Надали има друг икономически индикатор, който да се поставя под

Надали има различен стопански знак, който да се слага под подозрение толкоз постоянно, както ценовите показатели. Аргументът против тях нормално се състои в изказвания от вида на:

„ Национален статистически институт лъже – твърди, че инфлацията е 5%, а в моя магазин сиренето предходната година беше 9 евро килото, а в този момент е 12 “.

Това демонстрира сериозното разминаване сред формалната статистика за инфлацията и действителното усещане на всеки консуматор, който построява своята преценка на база на продуктите и услугите, които купува всеки ден.

Динамика на цените и усещане за инфлация

И двете усещания могат да бъдат верни – цените на сиренето могат да се усилят с една трета за година, а инфлационният показател да пораства с 5%, а не с 30%. Причините за това събитие са доста, като главната е, че цените в стопанската система не нарастват с идентичен ритъм. Когато се съсредоточим върху общия инфлационен показател, обаче, тези разлики остават незабелязани. Индексите на потребителски цени (ЦПИ) постоянно са прекомерно нереални – те демонстрират среднопретеглената динамичност на кошница артикули и услуги, само че не отразяват изцяло самостоятелните промени на всяка от тях.

Инфлацията в разнообразни сегменти на потреблението

При разглеждането на Хармонизирания показател на потребителски цени (ХИПЦ), който дава по-дългосрочен обзор на инфлацията, към края на 2025 година цената му ще бъде 144% по отношение на базата от 2015 година, което значи 44% нарастване на цените за 10 години. Основната причина за този растеж е забележителната инфлация след пандемията – сред 2015 и 2020 година нарастването е едвам 5%, само че от 2020 година насам цените са нарастнали съвсем с 40%. Това изяснява и психическата реакция на потребителите, които възприемат нарасналите цени като потрес, откакто през предходните години не е имало обилни промени.

Цените на храните и туризма

Инфлацията в хранителния бранш е доста по-висока от общия показател – спрямо 2015 година, храните са поскъпнали с 82%, макар че съставляват единствено към една трета от потребителската кошница. Същото важи и за туризма, като цените в хотелите и заведенията за хранене са се нараснали с 95% през 2022-2023 година, като в пиковите летни месеци повишаването доближава над 100%. Зърнените храни, в това число хлябът, са измежду стоките с максимален растеж на цените – 103% за последните 10 години.

Някои артикули и услуги с по-малко нарастване

Докато доста артикули демонстрират обилни нараствания на цените, има и групи артикули, които са отбелязали по-малък растеж. Например, цените на облеклата и обувките са се нараснали единствено с 10%, а за здравните услуги растежът е 17%. В същото време, информацията и връзките бележат дефлация, като цените в тези области са намалели с повече от 20% за десетилетието.

Разлики в районите и персоналното ползване

Не по-малко значимо за усещането на инфлацията е и разликата в персоналното ползване. Въпреки че инфлационните показатели употребяват средностатистическа кошница, разликите в разноските на другите семейства значат, че въздействието на динамичността на цените върху персоналния бюджет може да бъде друго за всеки. Освен това, районните разлики играят роля в оценката на цените, защото цените на услугите, като тези в заведенията за хранене или хотелите, могат да се разграничават доста съгласно локалните приходи и покупателната дарба.

Заключение

В умозаключение, е допустимо персоналното усещане за инфлация и формалният инфлационен показател да не съответстват, само че това не значи безусловно, че едно от тях е неверно. Причините за тези разминавания са многочислени и се коренят в разликите в динамичността на цените, разликите в потребителските привички и районните особености. Разбирането на тези фактори е значимо за по-добрата интерпретация на инфлацията и усещанията на потребителите.

Припомняме:

Цените на множеството съществени хранителни артикули, плодове и зеленчуци на едро в България се покачват, демонстрират данни на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите.

БЕЗ СПИРАЧКИ! Цените на храните у нас се повишават лавинообразно