Тръмп, Нетаняху и силата на примирието в Близкия изток
Всичко стартира през уикенда с гневна офанзива от американски стелт бомбардировачи против ирански нуклеарни обекти. Последваха изненадващи дипломатически маневри зад кулисите, телеграфиран ракетен удар по американска база и жесток изблик на президента Доналд Тръмп към водачите на Израел и Иран.
Резултатът до вторник сутринта: помирение сред Иран и Израел.
Остава неразбираемо какъв брой време ще се задържи примирието и дали Съединени американски щати и съдружниците им ще съумеят да употребяват военния напън като коз за реализиране на дипломатическа договорка, която да спре Иран от създаване на нуклеарно оръжие през идващите години, написа в разбор The Wall Street Journal.
Бързият преход от въздушна офанзива към съглашение за помирение – обявяван посредством изявления в обществените мрежи, които объркаха съдружници и съперници – акцентира нетрадиционния метод на Тръмп към упражняването на власт.
Не единствено съдружниците бяха подминати. Американски чиновници, които нормално вземат участие при сходни рецесии, също не са били осведомени – знак за тесния кръг от съветници, на които Тръмп има доверие, съгласно източници на WSJ от администрацията.
Почти незабавно след американските удари с B-2, Тръмп се e обадил на израелския министър председател Бенямин Нетаняху и e декларирал, че е време войната да бъде прекъсната, написа WSJ. Посланието било ясно: Съединени американски щати са изпълнили своята военна задача и приключват офанзивните дейности - и Израел би трябвало да направи същото.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс дефинира събитията от последните дни като нова американска външнополитическа теория: ясно дефинирани национални ползи, нападателни договаряния за постигането им и приложимост на непреодолима мощ при потребност.
В случая силата пристигна от флотилия B-2, блъснала подземните нуклеарни уреди на Иран във Фордоу и Натанз. Бомбите реализираха това, което израелската войска – макар въздушното предимство над Иран – не съумя. Съоръженията във Фордоу са евентуално съществено развалени, а заводът за обогатяване на уран в Натанз също е изумен, съгласно Международната организация за атомна сила.
„ Обектите, които ударихме в Иран, са изцяло унищожени, и всички го знаят, “ съобщи Тръмп в обява.
По време на спора израелски градове бяха ударени от ирански балистични ракети, а ирански военни цели бяха всеобщо бомбардирани. И двете страни не желаеха продължение на войната в този мащаб и търсеха излаз, който да показват като победа.
Постигнал главните си цели, Израел не е виждал смисъл да продължи акцията, съгласно източници на WSJ от държавното управление.
От своя страна Иран провеждал паралелна връзка с Вашингтон посредством арабски медиатори.
В събота вечер специфичният делегат на Съединени американски щати Стив Уиткоф уведомил няколко арабски страни, че американски удар по Иран е неминуем. След офанзивата, по напътствие на Тръмп, Уиткоф изпратил директни известия до иранския външен министър Абас Арагчи, в които декларирал, че Иран би трябвало да се върне на масата за договаряния и предизвестил, че Съединени американски щати могат да нанесат още по-големи вреди.
Арабски водачи също притиснали Иран да направи отстъпки, само че Арагчи дал отговор, че страната няма да договаря „ под огън “ и няма да се откаже от нуклеарната си стратегия.
След като обектите във Фордоу, Натанз и Исфахан бяха ударени, иранският боен пълководец заречен възмездие. Но отговорът беше обмислен: стеснен ракетен удар по базата Ал Удейд в Катар.
Минути преди удара, Иран предизвестява Катар, който от своя страна осведоми Съединени американски щати. Американските сили към този момент бяха евакуирали личен състав и техника, а посолството в Доха предизвести американските жители да останат по домовете си.
Катар затвори въздушното си пространство и прихвана 18 от 19 ракети. Една пада покрай базата, без да аргументи вреди.
След ракетната офанзива, вицепрезидентът Ванс и президентът Тръмп организират диалози с премиера и емира на Катар. По молба на Тръмп, емирът се свързва с Техеран, който се съгласява на помирение.
Тръмп - който единствено часове по-рано бе загатнал за „ промяна на режима “ в Иран - разгласи примирието в обществените мрежи.
Американските дипломати, които нормално приготвят изявления и връзка със международни водачи, не са били включени. Съветът за национална сигурност съвсем не функционирал, показва WSJ.
Междувременно, макар триумфалните постове на Тръмп, Израел и Иран продължавали с лимитирани удари.
Четири часа преди примирието да влезе в действие (в 7 ч. локално време), Израел нападна обекти в Техеран, в това число седалището на Иранската организация за нововъведения в защитата.
Минути преди примирието, иранска ракета удари жилищна постройка в Беершеба.
Началникът на Генералния щаб на израелската войска генерал-лейтенант Еял Замир заплаши с ответни дейности:
„ В отговор на тежкото нарушаване на примирието от страна на Иран ще отговорим с цялостна мощ. “
Когато Израел и Иран нарушиха примирието единствено часове след влизането му в действие във вторник, Тръмп в началото реагира с гневна дрънканица, ориентирана и към двете страни. 38 минути по-късно, след диалог с Нетаняху, той разгласи: „ Никой няма да пострада, примирието е в действие! “
Нетаняху съобщи, че Израел е извършил всички цели и ще спре ударите.
Иранската Съвет за национална сигурност пък сподели, че е „ нанесъл пагубен удар на врага “ и е „ осуетил главната му стратегическа цел. “
И въпреки всичко - районът е надалеч от мир.
Примирието - контрактувано в границите на няколко часа при неразкрити условия - е изначално нежно.
" Настоящият миг носи чувство за същинска неустойчивост ", споделя пред Financial Times Майкъл Уахид Хана от Crisis Group. " Ситуацията е по-добра, в сравнение с би могла да бъде при цялостна ескалация, само че въпросителните остават ", прибавя той.
Без ясно съглашение за последващи стъпки, Израел - все по-смел и решен да покори враговете си след офанзивата на Хамас от 7 октомври 2023 година - и Иран могат да влязат в интервал на спорадични набези.
Очаква се Иран бързо да стартира възобновяване на военния си капацитет. Въпреки провалите по нуклеарните му обекти от израелски и американски удари, се допуска, че страната към момента разполага с към 400 кг обогатен до съвсем оръжейно равнище уран.
Сега огромният въпрос е: по какъв начин Тръмп и Нетаняху ще се оправят с продължаващата опасност от иранската нуклеарна стратегия?
Преди началото на войната, администрацията на Тръмп водеше индиректни договаряния за решение на рецесията. Но тези старания бяха провалени от решението на Нетаняху - с безмълвната поддръжка на Тръмп - да стартира удари против Иран.
Програмата е забавена, само че заплахата остава. Иран към момента има знанията, технологиите и - най-важното - непроследената част от обогатения уран. Това основава риск режимът да реши да се въоръжи още веднъж за въздържане, показва в разбор FT.
Всеки сигнал за това може да докара до нови израелски удари. Във вторник Нетаняху предизвести, че Израел е подготвен да повтори нападенията, в случай че Иран опита да възвърне нуклеарната си стратегия.
" Ако някой в Иран си мисли, че може още веднъж да построи нуклеарна стратегия, ние ще действаме по същия метод. Повтарям: Иран няма да има нуклеарно оръжие ", съобщи той.
Много неща зависят от Тръмп, който FT назовава " непредсказуемия, самопровъзгласил се за най-произраелски надъхан президент на Съединени американски щати в историята. "
Той отхвърля да окаже напън върху Израел да приключи опустошителната 20-месечна война в Газа - даже откакто Нетаняху наруши януарското помирение, контрактувано благодарение на пратениците на американския президент.
Но Тръмп е показвал и податливост да работи срещу ползите на Нетаняху, в случай че това служи на личните му цели.
Той приключи американската военна акция против подкрепяните от Иран хути в Йемен, макар че те продължаваха да обстрелват Израел, и се срещна с новия сирийски президент Ахмед ал-Шараа - човек, който Израел дефинира като рисков джихадист - като в същото време анулира глобите против Дамаск.
Ако Тръмп продължи да преследва нуклеарното съглашение с Иран, той ще се изправи пред същата пречка, проваляла предходните опити: условието на Вашингтон Техеран да спре обогатяването на уран на своя територия - алена линия за иранския режим.
Ако Тръмп направи отстъпки, дали това ще е задоволително, с цел да спре Израел?
А в случай че Иран откаже да отстъпи, ще се върне ли опасността от боен спор?
" Израел остава подвластен от американската поддръжка - както военна, по този начин и дипломатическа. И тук се крие главният въпрос: какво в действителност желае Доналд Тръмп? ", споделя Хана. " Той има опция да принуди Израел по метод, който предходните администрации не са съумели, само че до момента не е посочил податливост към това. "
Първи ранен тест може да настъпи напълно скоро, откакто министър-председателят на Катар, шейх Мохамед бин Абдулрахман ал-Тани — който оказа помощ на Тръмп да контракти примирието сред Израел и Иран — разгласи във вторник, че Доха се надява да възобнови договарянията за помирение в Газа в идващите два дни.
Арабски и западни водачи от десетилетия настояват, че решаването на продължителния израелско-палестински спор е ключ към обезвреждането на радикални сили и към дълготраен мир в района.
Но Нетаняху неведнъж е отхвърлял западния напън да направи отстъпки към палестинците, камо ли стъпки към основаването на палестинска страна.
Напротив, с поддръжката на поредност от американски администрации, Израел доста увеличи риска, който е подготвен да поеме, и мина в нахлуване след офанзивата на Хамас. Във вторник Нетаняху още веднъж даде обещание да унищожи Хамас и да освободи заложниците, държани в Газа.
Нетаняху се хвали, че е трансформирал салдото на силите в Близкия изток, а военното предимство на Израел е явно след поредност от впечатляващи победи.
„ За доста израелци това е върховото положение - няма последваща стъпка към дълготраен мир. Израелската орис е да оцелява в един неприятелски район “, споделя Джон Олтърман от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания.
„ Съществува школа, съгласно която ‘земя против мир’ е заблуда. Израел постоянно ще би трябвало да бъде въоръжен до зъби “, прибавя специалистът, представен от FT. „ Но дали в този момент Тръмп не усеща, че Нетаняху му е задължен? “, разяснява още той.
Узи Арад, някогашен консултант по националната сигурност на Нетаняху и деец от Мосад, споделя, че доста от последните триумфи на Израел се дължат на това, че враговете са подценили военния му капацитет и склонността му да поема опасности.
Но това крие и рискове - Израел самичък да подцени враговете си, както се случи преди офанзивата на Хамас. Подобно е обстановката и през 1973 година, когато страната пропусна сигналите за изненадващата офанзива от арабските ѝ съседи след успеха в Шестдневната война през 1967 година
„ Някои към този момент демонстрират самоувереност - чувствам я “, споделя Арад. „ Всички имаме недостатъци, а това е комплицирана страна. “
Резултатът до вторник сутринта: помирение сред Иран и Израел.
Остава неразбираемо какъв брой време ще се задържи примирието и дали Съединени американски щати и съдружниците им ще съумеят да употребяват военния напън като коз за реализиране на дипломатическа договорка, която да спре Иран от създаване на нуклеарно оръжие през идващите години, написа в разбор The Wall Street Journal.
Бързият преход от въздушна офанзива към съглашение за помирение – обявяван посредством изявления в обществените мрежи, които объркаха съдружници и съперници – акцентира нетрадиционния метод на Тръмп към упражняването на власт.
Не единствено съдружниците бяха подминати. Американски чиновници, които нормално вземат участие при сходни рецесии, също не са били осведомени – знак за тесния кръг от съветници, на които Тръмп има доверие, съгласно източници на WSJ от администрацията.
Почти незабавно след американските удари с B-2, Тръмп се e обадил на израелския министър председател Бенямин Нетаняху и e декларирал, че е време войната да бъде прекъсната, написа WSJ. Посланието било ясно: Съединени американски щати са изпълнили своята военна задача и приключват офанзивните дейности - и Израел би трябвало да направи същото.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс дефинира събитията от последните дни като нова американска външнополитическа теория: ясно дефинирани национални ползи, нападателни договаряния за постигането им и приложимост на непреодолима мощ при потребност.
В случая силата пристигна от флотилия B-2, блъснала подземните нуклеарни уреди на Иран във Фордоу и Натанз. Бомбите реализираха това, което израелската войска – макар въздушното предимство над Иран – не съумя. Съоръженията във Фордоу са евентуално съществено развалени, а заводът за обогатяване на уран в Натанз също е изумен, съгласно Международната организация за атомна сила.
„ Обектите, които ударихме в Иран, са изцяло унищожени, и всички го знаят, “ съобщи Тръмп в обява.
По време на спора израелски градове бяха ударени от ирански балистични ракети, а ирански военни цели бяха всеобщо бомбардирани. И двете страни не желаеха продължение на войната в този мащаб и търсеха излаз, който да показват като победа.
Постигнал главните си цели, Израел не е виждал смисъл да продължи акцията, съгласно източници на WSJ от държавното управление.
От своя страна Иран провеждал паралелна връзка с Вашингтон посредством арабски медиатори.
В събота вечер специфичният делегат на Съединени американски щати Стив Уиткоф уведомил няколко арабски страни, че американски удар по Иран е неминуем. След офанзивата, по напътствие на Тръмп, Уиткоф изпратил директни известия до иранския външен министър Абас Арагчи, в които декларирал, че Иран би трябвало да се върне на масата за договаряния и предизвестил, че Съединени американски щати могат да нанесат още по-големи вреди.
Арабски водачи също притиснали Иран да направи отстъпки, само че Арагчи дал отговор, че страната няма да договаря „ под огън “ и няма да се откаже от нуклеарната си стратегия.
След като обектите във Фордоу, Натанз и Исфахан бяха ударени, иранският боен пълководец заречен възмездие. Но отговорът беше обмислен: стеснен ракетен удар по базата Ал Удейд в Катар.
Минути преди удара, Иран предизвестява Катар, който от своя страна осведоми Съединени американски щати. Американските сили към този момент бяха евакуирали личен състав и техника, а посолството в Доха предизвести американските жители да останат по домовете си.
Катар затвори въздушното си пространство и прихвана 18 от 19 ракети. Една пада покрай базата, без да аргументи вреди.
След ракетната офанзива, вицепрезидентът Ванс и президентът Тръмп организират диалози с премиера и емира на Катар. По молба на Тръмп, емирът се свързва с Техеран, който се съгласява на помирение.
Тръмп - който единствено часове по-рано бе загатнал за „ промяна на режима “ в Иран - разгласи примирието в обществените мрежи.
Американските дипломати, които нормално приготвят изявления и връзка със международни водачи, не са били включени. Съветът за национална сигурност съвсем не функционирал, показва WSJ.
Междувременно, макар триумфалните постове на Тръмп, Израел и Иран продължавали с лимитирани удари.
Четири часа преди примирието да влезе в действие (в 7 ч. локално време), Израел нападна обекти в Техеран, в това число седалището на Иранската организация за нововъведения в защитата.
Минути преди примирието, иранска ракета удари жилищна постройка в Беершеба.
Началникът на Генералния щаб на израелската войска генерал-лейтенант Еял Замир заплаши с ответни дейности:
„ В отговор на тежкото нарушаване на примирието от страна на Иран ще отговорим с цялостна мощ. “
Когато Израел и Иран нарушиха примирието единствено часове след влизането му в действие във вторник, Тръмп в началото реагира с гневна дрънканица, ориентирана и към двете страни. 38 минути по-късно, след диалог с Нетаняху, той разгласи: „ Никой няма да пострада, примирието е в действие! “
Нетаняху съобщи, че Израел е извършил всички цели и ще спре ударите.
Иранската Съвет за национална сигурност пък сподели, че е „ нанесъл пагубен удар на врага “ и е „ осуетил главната му стратегическа цел. “
И въпреки всичко - районът е надалеч от мир.
Примирието - контрактувано в границите на няколко часа при неразкрити условия - е изначално нежно.
" Настоящият миг носи чувство за същинска неустойчивост ", споделя пред Financial Times Майкъл Уахид Хана от Crisis Group. " Ситуацията е по-добра, в сравнение с би могла да бъде при цялостна ескалация, само че въпросителните остават ", прибавя той.
Без ясно съглашение за последващи стъпки, Израел - все по-смел и решен да покори враговете си след офанзивата на Хамас от 7 октомври 2023 година - и Иран могат да влязат в интервал на спорадични набези.
Очаква се Иран бързо да стартира възобновяване на военния си капацитет. Въпреки провалите по нуклеарните му обекти от израелски и американски удари, се допуска, че страната към момента разполага с към 400 кг обогатен до съвсем оръжейно равнище уран.
Сега огромният въпрос е: по какъв начин Тръмп и Нетаняху ще се оправят с продължаващата опасност от иранската нуклеарна стратегия?
Преди началото на войната, администрацията на Тръмп водеше индиректни договаряния за решение на рецесията. Но тези старания бяха провалени от решението на Нетаняху - с безмълвната поддръжка на Тръмп - да стартира удари против Иран.
Програмата е забавена, само че заплахата остава. Иран към момента има знанията, технологиите и - най-важното - непроследената част от обогатения уран. Това основава риск режимът да реши да се въоръжи още веднъж за въздържане, показва в разбор FT.
Всеки сигнал за това може да докара до нови израелски удари. Във вторник Нетаняху предизвести, че Израел е подготвен да повтори нападенията, в случай че Иран опита да възвърне нуклеарната си стратегия.
" Ако някой в Иран си мисли, че може още веднъж да построи нуклеарна стратегия, ние ще действаме по същия метод. Повтарям: Иран няма да има нуклеарно оръжие ", съобщи той.
Много неща зависят от Тръмп, който FT назовава " непредсказуемия, самопровъзгласил се за най-произраелски надъхан президент на Съединени американски щати в историята. "
Той отхвърля да окаже напън върху Израел да приключи опустошителната 20-месечна война в Газа - даже откакто Нетаняху наруши януарското помирение, контрактувано благодарение на пратениците на американския президент.
Но Тръмп е показвал и податливост да работи срещу ползите на Нетаняху, в случай че това служи на личните му цели.
Той приключи американската военна акция против подкрепяните от Иран хути в Йемен, макар че те продължаваха да обстрелват Израел, и се срещна с новия сирийски президент Ахмед ал-Шараа - човек, който Израел дефинира като рисков джихадист - като в същото време анулира глобите против Дамаск.
Ако Тръмп продължи да преследва нуклеарното съглашение с Иран, той ще се изправи пред същата пречка, проваляла предходните опити: условието на Вашингтон Техеран да спре обогатяването на уран на своя територия - алена линия за иранския режим.
Ако Тръмп направи отстъпки, дали това ще е задоволително, с цел да спре Израел?
А в случай че Иран откаже да отстъпи, ще се върне ли опасността от боен спор?
" Израел остава подвластен от американската поддръжка - както военна, по този начин и дипломатическа. И тук се крие главният въпрос: какво в действителност желае Доналд Тръмп? ", споделя Хана. " Той има опция да принуди Израел по метод, който предходните администрации не са съумели, само че до момента не е посочил податливост към това. "
Първи ранен тест може да настъпи напълно скоро, откакто министър-председателят на Катар, шейх Мохамед бин Абдулрахман ал-Тани — който оказа помощ на Тръмп да контракти примирието сред Израел и Иран — разгласи във вторник, че Доха се надява да възобнови договарянията за помирение в Газа в идващите два дни.
Арабски и западни водачи от десетилетия настояват, че решаването на продължителния израелско-палестински спор е ключ към обезвреждането на радикални сили и към дълготраен мир в района.
Но Нетаняху неведнъж е отхвърлял западния напън да направи отстъпки към палестинците, камо ли стъпки към основаването на палестинска страна.
Напротив, с поддръжката на поредност от американски администрации, Израел доста увеличи риска, който е подготвен да поеме, и мина в нахлуване след офанзивата на Хамас. Във вторник Нетаняху още веднъж даде обещание да унищожи Хамас и да освободи заложниците, държани в Газа.
Нетаняху се хвали, че е трансформирал салдото на силите в Близкия изток, а военното предимство на Израел е явно след поредност от впечатляващи победи.
„ За доста израелци това е върховото положение - няма последваща стъпка към дълготраен мир. Израелската орис е да оцелява в един неприятелски район “, споделя Джон Олтърман от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания.
„ Съществува школа, съгласно която ‘земя против мир’ е заблуда. Израел постоянно ще би трябвало да бъде въоръжен до зъби “, прибавя специалистът, представен от FT. „ Но дали в този момент Тръмп не усеща, че Нетаняху му е задължен? “, разяснява още той.
Узи Арад, някогашен консултант по националната сигурност на Нетаняху и деец от Мосад, споделя, че доста от последните триумфи на Израел се дължат на това, че враговете са подценили военния му капацитет и склонността му да поема опасности.
Но това крие и рискове - Израел самичък да подцени враговете си, както се случи преди офанзивата на Хамас. Подобно е обстановката и през 1973 година, когато страната пропусна сигналите за изненадващата офанзива от арабските ѝ съседи след успеха в Шестдневната война през 1967 година
„ Някои към този момент демонстрират самоувереност - чувствам я “, споделя Арад. „ Всички имаме недостатъци, а това е комплицирана страна. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




