Най-страшната част от една връзка
Всичко първоначално е развлечение. Излизате на няколко срещи - нищо ужасно, никой не е поел ангажимент. Продължавате още малко и още малко. Прекарвате си много хубаво. Може би го споменавате на майка си или на другар.
Изведнъж преди да се усетите, стартирате да изпитвате непрекъснатата потребност от непосредственост. И неизбежният въпрос идва: Във връзка ли сте?
Всяка двойка в даден миг е минала през особената фаза сред първата среща и същинската връзка, написа The Atlantic.
Медията съпоставя този преход като балансиране върху неустойчив мост - в никакъв случай не знаете дали ще преминете безвредно от другата страна. Може да настъпите счупена дъска и да пропаднете. Несигурността в възприятията на другия също може да се натрупат - какъв брой тъкмо ви харесват, какво желаят, прекомерно рано ли е да питате.
Този развой притегля и вниманието на психолози, които се пробват да схванат за какво е толкоз мъчно да се дефинира началото на същинската връзка и за какво провеждането на този диалог е внимателен въпрос.
Странната композиция от скорошно другарство и неизясненост в ранната фаза на ухажването е " съвършена стихия " за неправилни тълкувания и засегнати усеща.
Оказва се, че хората не са склонни да изискат изясненост, до момента в който авансово не са направили своя вътрешна " инспекция " на страстите.
Периодът сред познанството и близостта е моментът, в който положителната връзка е най-важна – само че по подигравка на ориста, това е и времето, когато самите ние сме склонни да я опропастим.
Способността ни да приказваме непосредствено е много по-изявена пред хората, с които не сме в интимни връзки - просто тъй като те не ни познават задоволително добре, с цел да разтълкуват намеците.
По отношение на мечтаните сътрудници обаче хората постоянно се двоумят по какъв начин да изразят възприятията си и в последна сметка споделят неразбираеми неща - изключително когато се боят, че са изложени на риск от отменяне. Говоренето за самата връзка е още по-трудно.
Допълнителният риск е, че в общата среда на неустановеност сме склонни да реагираме прочувствено и песимистично и бързо да упрекваме другия човек за недоразумения.
Ако античните хора видят незнаен обект в далечината и не са сигурни дали тънката линия е змия или пръчка, по-безопасно е било да одобряват, че е змия. Този предпазен механизъм се повтаря и във връзките с хора, които към момента опознавате - в случай че не сте сигурни дали някой не желае да ви нарани, приемате за даденост, че към този момент го е направил.
Когато не са сигурни дали някой желае да има връзка, хората нормално просто не питат. Твърде обезпокоени са или може би подхождат прекомерно стратегически.
Често пробват да оценят нещата посредством косвени признаци, като да вземем за пример наблюдаване на невербалното държание (човекът допира ли ръката им на обществено място?) или анализиране на други фактори: от какъв брой време излизат, какъв брой време прекарват дружно, срещали ли са се със фамилията им?
Мнозина ползват и " секрети проби " - дребни косвени способи за инспекция на възприятията, от време на време даже неумишлено.
Ето и няколко образеца. Споменавате концерт след шест месеца и наблюдавате дали другият човек ще отговори по този начин, като че ли ще сте дружно в този миг. Или не им пишете известно време и следите какъв брой време им лишава да се свържат с вас.
Красотата и заплахата от " тайните проби " е, че " присъдата " в никакъв случай не е изцяло ясна. Можете да се окаже, че индивидът просто не харесва тази музика или че не отдава огромно значение на писането. Може да е правилно. Може да не е.
Комуникационният откривател от университета Бейлър Сара Варга организира проучване по тази тематика за дисертацията за докторската си степен. Тя открива, че 63% от участниците в интервютата споделят, че са се чувствали сигурни в възприятията на колегата си досега, в който са решили да ги изпитат. Тези сътрудници ревизират наново това, което към този момент са разбрали.
Разговорът, с който се уверяваме дали въпреки всичко сме в интимна връзка, извършват и друга значима функционалност. Те учат хората да поддържат връзка непосредствено, вместо да се дебнат и подозират до края на връзките си.
Проучвания демонстрират, че откритото говорене за положението на връзката усилва удовлетворението на колегата, по тази причина е доста значимо да се практикува.
Самото предпочитание за дефиниране на връзката алармира, че сте задоволително отдадени на индивида, с цел да организирате съществени диалози.
Субектите, които Варга изследва, оповестяват, че след диалога са почнали да прекарват повече време с колегата си и измежду други хора.
Те най-сетне са почнали да се държат като " ние ", а не като,,ти и аз ". Това, несъмнено, може да промени метода, по който хората взаимодействат с вас.
Логан Ури, шеф по науката за връзките в приложението за запознанства Hinge и създател на книгата „ Как да не умреш самичък “, споделя пред The Atlantic, че поколението Z като цяло е по-отворено към равномерен преход във връзките – да вземем за пример пробват се да не бъдат моногамни или трансформират поредността на обичайните белези, по които сме привикнали да възприемаме интимните връзки.
Въпреки това, нейното проучване сподели, че по-голямата част от най-младото потомство не престават да държат на ясно дефинираните връзки с колегата си - само че се усещат изключително обезпокоени от разискването на този въпрос.
Модерната връзка може да наподобява по доста разнообразни способи, и постоянно това води до вътрешно комплициране дали другият е стигнал до същия стадий на привличане.
В друго изследване на Hinge 62% от потребителите настояват, че се усещат разочаровани от последната си `situationship` - игра на думи сред обстановка и връзка - при която усещането им за зараждаща се обич се е оказало неопределено.
Инерцията може да аргументи проблеми - изследвания демонстрират, че двойките, които приказват непосредствено за връзките си, по-често развиват високо качество на връзките си в по-късен стадий. Те са по-отдадени на сътрудниците си и е по-малко евентуално да изневерят.
Разбира се, не всички излизат от откровения диалог като щастлива двойка.
Някои хора тихомълком събират информация в продължение на месеци или години, единствено с цел да открият, че,,тайните проби ", общественото държане за ръка и срещата на фамилията са ги измамили. Когато най-сетне са подготвени да приказват за това какво желаят в бъдеще, научават, че другият човек има напълно разнообразни хрумвания.
Разговорът за дефиниране на връзката е сложен по същата причина, заради която взаимоотношенията са сложни като цяло. Не можете да контролирате реакцията на другия човек.
Всичко, което можете да извършите, е да бъдете почтени. Никакви проби няма да трансформират това. Има същинска мощ в това да кажете истината – и в случай че връзката ви се разпадне, евентуално ще е за положително.
·
Изведнъж преди да се усетите, стартирате да изпитвате непрекъснатата потребност от непосредственост. И неизбежният въпрос идва: Във връзка ли сте?
Всяка двойка в даден миг е минала през особената фаза сред първата среща и същинската връзка, написа The Atlantic.
Медията съпоставя този преход като балансиране върху неустойчив мост - в никакъв случай не знаете дали ще преминете безвредно от другата страна. Може да настъпите счупена дъска и да пропаднете. Несигурността в възприятията на другия също може да се натрупат - какъв брой тъкмо ви харесват, какво желаят, прекомерно рано ли е да питате.
Този развой притегля и вниманието на психолози, които се пробват да схванат за какво е толкоз мъчно да се дефинира началото на същинската връзка и за какво провеждането на този диалог е внимателен въпрос.
Странната композиция от скорошно другарство и неизясненост в ранната фаза на ухажването е " съвършена стихия " за неправилни тълкувания и засегнати усеща.
Оказва се, че хората не са склонни да изискат изясненост, до момента в който авансово не са направили своя вътрешна " инспекция " на страстите.
Периодът сред познанството и близостта е моментът, в който положителната връзка е най-важна – само че по подигравка на ориста, това е и времето, когато самите ние сме склонни да я опропастим. Способността ни да приказваме непосредствено е много по-изявена пред хората, с които не сме в интимни връзки - просто тъй като те не ни познават задоволително добре, с цел да разтълкуват намеците.
По отношение на мечтаните сътрудници обаче хората постоянно се двоумят по какъв начин да изразят възприятията си и в последна сметка споделят неразбираеми неща - изключително когато се боят, че са изложени на риск от отменяне. Говоренето за самата връзка е още по-трудно.
Допълнителният риск е, че в общата среда на неустановеност сме склонни да реагираме прочувствено и песимистично и бързо да упрекваме другия човек за недоразумения.
Ако античните хора видят незнаен обект в далечината и не са сигурни дали тънката линия е змия или пръчка, по-безопасно е било да одобряват, че е змия. Този предпазен механизъм се повтаря и във връзките с хора, които към момента опознавате - в случай че не сте сигурни дали някой не желае да ви нарани, приемате за даденост, че към този момент го е направил.
Когато не са сигурни дали някой желае да има връзка, хората нормално просто не питат. Твърде обезпокоени са или може би подхождат прекомерно стратегически.
Често пробват да оценят нещата посредством косвени признаци, като да вземем за пример наблюдаване на невербалното държание (човекът допира ли ръката им на обществено място?) или анализиране на други фактори: от какъв брой време излизат, какъв брой време прекарват дружно, срещали ли са се със фамилията им? Мнозина ползват и " секрети проби " - дребни косвени способи за инспекция на възприятията, от време на време даже неумишлено.
Ето и няколко образеца. Споменавате концерт след шест месеца и наблюдавате дали другият човек ще отговори по този начин, като че ли ще сте дружно в този миг. Или не им пишете известно време и следите какъв брой време им лишава да се свържат с вас.
Красотата и заплахата от " тайните проби " е, че " присъдата " в никакъв случай не е изцяло ясна. Можете да се окаже, че индивидът просто не харесва тази музика или че не отдава огромно значение на писането. Може да е правилно. Може да не е.
Комуникационният откривател от университета Бейлър Сара Варга организира проучване по тази тематика за дисертацията за докторската си степен. Тя открива, че 63% от участниците в интервютата споделят, че са се чувствали сигурни в възприятията на колегата си досега, в който са решили да ги изпитат. Тези сътрудници ревизират наново това, което към този момент са разбрали.
Разговорът, с който се уверяваме дали въпреки всичко сме в интимна връзка, извършват и друга значима функционалност. Те учат хората да поддържат връзка непосредствено, вместо да се дебнат и подозират до края на връзките си.
Проучвания демонстрират, че откритото говорене за положението на връзката усилва удовлетворението на колегата, по тази причина е доста значимо да се практикува.
Самото предпочитание за дефиниране на връзката алармира, че сте задоволително отдадени на индивида, с цел да организирате съществени диалози.
Субектите, които Варга изследва, оповестяват, че след диалога са почнали да прекарват повече време с колегата си и измежду други хора.
Те най-сетне са почнали да се държат като " ние ", а не като,,ти и аз ". Това, несъмнено, може да промени метода, по който хората взаимодействат с вас.
Логан Ури, шеф по науката за връзките в приложението за запознанства Hinge и създател на книгата „ Как да не умреш самичък “, споделя пред The Atlantic, че поколението Z като цяло е по-отворено към равномерен преход във връзките – да вземем за пример пробват се да не бъдат моногамни или трансформират поредността на обичайните белези, по които сме привикнали да възприемаме интимните връзки.
Въпреки това, нейното проучване сподели, че по-голямата част от най-младото потомство не престават да държат на ясно дефинираните връзки с колегата си - само че се усещат изключително обезпокоени от разискването на този въпрос.
Модерната връзка може да наподобява по доста разнообразни способи, и постоянно това води до вътрешно комплициране дали другият е стигнал до същия стадий на привличане.
В друго изследване на Hinge 62% от потребителите настояват, че се усещат разочаровани от последната си `situationship` - игра на думи сред обстановка и връзка - при която усещането им за зараждаща се обич се е оказало неопределено.
Инерцията може да аргументи проблеми - изследвания демонстрират, че двойките, които приказват непосредствено за връзките си, по-често развиват високо качество на връзките си в по-късен стадий. Те са по-отдадени на сътрудниците си и е по-малко евентуално да изневерят.
Разбира се, не всички излизат от откровения диалог като щастлива двойка.
Някои хора тихомълком събират информация в продължение на месеци или години, единствено с цел да открият, че,,тайните проби ", общественото държане за ръка и срещата на фамилията са ги измамили. Когато най-сетне са подготвени да приказват за това какво желаят в бъдеще, научават, че другият човек има напълно разнообразни хрумвания.
Разговорът за дефиниране на връзката е сложен по същата причина, заради която взаимоотношенията са сложни като цяло. Не можете да контролирате реакцията на другия човек.
Всичко, което можете да извършите, е да бъдете почтени. Никакви проби няма да трансформират това. Има същинска мощ в това да кажете истината – и в случай че връзката ви се разпадне, евентуално ще е за положително.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ