Добре дошли в Гус Хрустални: родният дом на руския кристал
Всичко в град Гус Хрустални е обвързвано с кристала: заводът, пазарът и даже църквата.
Кристалът постоянно е бил фантазията на всяко руско семейство: той е доста безценен и се счита за нещо първокласно. И към момента се цени от доста фамилии. Най-желан в Русия е кристалът от гр. Гус Хрустални (в момента популацията му е към 60 000 души) – там се създават забавни чаши, гарафи и вази от над 250 години! Да забележим по какъв начин градът развива своя „ бистър туризъм “.
Защо съветският кристал е толкоз фамозен
Иля Питалев/Sputnik
През 1756 година индустриалният бизнесмен Аким Малцов построява цех за стъкло на брега на р. Гус. Пясъкът, водата и дървото, които са нужни за производството, са в обилие, а мястото край градовете от Златния пръстен е доста уместно. Наследниците му не престават бизнеса след него.
Legion Media
Кристалът от Гус става международно прочут в средата на XIX в., само че това се случва след трагично събитие. През 1828 година притежателят на завода Иван Малцов (внук на Аким Малцов) служи в съветската дипломатическа задача в Персия, която се оглавява от Александър Грибоедов. Той е единственият оживял след нападението против дипломатите. Шахът на Персия за опрощение дава на Малцов право да търгува безмитно с кристал и скоро сервизите от Гус се популяризират из други страни и натрупат интернационална популярност.
Legion Media
В годините на Съюз на съветските социалистически републики заводът в Гус Хрустални е национализиран, само че си остава главното дружество в града, където производството на стъкло и кристал тече непрекъснато. Всеки може да пристигна тук и да види самичък по какъв начин се случва това.
Да видиш по какъв начин се ражда кристалът
Днес в завода за кристал работят към 100 души, в това число дизайнери, майстори и експерти, които полират кристала. Работата им е извънредно тежка физически.
Всички тези вази и гарафи се духат с железна тръба на температура 1250 градуса по Целзий. Просто си представете какъв брой е горещо в пещите! И до момента в който кристалът още е еластичен, майсторите употребяват инструментите си, с цел да му придадат мечтаната форма.
Руслан Кривобок/Sputnik
Някои предмети – сувенирни фигури на коне или цветя – се „ пекат “ в специфични отливки. След това се изпращат за обгаряне и гланциране.
Сергей Бобильов/ТАСС
Идва ред на майсторите, които оформят фасетите, бъдещите рисунки и финалните елементи.
Руслан Кривобок/Sputnik
„ Тук приготвяме майсторите на работното място, само че няма текучество – те даже не желаят да се пенсионират “, споделя екскурзоводът на завода.
„ За да се получи пъстър предмет, се прибавят разнообразни химични детайли, които служат за бои. Синьото е кобалт, виолетовото – манган, аленото е селен, а люляковото е неодим. Най-скъпи са розовите предмети, тъй като съдържат редкия детайл ербий.
Руслан Кривобок/Sputnik
Заводът създава както серийни предмети, по този начин и предмети по поръчка. Най-оригиналните произведения са изложени в локалния музей: измежду тях са свиня-майка с 12 прасенца, крава, облечена в сукман, кокошници и доста други любопитни експонати. Разбира се, всичко това не може да се побере в една дребна стая. Затова по-голямата част от кристала от Гус от другите столетия е изложен, забележете, в близката черква.
Храм на кристала
Първо, мъчно може да се повярва, че тази величествена тухлена постройка в действителност е православна черква. Къде са куполите? Къде е камбанарията? Допреди век църквата разполага с всички тези атрибути. През 1890-те притежателят на завода Юрий Нечаев-Малцов взема решение да построи православна черква до храма, която да по форма да наподобява не европейска базилика, само че в съветски жанр. Проектът е създаден от архитекта Леон Беноа и художника Виктор Васнецов.
Анна Сорокина
Катедралата „ Св. Георги “ е с интериор като на базилика, обичайната съветска камбанария и неоруска архитектура. В средата на 1920-те болшевиките трансформират катедралата в кино, а камбанарията, куполите, олтарът и останалите религиозни атрибути са отстранени. През 1983 година е взето решение там да бъде поместен музей, защото заводът към този момент не може да побере всички експонати. Така православната катедрала се трансформира в храм на кристала. Въпреки това там към момента се пазят мозайка на олтара, рисунка от Васнецов, озаглавена „ Последната присъда “ и един от 12-те кристални полилея, направени там.
Георгиевски събор
Днес тук се пазят над 2000 неповторими предмета от стъкло и кристал. Това са вази, изпратени в миналото от Гус Хрустални в Персия, кристал с ахат и болшевишки девизи, както и художествени творби на модерни майстори.
Къщите на Малцеви
Паметник на Аким МалцовАнна Сорокина
Работата в завода е доста тежка, само че Малцеви оферират, както бихме споделили в наши дни, впечатляващ пакет от спомагателни тласъци. Най-важният от тях е цялостен апартамент в нова дървена къща с всички улеснения. Подобни оферти и битови условия са съвсем немислими за елементарните служащи по това време. Общо през втората половина на XIX в. са издигнати 425 сходни къщи, само че единствено 247 от тях са оживели до наши дни. Всички те са обекти на културното завещание и забележителности на града.
Всяка къща е разграничена на няколко жилището и притежателите разполагат и с дребен двор. „ Например, в нашата къща има единствено 7 жилището и всеки е с обособена система за отопление “, споделя локална жена. Преустройството на тези къщи е неразрешено: притежателите са длъжни да наблюдават положението на тези монументи на архитектурата. Апартаментите доста рядко се продават и, в случай че това се случи, се купуват неотложно. Това е по този начин, тъй като доста хора желаят да живеят в тях.
Още кристал!
Юрий Кавер/Sputnik
Трудно е да си представим остарял съветски град без търговски аркади. Центърът на Гус Хрустални е цялостен с типичните здания от средата на XIX в. с елегантни колони и балкони. Там се намира и формалният магазин на завода за кристал. Цената на елементарна чаша стартира от 2000 рубли (около 35 евро). Две чаши костват пет пъти повече. „ Можете да различите нашите артикули от фалшификатите по следния метод “, споделя продавачът. „ Първо, заводът създава единствено типичен кристал – не стъклен, и второ, кристалът е доста безценен, тъй като е ръчно направен “.
Макс Алперт/Sputnik
Но в случай че душата ви копнее за кристал, а бюджетът ви е стеснен, има и различен вид. В града работят към 10 завода за стъкло. Те създават полилеи, чинии, сувенири и техническо индустриално стъкло. Всичко това и още доста може да се види на най-големия цех за стъкло, където, с изключение на локална храна, можете да се насладите на стъкло и кристал от цяла Русия и от други страни.
Сергей Савостянов/ТАСС
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Кристалът постоянно е бил фантазията на всяко руско семейство: той е доста безценен и се счита за нещо първокласно. И към момента се цени от доста фамилии. Най-желан в Русия е кристалът от гр. Гус Хрустални (в момента популацията му е към 60 000 души) – там се създават забавни чаши, гарафи и вази от над 250 години! Да забележим по какъв начин градът развива своя „ бистър туризъм “.
Защо съветският кристал е толкоз фамозен
Иля Питалев/Sputnik
През 1756 година индустриалният бизнесмен Аким Малцов построява цех за стъкло на брега на р. Гус. Пясъкът, водата и дървото, които са нужни за производството, са в обилие, а мястото край градовете от Златния пръстен е доста уместно. Наследниците му не престават бизнеса след него.
Legion Media
Кристалът от Гус става международно прочут в средата на XIX в., само че това се случва след трагично събитие. През 1828 година притежателят на завода Иван Малцов (внук на Аким Малцов) служи в съветската дипломатическа задача в Персия, която се оглавява от Александър Грибоедов. Той е единственият оживял след нападението против дипломатите. Шахът на Персия за опрощение дава на Малцов право да търгува безмитно с кристал и скоро сервизите от Гус се популяризират из други страни и натрупат интернационална популярност.
Legion Media
В годините на Съюз на съветските социалистически републики заводът в Гус Хрустални е национализиран, само че си остава главното дружество в града, където производството на стъкло и кристал тече непрекъснато. Всеки може да пристигна тук и да види самичък по какъв начин се случва това.
Да видиш по какъв начин се ражда кристалът
Днес в завода за кристал работят към 100 души, в това число дизайнери, майстори и експерти, които полират кристала. Работата им е извънредно тежка физически.
Всички тези вази и гарафи се духат с железна тръба на температура 1250 градуса по Целзий. Просто си представете какъв брой е горещо в пещите! И до момента в който кристалът още е еластичен, майсторите употребяват инструментите си, с цел да му придадат мечтаната форма.
Руслан Кривобок/Sputnik
Някои предмети – сувенирни фигури на коне или цветя – се „ пекат “ в специфични отливки. След това се изпращат за обгаряне и гланциране.
Сергей Бобильов/ТАСС
Идва ред на майсторите, които оформят фасетите, бъдещите рисунки и финалните елементи.
Руслан Кривобок/Sputnik
„ Тук приготвяме майсторите на работното място, само че няма текучество – те даже не желаят да се пенсионират “, споделя екскурзоводът на завода.
„ За да се получи пъстър предмет, се прибавят разнообразни химични детайли, които служат за бои. Синьото е кобалт, виолетовото – манган, аленото е селен, а люляковото е неодим. Най-скъпи са розовите предмети, тъй като съдържат редкия детайл ербий.
Руслан Кривобок/Sputnik
Заводът създава както серийни предмети, по този начин и предмети по поръчка. Най-оригиналните произведения са изложени в локалния музей: измежду тях са свиня-майка с 12 прасенца, крава, облечена в сукман, кокошници и доста други любопитни експонати. Разбира се, всичко това не може да се побере в една дребна стая. Затова по-голямата част от кристала от Гус от другите столетия е изложен, забележете, в близката черква.
Храм на кристала
Първо, мъчно може да се повярва, че тази величествена тухлена постройка в действителност е православна черква. Къде са куполите? Къде е камбанарията? Допреди век църквата разполага с всички тези атрибути. През 1890-те притежателят на завода Юрий Нечаев-Малцов взема решение да построи православна черква до храма, която да по форма да наподобява не европейска базилика, само че в съветски жанр. Проектът е създаден от архитекта Леон Беноа и художника Виктор Васнецов.
Анна Сорокина
Катедралата „ Св. Георги “ е с интериор като на базилика, обичайната съветска камбанария и неоруска архитектура. В средата на 1920-те болшевиките трансформират катедралата в кино, а камбанарията, куполите, олтарът и останалите религиозни атрибути са отстранени. През 1983 година е взето решение там да бъде поместен музей, защото заводът към този момент не може да побере всички експонати. Така православната катедрала се трансформира в храм на кристала. Въпреки това там към момента се пазят мозайка на олтара, рисунка от Васнецов, озаглавена „ Последната присъда “ и един от 12-те кристални полилея, направени там.
Георгиевски събор
Днес тук се пазят над 2000 неповторими предмета от стъкло и кристал. Това са вази, изпратени в миналото от Гус Хрустални в Персия, кристал с ахат и болшевишки девизи, както и художествени творби на модерни майстори.
Къщите на Малцеви
Паметник на Аким МалцовАнна Сорокина
Работата в завода е доста тежка, само че Малцеви оферират, както бихме споделили в наши дни, впечатляващ пакет от спомагателни тласъци. Най-важният от тях е цялостен апартамент в нова дървена къща с всички улеснения. Подобни оферти и битови условия са съвсем немислими за елементарните служащи по това време. Общо през втората половина на XIX в. са издигнати 425 сходни къщи, само че единствено 247 от тях са оживели до наши дни. Всички те са обекти на културното завещание и забележителности на града.
Всяка къща е разграничена на няколко жилището и притежателите разполагат и с дребен двор. „ Например, в нашата къща има единствено 7 жилището и всеки е с обособена система за отопление “, споделя локална жена. Преустройството на тези къщи е неразрешено: притежателите са длъжни да наблюдават положението на тези монументи на архитектурата. Апартаментите доста рядко се продават и, в случай че това се случи, се купуват неотложно. Това е по този начин, тъй като доста хора желаят да живеят в тях.
Още кристал!
Юрий Кавер/Sputnik
Трудно е да си представим остарял съветски град без търговски аркади. Центърът на Гус Хрустални е цялостен с типичните здания от средата на XIX в. с елегантни колони и балкони. Там се намира и формалният магазин на завода за кристал. Цената на елементарна чаша стартира от 2000 рубли (около 35 евро). Две чаши костват пет пъти повече. „ Можете да различите нашите артикули от фалшификатите по следния метод “, споделя продавачът. „ Първо, заводът създава единствено типичен кристал – не стъклен, и второ, кристалът е доста безценен, тъй като е ръчно направен “.
Макс Алперт/Sputnik
Но в случай че душата ви копнее за кристал, а бюджетът ви е стеснен, има и различен вид. В града работят към 10 завода за стъкло. Те създават полилеи, чинии, сувенири и техническо индустриално стъкло. Всичко това и още доста може да се види на най-големия цех за стъкло, където, с изключение на локална храна, можете да се насладите на стъкло и кристал от цяла Русия и от други страни.
Сергей Савостянов/ТАСС
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ