Евелина Келбечева: Режимът в СССР ликвидира убийците на генерал Георгиев
Проф. Келбечева разкри ориста на комунистите, избягали в Съветския съюз
По подигравка на историята, директните причинители на атентата в църквата " Света Неделя " от 1925 година, които търсят леговище в Съветския съюз, намират гибелта си не от ръката на българското правораздаване, а от режима, на който са служили. Повечето от тях са разстреляни по време на всеобщите чистки на Йосиф Сталин през 1938 година, описа историкът проф. Евелина Келбечева в предаването " Офанзива с Любо Огнянов " по " NOVA NEWS ".
" Тук имаме един добре проведен политически гнет, който се свързва с държавни и интернационалните институции. В случая имаме Коминтерна, която е основана, с цел да изнася гражданска война и да унищожи либерално-демократичния ред в Европа ", съобщи проф. Евелина Келбечева.
Трагедията в София
На 14 април 1925 година терористът от комунистическата партия Атанас Тодовичин убива военачалник Константин Георгиев пред църквата " Свети Седмочисленици ". Целта е опелото на генерала два дни по-късно да събере държавния хайлайф в катедралата " Света Неделя ", където е заложен гърмеж. При детонацията куполът на храма се срутва, убивайки 134 души и ранявайки над 500.
Според историка, Коминтернът е целял налагане на болшевишка власт посредством заличаване на държавните устои. Въпреки че Българска комунистическа партия публично се дистанцира от атентата, определяйки го като " безогледно деяние ", Москва в началото поддържа терористите посредством всеобщи манифестации и изявления в формалните издания.
Възмездието в Москва
Съдбата на избягалите в Русия българи обаче се оказва трагична. Никола Петров, който пали фитила в храма, умира в руски концлагер. Атанас Тодовичин, килърът на военачалник Константин Георгиев, приема името Владимир Василиевич Илиев и става част от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), само че е задържан и разстрелян през 1938 година.
Подобна е ориста и на Димитър Златарев, отговарял за оръжията на военното крило. В Москва той става партиен функционер под името Фьодоров, само че също попада под ударите на " Големия гнет " и е екзекутиран. Така режимът в Съюз на съветските социалистически републики се оказва еднообразно необработен и към своите, и към непознатите сътрудници, завършвайки виталния път на терористите надалеч от родината им.
По подигравка на историята, директните причинители на атентата в църквата " Света Неделя " от 1925 година, които търсят леговище в Съветския съюз, намират гибелта си не от ръката на българското правораздаване, а от режима, на който са служили. Повечето от тях са разстреляни по време на всеобщите чистки на Йосиф Сталин през 1938 година, описа историкът проф. Евелина Келбечева в предаването " Офанзива с Любо Огнянов " по " NOVA NEWS ".
" Тук имаме един добре проведен политически гнет, който се свързва с държавни и интернационалните институции. В случая имаме Коминтерна, която е основана, с цел да изнася гражданска война и да унищожи либерално-демократичния ред в Европа ", съобщи проф. Евелина Келбечева.
Трагедията в София
На 14 април 1925 година терористът от комунистическата партия Атанас Тодовичин убива военачалник Константин Георгиев пред църквата " Свети Седмочисленици ". Целта е опелото на генерала два дни по-късно да събере държавния хайлайф в катедралата " Света Неделя ", където е заложен гърмеж. При детонацията куполът на храма се срутва, убивайки 134 души и ранявайки над 500.
Според историка, Коминтернът е целял налагане на болшевишка власт посредством заличаване на държавните устои. Въпреки че Българска комунистическа партия публично се дистанцира от атентата, определяйки го като " безогледно деяние ", Москва в началото поддържа терористите посредством всеобщи манифестации и изявления в формалните издания.
Възмездието в Москва
Съдбата на избягалите в Русия българи обаче се оказва трагична. Никола Петров, който пали фитила в храма, умира в руски концлагер. Атанас Тодовичин, килърът на военачалник Константин Георгиев, приема името Владимир Василиевич Илиев и става част от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), само че е задържан и разстрелян през 1938 година.
Подобна е ориста и на Димитър Златарев, отговарял за оръжията на военното крило. В Москва той става партиен функционер под името Фьодоров, само че също попада под ударите на " Големия гнет " и е екзекутиран. Така режимът в Съюз на съветските социалистически републики се оказва еднообразно необработен и към своите, и към непознатите сътрудници, завършвайки виталния път на терористите надалеч от родината им.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ