвени произведения, до момента в който в Съединени американски щати компанията продава ноу-хау.
Първият сериозен клиент идва половин година след основаването на компанията – швейцарски стартъп, който желае да сътвори автоматизирана плантация за плодове и зеленчуци. Постепенно пловдивската компания се затвърждава и решенията й за автоматизация намират приложение в огромни бизнеси в Съединени американски щати и Европа. “В един миг към този момент можех да затрупвам наема си и да се устоявам от бизнеса си. Постепенно тези пари станаха повече и когато доближих 4 000 лв. наех първия си чиновник. На 6 000 лв. наехме още един човек. В момента сме към 20 души ", споделя Христакиев.
Всичко се трансформира, когато компанията купува първия си 3D принтер с една съществена цел – прототипиране.
“Искахме да създадем 3D модели, върху които да тестваме хипотезите си. Постепенно вкарахме тези елементи в работата си с огромни клиенти и започнахме да продаваме от ден на ден 3D принтирани елементи, тъй като видяхме, че те правят работа и ги интегрирахме в нашите планове ", споделя Христакиев.
Напълно естествено се ражда концепцията за основаване на иновация без аналог. Към оня миг компанията към този момент има богат опит с автоматизацията на системи и Христакиев взема решение да сътвори първото изцяло автоматизирано произвеждане основано на 3D принтери в света. Това, става известно, не е напълно лесна задача. Предизвикателствата валят от разнообразни страни, а един от най-големите проблеми се оказва намирането на надеждна машина, която екипът на компанията да автоматизира.
Така попадат на основаната в Китай Bambu Lab, известна с създаването на 3D принтери и технологии за 3D щемпел. “Техните принтери бяха доста надеждни. Предизвикателно тогава беше да измислим по какъв начин да координираме придвижването на машината с придвижването на нашия робот – всичко би трябвало да се случи в съответен миг, да има продан на данни на централно равнище. Софтуерът би трябвало да оркестрира целия този развой доста тъкмо. Първият първообраз го имахме за четири месеца, само че ни лиши една година да почистим всички дребни неточности, с цел да работи това нещо надеждно ", спомня си Христакиев.
Всяка неточност, която би могла да се получи при един подобен развой, коства скъпо. Буквално. Самият Христакиев си спомня за случай, в който поради проблематична жичка офисът на DHR Engineering едвам не пламва, откакто един от роботите обърква посоката си на придвижване и “решава ", че желае да се качи на горния етаж през тавана на помещението. “Затова автоматизацията би трябвало да е извънредно надеждна. Все отново задачата е да оставиш системата да работи, до момента в който теб те няма. Трябва да предвидим всички неща, които евентуално биха могли да се объркат ", изяснява Христакиев.
Клишето с Томас Едисън и стоте метода, по които не може да бъде изобретена електрическата крушка, идва мислено неслучайно. Христакиев не се опасява да опитва и да търси нови провокации, когато това може да докара до нововъведения и промяна на цели промишлености. Вероятно затова един от комплицираните планове, по които компанията му работи сега, е автоматизирането на процеси при геоложките изследвания. Ако този план се окаже сполучлив, той би могъл да спести милиарди на фирмите в минната промишленост, които влагат големи суми в сондажи.
Днес огромната цел на Христакиев е да направи в Пловдив най-голямата изцяло автоматизиране плантация за 3D щемпел в света, която да включва трите най-популярни технологии (FDM, SLS, SLA). Затова и напролет компанията купува спомагателни 200 3D принтера в допълнение към съществуващите 60 в арсенала на DHR Engineering, които компанията да автоматизира. Това не е просто проект за разгръщане, а част от по-голяма визия за бъдещето на индустриалната автоматизация и нововъведенията в България и по света.
Със своята композиция от техническа експертиза, храброст да опитва и блян към съвършенство, Димитър Христакиев и екипът на DHR Engineering потвърждават, че даже и от Пловдив могат да се раждат хрумвания, които трансформират световни промишлености. Пътят към върха не постоянно е елементарен, само че с неизменност и новаторски дух той става освен вероятен, а и въодушевяващ образец за новото потомство инженери и бизнесмени, написа " Форбс ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ